Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95

  • 26 267
  • 788
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 765
На такива "гении" обикновено бързо им се намира друга работа или те сами се ориентират. Това поне в екипи, в които се наблюдава и слуша.

Била съм страничен наблюдател на много подобен случай, който описва ЧС. Явно си е направо като по учебник.. Колежката беше топ професионалист в областта си, но изключителен индивидуалист. Това пречеше на екипа и въпреки приноса си към фирмата, накрая шефът просто я освободи, защото се създаваше токсична работна среда.

# 376
  • Мнения: 732
Токсична работна среда спрямо нея, защото са я възприемали като конкуренция, или тя е била токсичният човек в екипа и е саботирала работата?

# 377
  • Мнения: 1 126
Била съм страничен наблюдател на много подобен случай, който описва ЧС. Явно си е направо като по учебник.. Колежката беше топ професионалист в областта си, но изключителен индивидуалист. Това пречеше на екипа и въпреки приноса си към фирмата, накрая шефът просто я освободи, защото се създаваше токсична работна среда.

Не сте чули версията на ситуацията от гледна точка на токсичната колежка.
Понеже аз съм била една такава, дето не смееха да припарят до мен, за да не им се скарам и накрая виновна, че средата е токсична. Истината беше, че аз зарината с работа, онези “простите” се хихотеха около мен по цял ден, и нищо не правеха, иначе като дойде време нещо да се свърши, натоварени били. Помолих ги поне да не вдигат шум и да не ми пречат. Накрая се скарахме за дисциплината и помолих шефовете да ме освободят.

# 378
  • Мнения: 447
Изпъкващият пирон винаги пречи на посредствените.
От друга страна, ако си гениален, е добре да ти "сече пипето" и да се сетиш да си поне малко лицемерен, за да не нараняваш нечии крехки комплекси. На моменти дори да претендираш,че си тъп.

Знам за подобна история, гениален програмист, ама наистина. Прекалено бързо изпълнявал задачите и по този начин карал другите да изглеждат по-неспряващи се, по-бавни (което е самата истина). Заформя се конфликт,ама и този гениалният не отстъпва. И да, чрез негативно отношение човекът се принудил да напусне - Слава Богу, не с уволнения или по гаден член. Но тази история ми се разказваше именно от човек, който е бил в позиция на по-посредствените програмисти. Жал ми стана за въпросния гениален. Но явно така стоят нещата. Гледаш да скатаваш и ти, да се вписваш, дори да имаш много по-високи качества. И дори да работиш с идиоти. Особено ако нямаш план Б и опции.

# 379
  • Мнения: 3 885
Когато се излага само едната гледна точка (а в анонимен форум няма как да е иначе), не може да кажеш дали човека е гениален или силно заблуден и токсичен.

# 380
  • Мнения: 7 818
От както съм будала, съм много добре. Разбрах го след 35 годишна възраст.

# 381
  • Мнения: 765
Написах, че се създава токсична работна среда. А не, че колежката е токсична 🙂
Аз лично бях от малкото, с които тя се разбираше прекрасно. Проблемът беше друг. Просто не беше човек, който да споделя с другите около себе си. Може да изглежда егоистично отстрани. Не я съдя.  Но другите около нея се дразнеха и се създаваха конфликти и напрежение, което вреди на всички в крайна сметка.

Бях попаднала на чудесен пример именно за програмисти в quora.https://www.quora.com/I%E2%80%99m-a-software-developer-I-built-t … arget_type=answer

Понякога е трудно да накараш хората с опит да го споделят. Трудно е и да накараш тези покрай тях да се учат от по-умните. Още по-трудно е да ги убедиш да си счупят собствените ограничения, комплекси и филтри в главата си, които сами си поставят. Има много психология в тези ситуации и подходът и резултатът може да е различен.

# 382
  • София
  • Мнения: 22 974
Между по- способните и по-неспособните просто трябва да има някаква йерархия. Тогава няма да има недоволни. За да може някой повече, е вложил повече усилия и е напълно нормално да не иска да сервира наготово на мързеливи.
Не визирам входящо обучение, а да обучаваш постоянно колегите си на същия ранг. Много удобно.
Виждала съм го много пъти и изпитвала самата аз и мога с убеждение да заявя, че всеки един от по- можещите би се радвал да сподели знанието си от позицията на трейнър, SME, синиър или някакви други разновидности.

За гениални не знам, но вярвам, че в един момент те намират мястото си далеч от корпоративната среда.

# 383
  • Мнения: 1 205
Между по- способните и по-неспособните просто трябва да има някаква йерархия. Тогава няма да има недоволни.

