Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95

В моя случай става дума за споделяне на опит и знания. Повтарям се, но това е точното определение - изключителен индивидуалист.

Махленското клюкарене и лични, интимни подробности, които се споделят на работа е нещо, което ненавиждам и избягвам умишлено. Също съм попадала в ситуациите, споделени тук, макар и в друг формат. И резултатът всеки път е един и същ - нормалните хора, които ходим на работа за да работим, се дистанцираме от такива индивиди. За тях сме "отцепници". Честно - въобще не ми дреме как им изглеждам. За мен това са дребни душици с драми, комплекси и проблеми, които не искам да знам. Поставянето на ясни граници в самото начало е най-полезният ход.

Как точно те разпитват за личния живот, че да ти се налага да споделяш?
Винаги може да отклониш въпроса или да минеш на друга тема.

Един единствен път моя шефка ме е питала въпрос, който се опитах да отклоня, но тя настояваше - кажи,  кажи, кажи сега...., въпреки че показвах, че не желая.
Всички ситуации човек може да отклони или да се направи, че нещо важно му се е появило.

За индивидуализма - ако сте част от екип, винаги, ама винаги гледайте да се вписвате и да не изпъквате “много”. Това, че сте по-добри ви кара да се дразните на посредствените хорица, които, като се тегли чертата получават същото. Виждате, че сте по-добри и искате да си свършите работата. И не, че шефовете ви не забелязват колко сте добри, но никой шеф няма да пожертва цял екип за един топ пърформър. Да не говорим, че повечето такива са малко примадони. И така, накрая посредствените печелят. Защото са мнозинство. И повечето мениджъри са такива. Никой не обича да вижда конкуренцията си. Та така. Малко по-спокойно, вършете си работата, но не се опитвайте да казвате кой колко работи. Не е ваша работа. Ако нещо ви е в повече - просто не го правите, отказвате задачата или молите за приоритизация. Не е толкова трудно. Магарето носи, колкото го натовариш. Ако на всичко казвате да - вината е само ваша.
Като един вече бивш топ пърформър пиша. Научих си урока по много, много труден и неприятен начин.

Soul, няма да изпадам в конкретика, но веднъж имах "близка среща" с такъв въпрос, че направо бях шокирана. Такива хора си имат подход - споделят нещо от своя или нечий друг живот, започват да философстват и разсъждават и ткаа неусетно се опитват да те предразположат да споделиш и ти. Или направо си те питат директно, както в моя случай 😆
Тогава успях да отговоря нещо от сорта на "въобще не знам за какво говориш" и смених бързо темата.

Iseis - "Никой не обича да вижда конкуренцията си." - имах интервю, на което се представих много добре по думите на 2ма души "от кухнята". Резултатът беше отказ, защото вероятно съм се представила твърде добре. Т.е. бих била пряка конкуренция на интервюиращата. Малко ме хвана яд в началото, след час вече бях - каквото, такова. Явно не ми е било мястото там. Не си представях да работя с някой, който ще ме следи, защото от началото смята, че съм заплаха за мястото му.

Ами, да, ето, че си намерила начин да отклониш темата. Така се действа с такива хора, ако не искаш да споделяш и/или коментираш.

Интересно ми е, случвало ли се е на някой да кандидатства за определена длъжност в дадена фирма, но да не го одобрят за нея, а да го поканят за друга в същата фирма, за която смятат, че е подходящ? На мен ми се случи преди 16 години, но не знам дали все още се процедира така. Дилемата ми е, в една фирма, в която се очаква голямо разширение на капацитета съм си харесала три позиции. Имам стаж по едната, но е преди повече от 16 години и се притеснявам, че може да не успея да вляза в час. Втората е по-близка до настоящата ми работа, но има и доста разлики. Третата е в търговски отдел, но там пък се притеснявам, че не съм особено добре с чуждите езици и дали ще успея да комуникирам с чуждестранните клиенти. Ако кандидатствам и за трите, дали това е минус? А ако изпратя просто едно CV до сайта на компанията и те да преценят дали могат да ме поканят на интервю за нещо подходящо? Имам познати, които и така са действали.

По моя казус преди години - започнах на определена позиция с цел да придобия професионален опит, заплатата ми дори тогава беше адски ниска. От ден едно ми смениха отдела и ме сложиха в съпортския, който реално вършеше работата на фирмата, докато другите отдели разработваха “красивите” решения, но все още неготово за крайни клиенти. Таа наложи се да се науча да пиша скриптове, които да вършат работата, предназначена за крайния проект, но резултатите, от които вече продадени на Х клиенти. В това време следвах бакалавър ИТ специалност в университета. Колегата нямаше висше, но беше от доста отдавна в отдела и фирмата. Работихме рамо до рамо. Нито се налагам, просто мисля.. бързо и подредено. Наистина не знам с какво “мениджърът” ни държеше да ми каже, че подтискам другия колега. Мен това ми беше най-неприятно в тази обратна връзка, защото най-не обичам да ме обвиняват за неща, които не правя.

