По никакъв начин не ме подразни екоактивистката, която хубаво взе боклука от земята, ама поне да го беше сложила в някакъв контейнер за рециклиране на хартия, примерно, а не да го тикне в ръцете на прислугата. Иначе самата сцена беше абсолютно нелепа, ненужна и по- скоро приличаше на театрална, не на филмова, ама кой ти се връзва вече на подобни провокации.
Не успях да се подразня на тройката в екс стаята на Сейран и на безумните диалози, които се водеха там. Само ме вдъхновиха да си представя един дуел между дамите, като в добрите стари уестърни, борещи се за огромното сърце на Ферит, в което, по принцип, има място за всички.
Вярно е, че аз не знаех професията на кака, ама и Ферит, след две годишна връзка, чак сега разбра, че годеницата му се занимава със случаи на жени, жертва на домашно насилие. Добре, че беше казусът Сейран, та да разбере завалията. А от играта на кака не разбрах изенадана ли е или не, че Ферит не знае за тази така благородна нейна кауза.
И за да не стане пак чаршаф, ще завърша с нещо по- сериозно. За разлика от мнозинството тук, аз не искам кака да си тръгва от Ферит. Искам Ферит да каже на кака, че е време да си тръгне. Крайно време е да бъде мъж и да вземе решение, а не да му бъде поднесено на тепсия от кака, от Сейран, от деде или от съдбата. Всъщност жената веднъж направи опит да си тръгне от него (дори щеше да е успешен), но той доприпка при нея с пръстен и я задържа, въпреки че малко преди това беше казал, че повече няма да се жени. След като полага такива усилия да я задържи, крайно време е да положи някакви, за да я отдалечи (ако иска, де).
За Сейран не ми се пише... тя още ми е кървяща рана.
Феро души го, не го души, ще се жени 




