Къде е истерията?
Аз си купих две канелени козуначета със заливка и хапнах ризото... Само козуначета са към 20 лв...
Аз си купих две канелени козуначета със заливка и хапнах ризото... Само козуначета са към 20 лв...
- Публикувана: 16 окт. 2024, 20:36 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2024, 20:46 ч.
Как обичат мъжете?
Къде е истерията?
Аз си купих две канелени козуначета със заливка и хапнах ризото... Само козуначета са към 20 лв...
Аз си купих две канелени козуначета със заливка и хапнах ризото... Само козуначета са към 20 лв...
(С шам-фъстъка са най-яки))
Веднъж бях на моминско парти и така се случи, че женихът направи ергенското парти по същото време и покани моето гадже.
Ние мацките бяхме в един от най-готините хотели в Маями, имахме си апартамент, една вечер бяхме в най-гъзарската дискотеката на Маями за онова време, ядохме в 2-3 топ лукс ресторанта, ходихме на плаж и въобще изкарахме си царски.
Мъжете ни от друга страна тръгнали да карат към Ню Джърси или нещо такова ( уж за хазарт, може би и за платена любов) яли пица в някакъв задръстен хотел. Един от тях бил странен тип. Имам чувството че не им харесало пътуването, поне така излезе разказът.
Върнахме се мацките екзалтирани и си пеехме една песничка на Фарел която беше хит тогава 2013та година : “ Тонайт Айм Гона Гет Лъки”. Женихът много го хвана яд, той беше най- дъртият от всички и го подозирахме, че е сложил подслушващо устройство на булката защото телефона и се държеше странно.
Мъжете заключиха че те си били прекарали супер защото яли пица в хотела си и минали много евтино, докато ако са били с нас са щели да фалират😂 На нас това ни мина покрай ушите.
Не се учудвам, че сте толкова стиснати и досадни. Била съм и аз така, възпитана от стиснат татко. Но се оправих!
Към днешна дата никой не е фалирал все още.
Така че всеки да си живее както му харесва. Има и мъже, които не са стиснати някъде там като еднорозите и ние няма да се спрем докато не ги намерим….🦄😘
Ние мацките бяхме в един от най-готините хотели в Маями, имахме си апартамент, една вечер бяхме в най-гъзарската дискотеката на Маями за онова време, ядохме в 2-3 топ лукс ресторанта, ходихме на плаж и въобще изкарахме си царски.
Мъжете ни от друга страна тръгнали да карат към Ню Джърси или нещо такова ( уж за хазарт, може би и за платена любов) яли пица в някакъв задръстен хотел. Един от тях бил странен тип. Имам чувството че не им харесало пътуването, поне така излезе разказът.
Върнахме се мацките екзалтирани и си пеехме една песничка на Фарел която беше хит тогава 2013та година : “ Тонайт Айм Гона Гет Лъки”. Женихът много го хвана яд, той беше най- дъртият от всички и го подозирахме, че е сложил подслушващо устройство на булката защото телефона и се държеше странно.
Мъжете заключиха че те си били прекарали супер защото яли пица в хотела си и минали много евтино, докато ако са били с нас са щели да фалират😂 На нас това ни мина покрай ушите.
Не се учудвам, че сте толкова стиснати и досадни. Била съм и аз така, възпитана от стиснат татко. Но се оправих!
Към днешна дата никой не е фалирал все още.
Така че всеки да си живее както му харесва. Има и мъже, които не са стиснати някъде там като еднорозите и ние няма да се спрем докато не ги намерим….🦄😘
Последните 20-30 страници са точно развалена плоча.
Пустата й сметка на първа среща. Ако харесваш една жена ще платиш със кеф кафето или вечерята. Ако не ти харесва, пак ще платиш и ще го сложиш в раздела "разходи от любопитство". Колко пъти нещо ни е изглеждало вкусно, пробвали сме, не е нашето и повече не опитваме. Но сме си плащали за пробата. Кофти аналогия, но на първа среща е нещо подобно.
Аз отдавна минах това време, но винаги съм си мислил, че преди да поканя една жена на среща (официално), то преди това ще има достатъчно натрупана първоначална информация колко надежди мога да вложа там и дали си заслужава даже да си гърмя патроните, ако шансовете са ми по-малки от 50%. Но аз съм стара генерация и в съвременния свят на онлайн запознанства опита ми е точно нула. И въпреки това си мисля, че бих могъл да направя двата или трите часа първа среща приятни за дадена жена. Даже и резултата да е - "нищо няма да се получи".
Пустата й сметка на първа среща. Ако харесваш една жена ще платиш със кеф кафето или вечерята. Ако не ти харесва, пак ще платиш и ще го сложиш в раздела "разходи от любопитство". Колко пъти нещо ни е изглеждало вкусно, пробвали сме, не е нашето и повече не опитваме. Но сме си плащали за пробата. Кофти аналогия, но на първа среща е нещо подобно.
