
Лунатичка, и в нашата тема августовски бебета имаше момиче, което каза, че в началото не е чувствало връзка с бебето, и други момичета казаха подобни неща. И аз предпочитах първия месец мм да го гледа повече, а имах проблеми и не можех много, прекарвах повече време с помпата, а не с детето. А аз предпочитах да свърша нещо из нас, защото там се чувствах компетентна, напрягах се като остана сама и за половин час. После дойде майка ми и го гледа през деня тя 3 седмици, аз само го храних с шишето. Като дойде да я вземе татко ми (аз съм от Червен бряг, но живея в Русе), застанах на средата на коридора и се разревах с глас пред тях)...
После се справих много добре сама, а ми изглеждаше невъзможно....
Искам да кажа, че връзката се изгражда постепенно понякога и най-малкото се свиква. Напасваш се, полека лека се получават нещата. И пак има моменти, в които емоциите вземат връх, после пак се успокяват нещата, пак нещо става, справяш се някак... нормални са всички тези емоции, всеки има различни притеснения - на нас на дневен ред са ни сополите... няма да навлизам в подробности... преди това пък не акаше и сменяхме млякото няколко пъти.
Пиши тук, ние те разбираме много добре
Само за това как е правилно да се реагира при задавяне с мляко поговори с някого. Може да питаш в Училище по първа помощ, намери ги във фейсбук, те имат много видеа и информация по темата, но едва ли имаш време да ги гледаш. Питай ги директно.
Аз лично се чувствам много по-добре, като се обаждам на нашите, много ме зареждат, а в началото много ме напрягаха. Даже им пускам да говорят на бебето по месинджър и те се радват, и аз.
Просто майчинството си е такова за някои момичета - кълбо от емоции. Други са по-спокойни. Но за всички е изискващо, свързано с ежедневно чудене кое как...