Тъй, тъй, но ако работодателят издигне по-способните в йерархията и им възложи официално да менторстват останалите, е много вероятно да ги навестят еретични мисли, а именно, че това следва да върви с по-високо възнаграждение. 🙂

# 384
  • Мнения: 2 800
...Проблемът беше друг. Просто не беше човек, който да споделя с другите около себе си. Може да изглежда егоистично отстрани. Не я съдя.  Но другите около нея се дразнеха и се създаваха конфликти и напрежение...
Понякога е трудно да накараш хората с опит да го споделят. ...
Какво би трябвало да споделят? Уменията и знанията си ли?
Нещо за споделяне на заплатите?

# 385
  • Мнения: 48
Написах, че се създава токсична работна среда. А не, че колежката е токсична 🙂
Аз лично бях от малкото, с които тя се разбираше прекрасно. Проблемът беше друг. Просто не беше човек, който да споделя с другите около себе си. Може да изглежда егоистично отстрани. Не я съдя.  Но другите около нея се дразнеха и се създаваха конфликти и напрежение, което вреди на всички в крайна сметка.

На последните ми 2 работни места за последните 5 г. забелязах сходен модел на опознаването на личността ми от останалите колеги. Аз в такъв с нов колега не съм участвала. Излизаме обедна почивка и имам първи дни в офиса. Нормално е новият колега да вълнува колегите. Схемата е следната. В обедната почивка всички се нареждаме на седянката с манджите. Най-старшата (не се шегувам, след време навързах кой е най-много време във фирмата) подхваща темата кой какво е правил уикенда. Изрежда се всяка от присъстващите с отчет като по шаблон. Предходната с поглед подканя следващата да заеме думата и другата повтаря същия изказ дори. Накрая идва моят ред. Cold Sweat Аз подразбирам как трябва да кажа името на гаджето/мъжа ми, който те едва ли не познават от спалнята ни (какво не обича и мрази, какви хобита има) и какво сме вършили. Дори се подмятат коментари на коя мъжът трябвало да отиде еди къде си за някой готин колбас.

Не, благодаря! Не са ме питали какво бих споделила от лично естество. АЗ директно изцепих, че имах проблем с котката и бяхме на вет и на системи и това беше. Много се издразних, но обясних и че явно всички са си доста близки и си познават дори семействата. Не е така реално. Много грозно беше. И до последно не ме харесваха определи хора, защото аз споделям винаги само неща, свързани с мен и обясних защо. Споделих, че ми е странно да обсъждат и мъжете си, а те не се познават с колежките.

# 386
  • София
  • Мнения: 22 974
Да, наличието на махленска култура също може да те дистанцира и накрая хиперактивните идиоти без граници се бетонират като критерий, по който другите да се равняват.ж

# 387
  • Мнения: 48
Да, наличието на махленска култура също може да те дистанцира и накрая хиперактивните идиоти без граници се бетонират като критерий, по който другите да се равняват.ж

Все пак бяха възпитани. Не бих определила точно махленски маниер, но има такъв елемент. На последната ми работа бях привикана от мениджър малко след това и той ми каза, че до момента не са имали толкова трудно приспособим новак. Отвърнах, че съм тук, за да работя. Странно ми е обедната почивка да е по подразбиране само за ядене с колеги. Като ученици се мотаме заедно до училищната лафка. Ако реша да се усамотя и да говоря по телефон/ обядвам с външен човек наблизо, ставам подозрителна и се цепя от колектива... всякакви ситуации съм имала и много лошо ме хокаха, защото не се отчитах. За връзкарите нямаше проблем. Аз вече се махнах.

# 388
  • Мнения: 2 800
Това с "цепенето" и при мен съществува. Един час обедна почивка имам и трябва дори и тогава да сме заедно. И да слушам с интерес как, откъде, кога, защо си купили някаква много модерна играчка за подарък. Ти да видиш.

# 389
  • Мнения: 53 406
Веднъж дойдох във фирма с хептен стара история - колективът общо взето неизменен от много години, създаден в добрите стари времена, ходили заедно по екскурзии и мероприятия със семействата и се познаваха на доста така интимно ниво. Но това на мен не ми е пречило, не хукнах и аз да ги запознавам или да си разголвам душата, споделях колкото и каквото искам и се вписах бързо. По-скоро според мен проблемът на някои хора не е, че не споделят, а как не споделят и как говорят. А то си е много нужен soft skill да умееш да се вписваш. Май по-важно е не какво казваш, а как го казваш.

Общи условия

Активация на акаунт