Номинации за най-голяма муня (тема 11)

Това с торбите и контейнерите винаги ме е стресирало и никога не нося със себе си друга торба, освен боклук. Аз и рядко го хвърлям, де, в смисъл не че стои в къщи (да не помисли някой, че си го кътам), а че го хвърля ММ 
Едно време, когато бях млада булка, на месеци, тръгвам да изхвърля боклука и ме пресреща свекър ми на стълбите - връщаше се от работа. Като ме видя, ме завърна обратно и каза, че в тази къща жени боклук не пипат и не хвърлят, не е тяхна работа. Увещавах го, че е бил на работа, че е уморен, пък аз целия ден съм била в къщи и е грехота да чакам да си дойде, че да хвърля и боклук, но беше непреклонен. Не че съм го слушала винаги, просто ходех преди да си дойде от работа, но после ми се караше (не в лошия смисъл).
Този му съвет завещах и на сина си и съм поръчала на приятелка (комшийка на децата) да следи и ако види снахата с боклук, да ми сигнализира. Вече 8 години не е сигнализирала.

За първи път чувам такова суеверие.

За какво суеверие става дума?

По принцип основно баща ми изхвърляше вкъщи. Като тинейджърка поех  инициативата Вечерният ми час беше 22ч30. Съответно боклука се изхвърляше в 22ч35 и отнемаше поне по 20 /30 мин

Муня... Баш на правилното място си
Не му се казва суеверие, а къща с добър ред
В много семейства съм го виждала това - изхвърлянето на боклука се счита за мъжка работа, не по-малко от ремонти и от сорта, не е женска работа и толкоз. Не познавам жени да се оплакват от това

Малко като във вица:
Тръгнал мъжът в командировка, жената привикала любовника, който на свой ред измислил командировка и се закотвил при любимата. Добре, но полетът на мъжа закъснявал, закъснявал и накрая го отменили. Прибрал се той, пробвал да отключи - не става и зазвънял на пожар.
Любовникът изстинал, но жената метнала бързо една хавлия, забърсала пътем кофата с боклука и хукнала да отключва. На вратата се метнала на врата на мъжа си и се загалила: "Милооо, тъкмо си мислех колко ми липсваш! Хайде преди да се събуеш да хвърлиш боклука, а после да си хвърлим еднодушче заедно!".
Мъжът й заприпкал към контейнера, любовникът награбил сака, обувките и дрехите, качил се на горния етаж, изчакал съперника да се прибере и се запътил към дома си, цъкайки: "Леле, каква жена! И умна, и оправна, направо съкровище!"
Стигнал до тях, не успял да отключи и звъннал на вратата. Отворила жена му по пеньоарче, с поразчорлена коса, прегърнала го и измяукала: "Ах, съкровище, добре че си дойде! Хайде, моля те, да хвърлиш боклука, преди да си се събул, че не ми остана време днес"  и му бутнала плика с отпадъците.
Помъкнал се нашият към контейнера, мърморейки: "Боже, каква загубена жена! Цял ден от кълка на кълка, ни боклук ще хвърли, ни ще се облече, даже и да се среше не се сеща!".

Така е, Нат, не е суеверие, а почит към жената в къщата. Свекър ми и други такива правила имаше, ама беше от поколение хора и мъже, които няма и да си помислят да не подадат ръка на жена, да не отворят врата, хеле пък да допусне да се качва след жена по стълби или да слиза пред нея...стари етични правила, но и прагматични. Днес срещам мъже, на които се случвало да отворя вратата, че да минат, инак ще ме отнесат и са ме отнасяли. Правя го съвсем демонстративно и почти с поклон, дано се усетят, ама не...

При нас мъжът върви две стълби пред жената надолу, докато я държи за ръка.
Аз пак уморих поредното растение вкъщи. Абсолютно ми липсва градинарско чувство, друго обяснение нямам. ММ казва, че тъмната ми аура ги убива. Ама ти наистина друго обяснение няма - толкова им се старая и спазвам препоръките, за седмици умират. То не бяха орхидеи, бенджамини, какво ли не пробвах. Единствено монстера вирее у нас.

