. Той обаче е забелязал тази ми склонност, да го изключвам, и от време на време задава подвеждащи въпроси, ни в клин ни в ръкав, да ме провери дали му следя мисълта. Не може да ме хване обаче. Мозъкът ми механично запаметява последната фраза и като се наложи, мигновено успявам да я възпроизведа, осмисля и да отговоря.Преди два-три дни, обаче, установих, че и той така прави с мен, подлецът му с подлец! Как не го е срам, мошеник!
Гледахме детската Евровизия, по-точно аз я гледах, той си четеше нещо, но заедно сме, телевизорът пред нас, заедно слушаме, аз коментирам. Много им се радвах на децата, много хубаво пяха всичките (нищо общо с "голямата" Евровизия), няколко пъти повторих, че грузинчето ми се струва най-добро и искам то да спечели. Накрая го питам той за кого е, кое изпълнение му е харесало най-много. "Ами, грузинката беше наистина много добра. И аз като теб мисля. Дано тя спечели!"
Ама, каква грузинка, бе! Те бяха две момченца, малки. Едното пя, другото танцува. (Те и спечелиха, на мен ми напълниха сърцето.)
Грузинката била най-добра! Скъсах го после от подигравки.
