Здравейте, синът ми е на година и 4м, но не се е пуснал самостоятелно. Бяхме на ортопед каза че всичко е наред и е на психическа основа. Обаче когато го оставя сам да стои той сяда. Не се задържа сам на крачетата си, но по мебели се изправя и ходи. Не знам вече какво да правя
- Публикувана: 28 окт. 2024, 10:49 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2024, 09:35 ч.
Прохождане
И синът ми до последно се държеше за мебелите. Беше го страх да не падне. Ортопедът каза, че при момчетата се случва много по-често късното прохождане, дори неговото дете е проходило късно и последните проучвания показвали, че е нормално да проходи до 1г. 8м. Та синът ми проходи точно на 1г.и 5м.
Аз до последно си казвах,че не го виждам това дете скоро да проходи ,ама буквално ,нямаше никакви изгледи . Беше на 1,3 +3 дни когато се пусна от раз без преди това да е правил каквито и да е самостоятелни крачки освен с уокъра . Реших да го държа за блузата близо до тила и той дя ходи ,хрумна ми идеята да сложа нещо до като го държа на мястото на ръката ми за да му дава усещането ,че съм с него . Проработи ! Детето си обикаляше мислейки,че го държа но когато се обърна видя,че всъщност аз седя и го гледам ,втурна се към мен и поиска да го взема . На следващия ден вече тръгна сам . Целта ми беше само веднъж да види,че е готов и може без мама и ексеримента сработи . Ако ползвате проходилка тип паяк съветвам ви да я махнете и купете уокър🙂 Намерете нещо ваше си ,което да накара детето да се чувства сигурно ,нужно е само веднъж да види че може и сам ,успех
Здравейте! Ще Ви разкажа историята за моето прохождане. Родителите ми светла им памет са били много притеснени, а мама що рев е изревала, че няма да проходя.Намерили от приятели паяци и всякакви неща за прохождане, а аз съм сядала в тях и толкова. Един ден, когато сме били на гости на първи братовчед на мама, тя споделила притеснението си на съпругата му, която е била медицинско лице. И знаете ли какво е направила тя? От това се убеждавам, че е имало и други ненормални като мен 
и е знаела как да подходи. Взела е един конец и е хванала единия му край, а другия край е дала на мен. И разгеле съм тръгнала, мислейки конеца за голяма опора. И после като съм се отприщила, че ела да видиш... Та явно Вашето детенце е от страхливите като мен и му трябва опора, пък била тя и конец.
и е знаела как да подходи. Взела е един конец и е хванала единия му край, а другия край е дала на мен. И разгеле съм тръгнала, мислейки конеца за голяма опора. И после като съм се отприщила, че ела да видиш... Та явно Вашето детенце е от страхливите като мен и му трябва опора, пък била тя и конец. 
Ще проходи съвсем скоро, не се притеснявайте.
Дъщеря ми пропусна пълзенето, в началото ме държеше за ръчичка или се подпираше на мебелите. Започнах да я окуражавам като заставах клекнала, на нивото на нейната височина, съвсем близо до дивана , протягах ръце към нея и я виках да дойде при мен. След няколко дни започна да се отпуска, постепенно увеличих разстоянието и при всяко падане казвахме “Браво” и пляскахме с ръце, за да не се наплаши.
Дъщеря ми пропусна пълзенето, в началото ме държеше за ръчичка или се подпираше на мебелите. Започнах да я окуражавам като заставах клекнала, на нивото на нейната височина, съвсем близо до дивана , протягах ръце към нея и я виках да дойде при мен. След няколко дни започна да се отпуска, постепенно увеличих разстоянието и при всяко падане казвахме “Браво” и пляскахме с ръце, за да не се наплаши.
Гледал го е специалист и е казал, че всичко е наред. Няма какво да го мислите за момента поне. Всяко дете е различно и съответно и развитието му. Нашият син също проходи късно, сега няма спиране. Почна и да скача доста по-късно (на 2,5 години чак) - според педиатърката му детето се развива нормално, така че няма повод за притеснение.