Размисли и страсти за екранното време

Ми, единственият начин, по който ограничавам екранното време, е като предлагам алтернативи - напр. басейн, ски, екскурзии в планината или до исторически забележителности, пътувания. На другото родителско тяло работата му е свързана с компютри дори повече, отколкото моята В общи линии той е все на компа, а аз, ако не съм на служебния комп, съм си на телефона, т. е. личен пример - йок )) Шегувам се, по принципи се старая да спортувам редовно С каката нямах проблеми точно с екранното време, ама тя беше активен спортист. С малкия в общи линии правя каквото мога, ама не се втелясвам много-много.

Едно време, когато бях малка, някои родители си наказваха децата, като ги лишаваха от игра навън. „Няма да излизаш да играеш с децата, докато не си оправиш двойката по...“ например. По-късно започнаха да ги лишават от телевизия. Днес пък като инструмент за дресиране, упс, за възпитание, се използват смартфоните и таблетите.
Принципът е един и същ, само инструментите се сменят.

A на колко години е детето? За мен това е много важно, защото с възрастта контролът трябва да отслабва.
Иначе аз някога отучих моето дете от игрите на компа с обяснението (доказано практически), че от игри се затъпява. По-точно губи се концентрация и умение за съсредоточаване, ама "затъпяване" звучи по-убедително
И подейства, игричките станаха само през ваканциите. Но контрол чрез разни подобни на твоите методи не сме упражнявали.

Не го използвам за наградка, договорки, подкупи. Правилно си усетил, че не е редно. Става един страшен пазарлък и не съвпада с мотивацията ти - за да не се зомбира. Ако наистина вярваше, че ще затъпее/ ще се зомбира и т.н., нямаше да поволяваш повече време  при добро поведение/добри оценки.
Сядаш и обясняваш защо не позволяваш повече и при никакви условия не увеличаваш. С родителя трябва да сте единни.
Моят мъж също не е убеден, но ме подкрепя.

Моето вече порасна (на 20 г. е), не сме използвали ограничения. Единствено сме обяснявали и давали личен пример, че всеки човек си има отговорности (учене/работа/домашни дела), както и че е важен контакта със семейството (на вечеря, разни организирани неща през свободното време). Извън тях беше свободна да прави, каквото иска. Беше в компания, която прекарваше много време навън, така че имаше от всичко, но особено в тийн годините вечер си беше залепена за тел.

Контролирали сме единствено, когато беше в началните класове и още нямаше навици за учене. Тогава следяхме дали се е подготвила адекватно за училище и чак след това разрешавахме да хване телефона. Не като награда и без конкретно време, просто помагахме да си организира деня.

По ред причини не сме се притеснявали за зомбиране и зрение, но всичко си зависи от разбиранията на родителите. Важното е двамата да показвате пред детето едно мнение, ако получава различни сигнали ще се обръка.

аз сметнах текущото потребление и резултата беше стресиращ за дъщерята.
Питах я какво иска да прави с живота си ? Защото 30% е подарила на телефона си.
Нооо моята е голяма.
Може да мисли.

Първо не сте написали на каква възраст е детето.
Второ вие не му дължите никакви обяснения. То не ви е партньор не ви е съжител , няма вашия опит виждане за живота,  няма вашите права нито вашите задължения.  
Това,  което вие сте направил, е да тръгнете от екрана като вид подкуп, да го превърнете  в култ и всичко това чрез проява на вариативно родителство.

Детето ми е голямо и се самоконтролира,  с което мисля че сме постигнали именно това което сме желали. Не е аскет, но не е пристрастен. Балансира доволно успешно. Постигнали сме го с ограничения, с разговори и с личен пример. Родителското тяло сме били единни, защото децата много интуитивно чувстват къде са слабите места в родителската единица. Това не ги прави малки чудовища. Просто те си "просят" да им бъдат поставени граници. И когато ги получат са напълно ОК с какво им е отпуснато. Ако има опозиционно поведение, то проявите им се коренят отново във вариативното родителство.

