Не са, да, Персона.
Но за да има подобно осъзнаване, е нужна определена дълбочина. Не всеки може.
Но за да има подобно осъзнаване, е нужна определена дълбочина. Не всеки може.
- Публикувана: 16 окт. 2024, 20:36 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2024, 20:46 ч.
Как обичат мъжете?
Така е, бизнес и пазар са по-скоро връзките, то и затова кой знае колко и не траят. Всеки гледа да го отметне като някакво задължение, ей сега трябва да оженя, ей сега това и онова, ама не така с желание. Пък и рязко технологично се разви света, повече се виси във виртуалното, където всеки лъже и маже. Преди мъжете си сваляха жени примерно в някой бар, понеже първоначално физически ги привличат. Сега първо се пращат един куп снимки с филтри и ала бала и като го видиш на живо човека- жалка история. Най ми е любимо 50 + жена като си постне супер филтрирана снимки (не знаеш човек ли е кво е) и всички лицемерно: Уаууу колко си хубава. То и с мъжете го има това де.
Всеки гледа да го отметне като някакво задължение, ей сега трябва да оженя, ей сега това и онова, ама не така с желание.
Иначе имат две прекрасни и сърцати дъщери, ама любов в романтичния смисъл - тц.
🚩 са ми хора, неспособни да обичат.
Абе ние тука хубаво си философстваме ама българите имаме една много хубава приказка: "Като свършат парите любовта излиза през комина". Времената вече са други - да обясняваш как и без пари се живее е нелепо. Родителите ми бяха толкова бедни, че даже брачните халки си продадоха. Помня как майка обикаляше като луда, за да купи някой вмирасан салам с 10 стотинки по-евтино. Ами съжалявам, ама това живот ли е? Да не говорим как постоянно се караха с баща ми щото все нямаха пари. Израснах в неспирни скандали - приказка. Тъй, че хайде да си спестим простотиите как парите не били важни.
От семейните истории, които знам, май жената (като почти всички) си е имала нужда от любов, но се е примирила. Тя и досега е една по-свита и пасивна жена. Не са много щастливи заедно.
Но си е проблем, да. Ама колко мъже ще си признаят, че им е било малко или много все тая коя ще е избраницата, стига да става за семейство? Предполагам, че на никоя няма да й стане приятно да го чуе.
Arielle, за съжаление си права, тъй като аз почти не познавам семейства в БГ, които не са имали трудни моменти заради финансите - и става точно това, вечни скандали, напрежение и стрес. Чудо е семейство да си запази любовта в такива условия.
Но си е проблем, да. Ама колко мъже ще си признаят, че им е било малко или много все тая коя ще е избраницата, стига да става за семейство? Предполагам, че на никоя няма да й стане приятно да го чуе.
Arielle, за съжаление си права, тъй като аз почти не познавам семейства в БГ, които не са имали трудни моменти заради финансите - и става точно това, вечни скандали, напрежение и стрес. Чудо е семейство да си запази любовта в такива условия.
Абе ние тука хубаво си философстваме ама българите имаме една много хубава приказка: "Като свършат парите любовта излиза през комина". Времената вече са други - да обясняваш как и без пари се живее е нелепо. Родителите ми бяха толкова бедни, че даже брачните халки си продадоха. Помня как майка обикаляше като луда, за да купи някой вмирасан салам с 10 стотинки по-евтино. Ами съжалявам, ама това живот ли е? Да не говорим как постоянно се караха с баща ми щото все нямаха пари. Израснах в неспирни скандали - приказка. Тъй, че хайде да си спестим простотиите как парите не били важни.
