Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95

На един такъв, съвсем скоро, му отговорих каква е причината за дупката.

Въпросът беше зададен подигравателно и получи отговор: “Защото мога да си го позволя”.

Писнало ми е от разни псевдо мениджъри и HR-и.

Четох, четох и се изумих.
Аз дадох за пример търсен специалист и човек, когото със сигурност ше търсят и няма да е на борсата. Ако човекът иска да си почине - винаги може да изговори колко време му/ѝ е нужно. Споменах и липсата на избор, а повечето примери бяха именно личерн избор - да си почина и т.н. И за протокола, имам близо 30 години трудов стаж.

Защо не е ОК (според мен) да си караш сабатикал на борсата - именно, защото борсата е за хора, които нямат избор. Сабатикал е лукс, за да си го позволи човек в България, то трябва да има спестявания, с които да си покрие евентуален масраф. Освен това, борсата е примамлива за хора, които са осигурявани на реален доход, за да е в приличен размер. Все пак, колкото и да е странно, Бюрото по труда, се очаква да търси работа. Та в този ред на мисли, излиза, че вие подвеждате работодатели, че си търсите работа, в случай на предложение от там - вие ще откажете, защото не си търсите работа. За мен това е не особено етично. Аз така го разбирам. Но пък разбирам и другата гледна точка - плащам осигуровки, имам право, възползвам се.

Дупката в CV може да се обясни човешки, без да се навлиза в детайли. Лични причини в повечето случаи е напълно достатъчно, грижа за близък и от сорта. Още ми се пълнят очите, едно момче, беше напуснало хубава работа, след това не беше работил 2 години. Попитах защо и каза - съжалявам - грижа за болен родител. Не питах повече, момчето отдавна ни е колега. Но ако някой ми отговори както Харати, че може да си го позволи... не знам как ще реагирам...

Къде ги намирате такива работодатели... В момента е такъв глад за кадри.... За работници също. Аз дето съм минала отдавна 50 не се притеснявам, че ще остана без работа, вие младите пък съвсем не трябва.

Съжалявам, но не съм съгласна с теб.

Нямала съм лични причини за дупка в СВ-то.

Получавах 8 месеца обещетение от борсата. По време на обещетението търсех постоянно работа.
Започнах работа, прекъснах борсата и на 10-тия ден прецених, че няма да я бъде и напуснах. Продължих борсата.

Борсата ми свърши и в момента все още търся работа.

Причината, поради която не започвам е, че не ме удовлетворяват или работно време, или трудово възнаграждение.

За последните две седмици съм отказала предложения за работа от две места, като се опитах да преговарям за заплащането, но те просто си търсят “специалист”, който да им работи за без пари.

Моля, не генерализирайте според личното си виждане.

Предпочитам да изчакам, дори и с дупка в СВ-то, но да работя при работодател, който ми предоставя условията, които ме удовлетворяват.

Слънчезара, ти едва ли си и питала заядливо, а за да го казваме значи сме видели и това по интервюта... Реално те не питат дали си бил на борсата за обезщетение, а се заяждат с това че има тая прословута и страшна "дупка". Сякаш ако си прекарал малко време без шеф на главата и вече край - от теб служител може и да не стане повече. Вярно е че в някои области където нещата се развиват бързо, човек може да поизостане. А може и да не. Но всички други доводи ми идват малко в повече.
Иначе действително обезщетението за безработица не е нещо дето да си те чака и да си го ползваш по желание, поне не е такъв замисълът. С характер на застраховка е, т.е. ако имаш нещастието да останеш без работа да те обезщетят. Недоброволна е, не си избираш ти застраховател, но си е застраховка и работи като такава. Ако ти не искаш работа...  това е отделен въпрос и затова и при няколко отказа на предложения за работа от БТ съответно прекратяват обезщетението. Ама тия неща са на теория... БТ хич не са се утрепали да предлагат работа, че да има и на какво да им отказваш, така че те няма и как да знаят дали човекът би приел или не.

Е, то откъде да знаят, ако не попитат? Нали затова е интервюто? Защо се сърдиш?
А и който веднъж е имал бърнаут според мен винаги ще е склонен да повтори. И затова работодателите са предпазливи.

Да добавя.

По време на обещетението за безработица получих две неофициални предложения от бюрото по труда.

Първото беше обаждане от работодател, на който директно му отказах по телефона. Явно му бяха дали телефонен номер. (СВ не съм прилагала в документите за регистрация).

Второто- обаждане от дамата, работеща в бюрото по труда. Каза ми позицията и компанията. Отказах й. Попита ме каква позиция търся. Отговорих й и изненадващо за мен изказа мнението си, че съм била много претенциозна.

