Турски Филми и Сериали - Обща тема - Тема 18

„Преди предаването си говорихме за щастието и за това колко важно нещо е щастието. Но да може и да дадеш това щастие, да дадеш надежда на някого, ако използваш платформата си за нещо такова, тогава има смисъл. В началото бях далеч от социалните медии, но в последствие разбрах, че искам да ги ползвам по този начин – ако трябва за правата на жените, ако трябва за околната среда, искам да се забавлявам, да карам хората да се смеят, нека и за това да е.“
„Социалните медии водят много бързо до забрава. Или правят много анормални неща да изглеждат нормални. Та в това съм малко в дилема. Да, искам да ги ползвам за позитивни неща, но и в същото време не искам хората да прекарват много време тук. „
Относно писането на сценария: „Пиша заедно с много близък мой приятел – Осман Кая, който в същото време е и невероятен режисьор. С него от 5-6 години пишем сценарии. Започнахме първо с един сериал. Пишем само двамата. В някои проекти той е пилот, аз съм ко-пилот, в някои – аз съм пилот, той е ко-пилот. Зависи от кого излезе историята. По това време пишехме сценарий за сериал и го приключвахме. Получих сценарий за филм, романтичен филм и беше зле. Да, разбирам защо искаха да направят такъв, защото в нашият сектор можем да ги направим, продаваме ги и зрителите в чужбина ги приемат. Това няма смисъл да го отричаме. Разбирам, но нека да е по-качествено. Не успях да им обясня милъта си и тогава казах: „Добре, аз да го напиша. Добре, да има нотката на любовта вътре, но нека ви покажа каква история искам да бъде.“ Веднага се обадих на Осман и му казах „имаме една седмица, за да напишем нещо“.
Керем разказва, че известно време след като са били готови със сценария и вече подготвяли всичко, при едно гостуване на сестра му в Канада, прочел отново сценария и решил, че това е ужасно нещо. След това с Осман променили 85% от сценария.
„ След това изпратихме сценария отново и получих обаждане „Това какво е?“ Казах, вижте, всъщност това трябва да е историята. Да, да променим почти целият сценарий беше голям риск, направо глупост, но знам, че ако бяхме заснели онази другата версия – тц, не бих го искал. Та затова, добре се получи.“
„Винаги съм имал такова желание – сценарий, работа зад кадър. Цел.“
„Ако наистина има нещо, което те вълнува, то и чака правилният момент.“
„Да видиш как нещо което си написал и оживява... Да, актьорството е една любов, но сега се чувствам все едно съм открил една нова любов. Различно е.“
"Научих се да бъда търпелив. На 20 не бях търпелив, но се научих. Ако стане, става, ако не става, значи не става."
Казва, че дори и да няма никаква работа сутринта, редовно става в 5:30 – 6 часа.
Докато са писали първият вариант на филма, нали каза че са го написали за 5 дни, според статистиката на програмата, която са ползвали – работили са по 16 часа на ден.
„Имам си рутина. Събуждам се, идвам на себе си. Имам един тефтер, в който пиша това, което ми е дошло на ум (в последните два месеца не пиша), след това кафе, спорт. После закуска и след това кардио. Спортувам всеки ден, но това е повече защото чувствам такава необходимост,  чисто психологически.. Времето в което си мечтая, фантазирам е времето в което спортувам. Пускам си музика и ако в този период пиша и нещо съм забил, времето докато спортувам е и времето, в което намирам решението.“
„Аз съм старомоден романтик. Обичам да пиша писма, да оставям тайно писма. Не обичам да ходя на почивки и това винаги е било проблем във връзките ми. Аз обичам да работя. Ако да работя е да съм вкъщи и да пиша, седя вкъщи и пиша. Според мен дори на пода в хола може да се направи много приятен пикник. Да, действието е важно, но е и много важно да го усещаш в сърцето си и да го предадеш. Според мен това вече липсва в ежедневието ни.“
Показноста в отношенията между хората не го кефи, така да кажа. Важно му е времето, прекарано с човека, дори и да е просто като разходка по улицата.
Не обича примерно да носи маркови дрехи. Казва, че от известно време предпочита да не работи като рекламно лице на марки за дрехи. Не обича да носи дрехи, в които изпъква логото на марката. За него това  сякаш „разсейва“ човека отсреща, карайки ги да обръщат повече внимание на това какво си облякъл.
Тук водещата Аслъ Шафак цитира първото изречение от една книга 1981 на Мехмет Ероулу „Тя не носеше бижута, но какви очи имаше.“
Казва, че носи дрехите си дълго време, например имал блуза/тениска, от вече 20 години.
Според него хората, които са известни, на показ, да парадират със скъпи дрехи и бижута, му идва малко прекалено.
„Не очаквам нищо от зрителите. Те не са ми задължени с нищо. Който може да ме разбере, който успява, го прави.“
„И да не бях актьор, да не бях известен, вероятно пак бих си бил същия човек. Това е моята природа.“
„Не мога да правя нещо, в което не вярвам.“
„Семейството, обкръжението е много важно. Опитваш нещо, правиш опит. Успяваш, не успяваш, понякога се оказва, че си се излъгал. Но не трябва да се обвиняваш, да се самонаказваш, за това че си се излъгал или си се провалил.“