Важни са, но в момента живеем във времена, в които все пак пари се изкарват по един или друг начин, по- важно е да си здрав. Има едно поколение (моите родители включително), което прекарва част от своята младост при социализма, когато партията ти дава наклон в живота, казва ти къде ще работиш и т.н. Изведнъж идва така наречена демокрация и се оказваш абсолютно неконкурентноспособен, нищо от това, което си учил и работил няма значение. За много хора беше труден този преход, не бяха свикнали да са гъвкави. Преди пандемията, след като бяха починали доста хора около нас, имахме и катастрофа, започна и самата пандемия и останах само аз на работа (2019 г.) и в сметките имахме 0 лв. и наем трябваше да се плаща, и всичко наново трябваше да се гради отначало. Ами започнахме да се занимаваме с неща, с които не съм предполагала, че ще се занимаваме (не говоря за тъмни сделки и т.н.), 4 години по-късно живеем в собствено жилище на Средиземно море и работим и изкарваме сравнително добри пари. Светът в момента хем върви по дяволите, хем и възможности предлага. Здрав и прав човек към днешния момент, освен ако не живее в някоя държава във война, може да изплува.
Хипопотам пак пишеш глупости - парите се изкарват ама има голямо значение и колко изкарваш. Аз къща на Средиземно море посмъртно не мога да си позволя, но всеки ден благодаря на съдбата, че вадя достатъчно пари, за да не гледам промоциите в магазина и само това да купувам. Ако обаче мъжът ми работеше на минимална заплата някъде дори закупуване на къща нямаше да обмисляме.
И вероятно щяхме да се разделим защото основно за пари щяхме да се караме.
И вероятно щяхме да се разделим защото основно за пари щяхме да се караме.
Много двойки и семейства са преживели бедност и трудни моменти. И тогава най-точно си проличава кой какъв е.
Особено когато причините не са в семейството, външни (война, хиперинфлация, масова безработица и подобни) - с какво е виновен партньора, че обстоятелствата са се стекли така? Държите се здраво един за друг, давате си взаимно подкрепа, и заедно - ръка за ръка - издрапвате от блатото.
Вече ако има някакво виновно поведение (мързел, липса на инициативност, пороци, зависимости) - тогава е съвсем друго.
Деветдесетте години бяха трудни за всички в България, но е факт, че повечето семейства устояха. Инженери караха таксита, преподаватели лепяха плочки, шефове на отдели продаваха на улични сергии, военни с чин ставаха охрана на паркинг. И връзката с тази тема е, че мъжете, които обичат, правят всичко възможно, не само семейството им да оцелее, но и всички заедно да надградят, и да продължат напред. Останалите мрънкат, обвиняват, изискват, и си остават в калта.
Не е до бедност и богатство, до човек е.
Особено когато причините не са в семейството, външни (война, хиперинфлация, масова безработица и подобни) - с какво е виновен партньора, че обстоятелствата са се стекли така? Държите се здраво един за друг, давате си взаимно подкрепа, и заедно - ръка за ръка - издрапвате от блатото.
Вече ако има някакво виновно поведение (мързел, липса на инициативност, пороци, зависимости) - тогава е съвсем друго.
Деветдесетте години бяха трудни за всички в България, но е факт, че повечето семейства устояха. Инженери караха таксита, преподаватели лепяха плочки, шефове на отдели продаваха на улични сергии, военни с чин ставаха охрана на паркинг. И връзката с тази тема е, че мъжете, които обичат, правят всичко възможно, не само семейството им да оцелее, но и всички заедно да надградят, и да продължат напред. Останалите мрънкат, обвиняват, изискват, и си остават в калта.
Не е до бедност и богатство, до човек е.
Парите не са маловажни, нито чак толкова важни, колкото ги изкарвате. Ниските класи се разделят след скандали заради пари, високите - от преразглезване и постоянно ламтене за "още" и "друго". Пък средните класи стоят заедно заради ипотеката.
И все пак навсякъде все още има любов. Не на всеки ъгъл, но я има.
И все пак навсякъде все още има любов. Не на всеки ъгъл, но я има.
Изначало не се омъжвайте за никого от семейството.
Не знам защо продължават жени да настъпват тая мотика...
Не знам защо продължават жени да настъпват тая мотика...
А оня беше...нещо такова приходящо и дразнещо...