Не е съвсем така. Мен ме спамят по няколко пъти на ден от Линкедин с "десет човека прегледаха твоя профил", но един не се обажда. Не, че ако се обадят ще се навия, но все пак е показателно.

Ако покриваш изискванията и те хареса работодателя не е проблем и 100 години дупка да имаш. Но няма как да те опознаят, ако не те разпитат.

Има много проблемни хора, които често се принуждават да седят без работа и да имат дупки, та затова е станало червен флаг. От конфликтни личности, които се изпокарват с всеки до глезени мамини дечица, които нищо не правят и пак се оплакват, че са бърнаутнали. Когато фирмите имат избор от кандидати, гледат да избегнат такива и затова разпитват.

Имам 13 години трудов стаж и година и половина дупка в СВ-то. Започна от мен, имах панически атаки, не можех да работя, използвах всичкото, което фирмата и държавата ми даваше и накрая след три месеца почти постоянен хоумофис или болничен, заради който си спечелих омразата на всичките ми колеги, напуснах.

Планът беше да си почина за месец - два, ама на втория месец на майка ми ѝ сложиха диагноза рак. И много бързо се влоши, само след седмици вече не можеше да ходи и я мъкнехме като чувал по лекари и изследвания. По това време работа не ми е и хрумвало да си търся, пари си имах.

Мина някакво време и се случиха разни събития. Накрая останахме само с баща ми, някрая моите пари свършиха и се наложи да продаваме имот по спешност. И преди да се случи самата сделка, двамата бяхме полудели от страх, защото имахме сумарно 800 лева общо.

Пиша го това всичкото заради мненията, че човек ако не си търси работа в рамките на година, нещо му има, че си е забравил за това време всички знания и компетенции.

И най- важното ако си е повярвал, че ще работи, че каквото и да му се случи, ще си вземе там стандартните дни отпуск или болничен и след това ще се върне като едно истинско роботче да печели за фирмата.

Житейски проблеми се случват и всеки реагира по различен начин. Един иска да се откъсне, друг да работи двойно, за да не мисли за проблемите.

Реално никой за никоя фирма не е длъжен да работи и да й изкарва пари. Всеки може да създаде собствен бизнес и да наеме хора, които да му изкарват пари. Абсурдно е да се изтъква, че работиш на някого, за да му изкарваш пари. Светът работи така. Не сме роби. За това има как да напускаме доброволно.

Не мисля, че дупка в cv от няколко месеца е фаталистична. Сигурно и година не е, ако те питат и кажеш спокойно, че е по лични причини. Обаче наистина да отговориш “мога да си го позволя” не знам до какъв резултат очакваш да те доведе.

На едно интервю беше дошла една дама, участвах в интервюто и за това споделям, която учила испански, ама преди време и не го практикува. Учила някога икономическа специалност, но нямала опита. Ами.. добре, но изглеждаше като човек, който пробва просто и където стане. Беше жена с опит, не й беше първа, втора работа в живота. Обаче е странно да обясняваш учила съм това и това, но уменията ръждясали, езикът на ниво, на което личеше, че го е учила, но личеше и че не го ползва. Не беше одобрена.

Аз моят английски така все пиша, пиша и по имейлите съм ок. Никога не съм била на работа да го говоря в работна рутина. За срещи с чужденци сме сме подготвяли винаги, където и да съм работила. Сега гледам да говоря с моя позната през ден за 30 мин. и ми идват думите сами. На писане и превод съм факир, но трябва два видя/ чуя първо думата. Така не ми идват с висше в разговор и много ме е срам.

Специално език пък не се ли ползва... не го брой просто. Странно ми е и на мен някой на средна възраст ама го учил в училище, защо изобщо го споменава ако само това му е било спрямо този език. То и аз съм учила немски и френски ама... преди 20+ години Хич не занимавам никого с този факт, аз никога не съм разговаряла на тях извън уроците в училище. И руски съм учила, то всеки е учил в моето поколение. С него също не смятам че мога да работя и няма да тръгна да кандидатствам там където се иска наистина да се владее.
Добре правиш че си търсиш начин да практикуваш езика.

То зависи и за какво се търси, какво се очаква от кандидата. В случая беше и писмено, и говоримо ежедневна комуникация на езика. Жената го беше учила явно в езикова гимназия. Аз също, но не съм спирала да го ползвам. От тогава само съм научила повече, особено в професионалната сфера. Абсурдно е да се очаква, че имаш години дупка в ползването на езика и после да дойдеш и да очакваш, че говориш на високо ниво.