Мда... Докато Сейран все попада на психопати, то Ферит все попада на разбиращи, съчувстващи и подкрепящи го жени. Докато страда в болничния коридор за някоя от бившите си, настоящата до него все му удря здраво рамо. Аферим, сценаристи! Опитвате се да ме откажете, като ме карате да гледам едни и същи сцени, сменяйки само жената до Ферит, но няма да ви се получи. Аз съм над тези неща. 
Той не може да вземе решение, остави двете жени да се убеждават взаимно, а и двете са разстроени от случката. И не знам дали въобще някога ще вземе решение... Та ... турският Дон Жуан, за разлика от познатите европейски примери, не оставя една жена, той чака тя сама да си иде. Ми не е джентълменство това, а игра с чувствата на две жени. Е в тоя смисъл Ферит не е пораснал, ама никак и поведението му в отделни моменти (шегичките му) е инфантилно. 