Аз отдавна минах това време, но винаги съм си мислил, че преди да поканя една жена на среща (официално), то преди това ще има достатъчно натрупана първоначална информация колко надежди мога да вложа там и дали си заслужава даже да си гърмя патроните, ако шансовете са ми по-малки от 50%. Но аз съм стара генерация и в съвременния свят на онлайн запознанства опита ми е точно нула. И въпреки това си мисля, че бих могъл да направя двата или трите часа първа среща приятни за дадена жена. Даже и резултата да е - "нищо няма да се получи".
Така е Абуто. И аз тези разходи от празен светски живот ги водя като маркетинг и ПР за “фирмата”.
А като клъвне шаранчето, клъвне, но то не се знае кой кого е клъвнал накрая.
Определено мъжете са по големите стратези в омайването, зарибяването и заграждането на жени, бизнеси. Давате много в началото с цел да се налапа рибката до опашката и после намалявате разходите до минимум, докато се преминете на пълно експлоатиращ режим.
И от тази гледна точка да се коментират едни пикливи 20 кинта за закуска.. е просто смешно. Такъв мъж не само че на ходи по срещи ми сигурно и на работа не ходи.
А като клъвне шаранчето, клъвне, но то не се знае кой кого е клъвнал накрая.
Определено мъжете са по големите стратези в омайването, зарибяването и заграждането на жени, бизнеси. Давате много в началото с цел да се налапа рибката до опашката и после намалявате разходите до минимум, докато се преминете на пълно експлоатиращ режим.
И от тази гледна точка да се коментират едни пикливи 20 кинта за закуска.. е просто смешно. Такъв мъж не само че на ходи по срещи ми сигурно и на работа не ходи.
Всъщност единствената полза от работата е да можеш, без да го мислиш, да поканиш жена по начин и на място, което да ѝ достави удоволствие. Всички останали страни на работата са негативи.
Сега, след цял живот яко бачкане, си давам сметка, че не си е струвало.
Ако имах тоя акъл на времето, пръста нямаше да си мръдна. Че и кафе не понасям.
--------------
Интересен факт е, че най-много хвалят работата хора, кото един пирон не са забили през живота си.
Жени, търговци, "бизнесмени" и подобни
Сега, след цял живот яко бачкане, си давам сметка, че не си е струвало.
Ако имах тоя акъл на времето, пръста нямаше да си мръдна. Че и кафе не понасям.
--------------
Интересен факт е, че най-много хвалят работата хора, кото един пирон не са забили през живота си.
Жени, търговци, "бизнесмени" и подобни
Защо да е сексистко? Не съм казал, че моето разбиране за работа е най-правилно. Може да е твоето
Само че аз не съм работодател, още по-малко работозадължител. Пролетарий съм, работя за другите. Не те за мен.
И ми прави впечатление, че един от милион пъти излаганите от съфорумничките тук критерии, е мъжът да работи. А подобен от страна на мъжете към жена няма, поне аз нямам и не наблюдавам подобен у мъжете, които познавам.
Та така - кой работи, кой трябва да работи и кой и защо трябва да казва някому да работи, какво да работи и как?
Впрочем Маркс се изучава и понастоящем в Принстън и Харвард. А той е писал, че най-неприятен за работодателя е фактът, че пролетария, като няма какво да губи, не се вълнува от придобивки, притежания и собствености. Винаги може да си хване шапката и да си тръгне.
Много, много неприятен момент за този чийто живот е изцяло ориентиран към печалба и притежание
Само че аз не съм работодател, още по-малко работозадължител. Пролетарий съм, работя за другите. Не те за мен.
И ми прави впечатление, че един от милион пъти излаганите от съфорумничките тук критерии, е мъжът да работи. А подобен от страна на мъжете към жена няма, поне аз нямам и не наблюдавам подобен у мъжете, които познавам.
Та така - кой работи, кой трябва да работи и кой и защо трябва да казва някому да работи, какво да работи и как?
Впрочем Маркс се изучава и понастоящем в Принстън и Харвард. А той е писал, че най-неприятен за работодателя е фактът, че пролетария, като няма какво да губи, не се вълнува от придобивки, притежания и собствености. Винаги може да си хване шапката и да си тръгне.
Много, много неприятен момент за този чийто живот е изцяло ориентиран към печалба и притежание
Не само, че съм забила повече от един пирон в собствения си бизнес. Ми съм ги и продала пироните със е рамките и картините върху тях. Колкото и нескопосан дърводелец да съм (самоделен), пак ги купиха! И аз не мога да си повярвам на възможностите, не само ти. Няма как да се успокоиш Джеймсе, то е до нагласа. Ти си гледай нещата от твоя депресиран ъгъл и ние ще си гоним еднорозите.