Ето го, от три седмици е мое, днес му събрах листата. Не мога да разбера преполято ли е било, или е било жадно.

Вероятно мястото не им допада (светлина, температура, студено течение, климатик). Няма как за толкова кратко време да умират всички поред.

Вероятно ги преполиваш. Веднъж в седмицата е достатъчно за вътрешни цветя, ако са в хладна стая може и веднъж на две седмици, зависи и от растението.

   И аз много цветя съм убила, вече не се и опитвам да гледам. Просто нямам усет за цветя. Забравям ги, не ги поливам, или пък обратното, преполивам. Не е ли то нещо да маука или лае, като е гладно... Само орхидеите ми виреят добре. С много рядко поливане от дъжд на вятър, като се сетя. На един прозорец са, нито съм пресаждала, нито торя. Железни са.

И аз вътре не мога да отгледам цветя, купувам си букети. Ама дали съм муня в това отношение или не, не мога да преценя - уж се грижа според указания, не ги забравям, но не се получава. Отдавна спрях да го мисля и да пробвам, нека останат живи някъде другаде.

О не, жал ми е за цветята и съм спряла да мъча такива Ако се случи да ми подарят, евакуирам при майка ми при първа възможност... ама ако може да е много скоро че иначе няма какво
Подправки от сорта на магданоз и подобни предимно ми се получават, такова що съм отгледала и опасла... обаче декоративните никак не случват с моя милост. Рано или късно загиват. Има единични случаи да е късно де, но повечето е рано

И аз не мога да гледам цветя. Не знам как ги убивам. Радвам им се, гледам ги, поливам колкото често трябва, абе голяма грижа, но явно някъде бъркам. Единствено едни теменужки на балкона ми вървяха добре докато влезнах в болница и БНД трябваше да се грижи за тях. Той твърди, че каквото съм казала е правел, но горките теменужки се бяха споминали докато ме няма. От тогава спрях с опитите. Вкъщи цветята ги гледа баща ми. На него му се получава добре, но пък и качествено омазва около тях. Прозорците около китките все са с отпечатъци от пръсти.

Да разкажа как се проявих като полиглот .
   Наскоро пътувахме с мъжа ми през Румъния. Слушаме някакво румънско радио в колата, радиоводещият май беше махмурлия и задряма нещо и петнадесет песни ги слушахме поне петнадесет пъти без прекъсване в един и същи ред, докато се сети да смени плочата. Ние вече започнахме да си ги припяваме. Особено ми хареса един румънски рап, много зарибяваща песничка. Та, пътуваме си ние из Румъния и аз пея с пълно гърло, както го чувам: "чек ин да коафор, парфюм де вибратор, покемон на семафор, кафе, мол, а ла тераса и после а ла каса." И от време на време: "Лумеа са скимбат!" Последното не ми е ясно какво е. Шаманът (Шазам), ми подсказа, че това било заглавието на песента: "Lumea s-a schimbat", а гугъл транслейт преведе, че това значело "светът се промени". Да живеят модерните технологии.
   Това беше преди няколко дни. Вчера мъжът ми се ядосал за нещо, мърмори. Какво било преди, какво било сега, накъде отивал този свят... (Ей, големи мърморковци стават тези мъже, като започват да остаряват.) Мърмори, нарежда... "Престани, казвам, да жалиш по отминали времена и младост. Било каквото било. В настоящето живей. Лумеа с-а скимбат!" Гледа ме озадачено известно време, обаче включи, пък както мърмореше, като прихна да се смее този човек, чак сълзи му излязоха. "Ей, казва, признавам те за полиглот! Едно нещо може да знаеш на някой език, обаче навреме ти идва."
   Та така, похвалиха ме за езиковите умения. Обаче аз на румънски даже още две-три неща знам!