Номинации за най-голяма муня (тема 11)

  • 60 416
  • 735
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 41 502
Как така камъни продава Joy

Виж майка ми е фен на камъни. Градината зад блока е осеяна с хубави камъни, донесение от нея от къде ли не Joy
Гарантирам, че ако някое хлапе иска да и продава камъни, хич няма да го отпрати, ще ги огледа, ще си хареса някое по-интересно и ще му даде някое левче Joy

# 136
  • Мнения: 25 033
Трудно кълват на левче сегашните, освен ако не са много мънички и още не "познават" парите Grinning

# 137
  • Мнения: 13 226
Да, машините за топчета вече искат по 2 лева:)

# 138
  • Мнения: 8 229
Ондин, малкият търговец ще надмине дядо си - ще продава един ден скъпоценни камъни, сега стажува с обикновени Simple Smile
Пък ти да му направиш рекламация, хич бива ли?!

# 139
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 494
С риск да ме сметнете за строга и встрани от шегата, имам особено мнение по този въпрос : възпитанието на деца в алчност и лесна печалба създава грешни и негативни нагласи към трудолюбие и справедливост, както и за цената на парите. Това може да води до морални компромиси и липса на емпатия към другите, което вреди на личностното развитие и социалните способности. Не че не мога да му дам златна паричка от 50 цента (дядо му щеше да възрази веднага че са малко) , но смятам че нищо не казва по-добре "аз камъни не купувам" от сладкиша. 😅

# 140
  • Мнения: 25 033
По-съгласна няма как да бъда. На такава възраст те дори нямат реална представа от парите, само смятат евентуално че са хубаво нещо и че всеки им дава щото са малки и сладки. То е така с всякакви подаръци дето на днешно време заливат децата, но с парите е особено чувствителна тема.
Аз също съм отказвала подобно нещо, на собствения си племенник. Не беше камък ами някаква друга глупост и беше и малко по-голям, но становището ми е същото.

# 141
  • Мнения: 729
Работя с една фирма вече над година. Името е от типа Димитър -  Виктор Петрови. Мъж и жена са собствениците. Кога е мъжа, кога е жената. И все наричам мъжа Чичо Митко - Митко ми е по - благозвучно от Вики. Обръщам се към мъжа с Чичо Митко, нея я питам къде е Чичо Митко. И те ми отговарят.

Днес я чух как тя се обръща към него: Викторе, направи еди - какво си. И аз ...
Попитах я как се казва - Виктор. А кой е Димитър? Сина им ...


Обаче година той си беше Чичо Митко. Сега как да му викам Чичо Виктор? като е Митко за мен?

# 142
  • Мнения: 3 658
😂 Е, то в случая мунчовците са те, дето не са те поправили. Явно не им е важно. Що ти е трябвало да питаш... 😂

# 143
  • Мнения: 9 041
Хахах,моят мъж има един клиент  който си е внушил, че мъжът ми се казва Любчо.Даже и в офиса им като отиде и пита къде е Любчо (ако го няма мъжа ми)Колегите му разбраха грешката,ама не го поправят.Моя мъж ми казва-Абе  човека от година си ми вика така,сърце не ми дава да му кажа е не съм Любчо😂

# 144
  • Бургас
  • Мнения: 25 865
Нерде Ямбол, нерде Станбул Simple Smile
Митко,Виктор,Любчо....все едно!

# 145
  • Мнения: 280
Свекървата на първата ми братовчедка първия път като ме видя, много си допаднахме - било е около сватбата им защото бяхме всички роднини, говорихме си на всякакви теми и тн. Втория път беше след повече от година и пак си говорихме, но тя през цялото време ме наричаше Веси Grinning брат ми е Веселин та явно жената е запомнила това име - ами не я поправих, ако я бях поправила щеше да се чувства неудобно сигурно, за това си мълчах Grinning

# 146
  • FRANCE
  • Мнения: 2 627
И аз имам една позната. Така и не ми уцели името. 15тина пъти я поправях и после се предадох. Даже мъжът и ме пита нали името си ми е както е моето. Да, ама явно на нея не и харесва Joy

# 147
  • Мнения: 9 160
Одеве излизам да чакам дъщерята и пътьом съм взела за хвърляне 3 чанти боклук. Хвърлих ги и след 10 метра си пъхам ръцете в джобовете на якето, те празни и изтръпнах, викам-Край! 😳😱Метнала съм и ключовете. Сега как ще се приберем в този студ?
След няколко секунди обаче ги открих в джоба на панталона.🥴

# 148
  • Мнения: 596
Нещо подобно ми се случи сутринта. Тръгвам към магазина с найлонова торбичка с портмонето ми и две торби с боклук. Изхвърлям ги в кофата и стигайки магазина се усетих, че портмонето ми не е в мен. Бегом към кофата за боклук. Сърцето ми направо щеше да изхвърчи като си представих колко карти и други важни неща държа  там. Не знам съседите какво са си помислили като ме видяха да ровя в кофата и да вадя боклуци. Намерих го обаче.

# 149
  • Мнения: 12 570
Мъжът ми се обръщаше към мен с някаква модификация на фамилното ми име. Оттам, чул недочул, шофьорът на фирмата беше решил, че се казвам Мария и винаги така се обръщаше към мен. Доста трудно разгадах защо ми казва Мария, след като моето име е съвсем различно.

Последна редакция: пт, 22 ное 2024, 23:43 от Poni69

Общи условия

Активация на акаунт