И пак казвам - цял екип да е недоволен от един човек в него, проблемът не е в мнозинството, а най-често в този един човек.
Защо е нужно да се изкривява истината през някакви свои въображаеми причини, като реалната причина е достатъчно добре обяснена?
на мястото на моите колеги са назначили 5 момичета, 4 от тях са учили заедно и са току що завършили.
Понеже са си групичка и се познават отдавна, колкото и да са се обучавали от моите колеги, все пак са си въвели и техен ред.
Понеже са си групичка и се познават отдавна, колкото и да са се обучавали от моите колеги, все пак са си въвели и техен ред.
В една от фирмите, в които съм работила се случи нещо много подобно. Началниците решиха да сменят екипа с нов, освободиха всички стари служители и назначиха нови, които са си група, познават се отдавна, били са колеги в друга фирма.
Няма такава истина, когато някой не е приет от болшинството колеги, значи проблемът е в него. Истината е, че този някой е различно мислещ, с различно отношение към работата си, с различни качества, принципи и ценности. И става неудобен, нежелан. Защото групата е дошла точно с нагласа да промени работния процес по свой начин, различен от този, който се изисква спрямо естеството на работа.
няма служител който да е само с положителни качества (каквото авторката се описва), няма и такъв само с отрицателни (каквито описва колегите си).
