Преди мнооого години, когато започна моята връзка, не съм очаквала да ми плащат нищо. Бяхме "бедни" студенти в края на 90-те. Открито си казвахме кой колко има и така планирахме къде можем да си позволим да отидем. Имам предвид за морета, пътувания. Кафетата дори тогава не сме ги броили за разход. Сложих в кавички бедни, защото докато учехме и работехме, родителите ни също покриваха основните нужди. След казармата нямаше и 1 лв. в джоба, но това по никакъв начин не ми повлия на решението да приема предложението за брак. Естествено, че не съм очаквала в този момент да има пари. Но вече бяхме поживели заедно, знаех, че и двамата сме кадърни, способни сме да се издържаме и ме обича, както на мен ми харесва.
Всичко обаче зависи от момента. Едно е да говорим за човек на 20-тина, съвсем друго за мъж на 35 г., примерно. Ако на тази възраст се замисля дали да плати едно кафе, независимо дали е за жена, приятел, познат, нещо не е наред, особено ако поканата идва от него.
Сега дъщеря ми е на 20 г. и приятелят ѝ е възпитан, че той трябва да плаща всичко. Айде, за първите 1-2 срещи бива, но след това ѝ стана неудобно и настоя да участва. Отделно за празници ѝ правеше много скъпи (според моите разбирания) подаръци. Съответно тя за негов празник също се изхвърляше, защото така чувстваше, че е редно. Докато веднъж ѝ подари някакъв сешоар за 1500 лв. Ей тогава го хванах и аз за ушите, та се поспря!
Те също са студенти, но и работят здраво, ние също помагаме. Постепенно се наместиха нещата, вече си споделят разходите и си пооправиха финансовата култура.
Златни деца са, но още имат нужда от насоки. Поне слушат, понякога...
С една дума - нищо не можете да направите с вече оформените характери, подбирате си партньори, според вашите възприятия, другите да се оправят. По-важното е да си гледате децата. Защото все още е доста разпространено схващането, че мъжът е главата на семейството, той трябвало да се грижи за парите, жената да поработва, ако иска, но основната ѝ задача е да гледа децата и да готви, чисти пере. С такъв личен пример няма какво друго да очаквате, освен да пораснат мъже, които усещат като правилно само да плащат, а момичетата ви само да получават, предлагайки от своя страна обслужване.
Всичко обаче зависи от момента. Едно е да говорим за човек на 20-тина, съвсем друго за мъж на 35 г., примерно. Ако на тази възраст се замисля дали да плати едно кафе, независимо дали е за жена, приятел, познат, нещо не е наред, особено ако поканата идва от него.
Сега дъщеря ми е на 20 г. и приятелят ѝ е възпитан, че той трябва да плаща всичко. Айде, за първите 1-2 срещи бива, но след това ѝ стана неудобно и настоя да участва. Отделно за празници ѝ правеше много скъпи (според моите разбирания) подаръци. Съответно тя за негов празник също се изхвърляше, защото така чувстваше, че е редно. Докато веднъж ѝ подари някакъв сешоар за 1500 лв. Ей тогава го хванах и аз за ушите, та се поспря!
Те също са студенти, но и работят здраво, ние също помагаме. Постепенно се наместиха нещата, вече си споделят разходите и си пооправиха финансовата култура.
Златни деца са, но още имат нужда от насоки. Поне слушат, понякога...
С една дума - нищо не можете да направите с вече оформените характери, подбирате си партньори, според вашите възприятия, другите да се оправят. По-важното е да си гледате децата. Защото все още е доста разпространено схващането, че мъжът е главата на семейството, той трябвало да се грижи за парите, жената да поработва, ако иска, но основната ѝ задача е да гледа децата и да готви, чисти пере. С такъв личен пример няма какво друго да очаквате, освен да пораснат мъже, които усещат като правилно само да плащат, а момичетата ви само да получават, предлагайки от своя страна обслужване.