Само че ако средата е такава, в един момент бие на очи отбиването и несподелянето, няма как.

Кофти е наистина, попадала съм и аз. Изпитание за нервите си е, ако на теб не ти допада това.
Ако си заобиколен от настървени клюкарки, почват чак да се сърдят че не им храниш любопитството. Освен че колкото и да сменяш темата, да го обръщаш на шега и какво ли не, има които не само че не схващат намека, ами и си питат директно без всякаква тактичност. Голям зор да разберат каквото ги интересува.

Мисля, че много хора си мислят, че са повече от другите и това личи. Примерно в екипа има нов човек, за мен е нормално да го поканиш да обядва с вас, да му покажеш местата за хапване в близост. Ние сме в отдалечена зона и имаме буквално 4 ресторанта, някои са в други бизнес сгради и ако не ти ги покажат, няма и да ги знаеш. Защото се влиза вътре и се минава по едни коридорчета без табели. Аз ако съм нова ще ми е тъпо екипа ми да ми обърне гръб и да хукне да яде.

Разбира се това не означава да сме заедно 24/7 и съответно не бива да е задължение в обедната да сме залепени. За мен е нормално да поканиш, другия ако не желае да дойде, ок.

Също така разни гении и невероятни топ пърформъри, които се имат за супер индивидуалисти трябва да не забравят, че работят в екип. Тоест, ако искаш индивидуална работа, търси такава. Където просто няма екип и всеки е сам за себе си. В останалите случаи трябва да се съобразяваш.

И преди съм го писала, въпрос как прекара уикенда не е личен въпрос. Това е общ въпрос, на който можеш да отговориш с две приказки, които дори ако щеш си измисли. Ама не мълчи като пън и не скачай като ощипана невеста. Не е нужно да казваш нещо , което не желаеш. Но да водиш елементарен разговор е нещо нормално.

Да си развиваш меките умения понякога е по-важно от други умения. Защото в един момент хората виждат кой е отзивчив и приятен и кой е темерута. И за напред има значение. Понеже екипи се сменят, работа се преструктурира, а това да си симпатичен е винаги плюс. На работа сме да работим, но не сме роботи.

Тези неща са си напълно нормални които описваш. Просто има хора с нездраво любопитство и общите приказки не ги устройват, те искат да знаят неща за теб и туйто.
Щом и аз се дразня, дето съм и доста приказлива и май досега нямам случай да не съм си намерила приказка с някого. Но едно е разговор колкото да сте любезни и приятни хора, друго е да ти ровят в живота като кокошки, че и да не се притесняват да го обсъждат и пред други хора, клиенти и прочие.

То за това човек не е нужно да споделя като не иска. Просто отклонява въпроса и това е. Неприятни хора и клюкари има навсякъде. И на мен това не ми харесва. Просто тук сякаш като чете човек остава с впечатлението, че “аз съм дошла да работя” изключва всякаква човешка комуникация с околните. Не сме роботи, хора сме. Говорим си, обядваме, пием кафе. И това е нормално. А не да се обиди някоя, защото са я питали какво прави уикенда.

Зависи как питат. То и аз като някой ми каже Здравей, как си? не го възприемам като питане да му разкажа, естествено. Хич не мисля че се интересува наистина, освен много близки хора.

За мен топ специалист, който не може да работи с други хора просто не е топ специалист. Може да познава технологията/продукта много добре, може да е супер продуктивен, но ако не може да изкомуникира работата си с шефове, клиенти, колеги, да я интегрира без сътресения в средата в която работят и другите, това не е топ. И съм сигурна, че като теглим чертата, такива хора създават повече проблеми отколкото решават, затова и мениджмънта в един момент предпочита да се лиши от тях.

Топ специалисите, ама ония най-герниалните, обичайно са изключително големи ръбове. И много честа мениджърска грешка е да им се вменява отговрността да обучават начинаещи.
Защо грешка:
1. Защото начинаещите/новите служители много рядко борят топ батаците на проектите, те са дадени на опитни и вече доказали се служители.
2. Проблемите на новите служители са типично тривиални, тоест на тях може да отговори и служител от средно ниво, не е нужо да се губи времето на топ експерта.
3. Понеже на тези, гениалните, постоянно им се делегират новите колеги, а в същото време и най-големите батаци, които чакат резолюция - напълно нормално, тези хора са изнервени, претоварени и като ги прекъсне някой с 2-3 тъпи въпроса -  разсейват се, губят мисълта си и се изнервят. Съвсем незаслужено го отнася новия човек, защото пък ако се поставим в неговите/нейните обувки - той/тя имат нужда от помощ, тук и сега, просто трябва да се научат. Така де, от ситуацията има само губещи.

Оправията с такива индивидуалисти е лесна: дава им се тежката задача самостоятелно и част от нея е изработката на как се прави документ, който става достояние на всички. Плюс - той се ползва за консултации при нетривиални задачи, от по-опитните колеги, а новодошлите се дават за обучение на човек, който обича да обучава хора, търпелив е да бъде ментор и е отворен към комуникация. Всички са щастливи.