Правилно разбирате, че не е редно да се пазарите. Направи Х, за да ти пусна време. Така всъщност сам си опорочавате идеята.
Да, моите деца имат ограничения. Малката на 3г телефонът й е забранен. Позволяваме филмче на телевизора, но в някакви моменти, когато преценим.
Голямата на 10г има ограничение от един час. Дали й харесва, едва ли, но не тя взима решенията. Има уроци и доста ангажименти и други неща за вършене. Без ограничението ще виси като амеба да гледа тъпотии в ютюб.
И само да вметна, че въобще съображението ми не е слагане на очила, а факта, че престоят пред екран ги прави нервни, агресивни и превъзбудени.

Може да пробвате да пускате научни филми за животни или други. Може да правите семейна кино вечер с подходящи игрални филми. По скоро хватката е екрана да не е само награда и че има и други интересни неща, които може да се гледат. Като цяло ограничете ютюб или приложения като тик ток ако ползва. Обикновено предлагам алтернатива - да играем, да излезем и така. Но моя е още малък.

Наскоро писах в подобна тема и двата полюса са очевидни. Децата ни са изключително дигитални. В училище все повече навлизат технологиите и електронното обучение - за мен това е позитив. Няма как да избягаме от промените, колкото и да ни се иска да предпазим здравето и психиката на децата, но забранявайки им вредим. Не е ок екранното време да се превръща във валута за нещо. Още по зле е ако детето ни вижда как ние самите сме нон стоп на устройствата, а ограничаваме и се пазарим с него. Колкото и да му се повтаря: "Аз това работя" не действа изобщо. Чувстват го като несправедливост, ограничаване от нещо напълно нормално. И донякъде са прави. В момента в който детето осъзнае, че ще получи телефон ако направи нещо по-неприятно автоматично телефона се превръща в най-желаното, защото трябва да се бори за него. И като се пребори, не си казва " колко гадно беше", а си му е хубаво и иска още ако се наложи и чрез лъжа. В класа на моя син децата, които бяха ограничавани се скупчваха на главата на тези с телефони и цялото междучасие вместо да се раздвижат стоят като препарирани да гледат Roblox. Контрол от моя страна имаше, но до забрана стигах в крайни случаи от които той се поучи. Наблюдавах го с Family link, да ограничавала съм му времето, но само когато съвсем се отпусне. В момента е ведър младеж на 14 години, не носи очила, не гледа изобщо телевизия, сваля си интересни за него филми и поиграва от време на време. В останалото време е навън - не мога да го прибера. Научи английски смея да кажа в игрите, в Discord играейки с чужденци. Не е ограничаван, не е и повреден. Златната среда за мен е контрол и наблюдение, без времеви ограничения, санкции и изнудвания. При мен сработи. Доволна съм.

Това с очилата е до ген. Не е правилно да се вменява вина и децата с очила да се чувстват сякаш сами са си го причинили.
Аз лично сложих очила на 6 г. и то +5.5, не нещо дребно. Телефони нямаше в началото на 80-те, разбира се. Телевизия също не съм гледала, тe и детските бяха кът.

Зависи от устройството. Телевизорите и десктоп компютрите не толкова, но таблетите и смартфоните, понеже са от по-близко разстояние и по-дребни могат да причинят щети на окото. Късогледството не е тотално изключено.

Твоето е ген, но аз сложих очила когато почнах да работя с компютър, а преди това виждах като орел.
Дъщеря ми също сложи очила когато почна да се взира повече. Един ден беше голям рев, на втория купихме едни готини цайси Рей бан, хареса се и от тогава са си нормално нещо. На децата трябва да се обясни, че очилата са нещо нормално и не загрозяват, а даже са аксесоар.

абсолютно коректно.
ММ работи на устройство и няма очила. Аз ползвам от дъжда на вятър устройства и съм с очила от първи клас а по онова динозавърско време не всеки имаше телевизор вкъщи. Двете деца също са очиларки - пипнали са моя бъгав ген.