Номинации за най-голяма муня (тема 11)

Обичам Марс и категорично отказвам да приема, че е виновник за скандалите (и за моите)
Главният виновник е т.нар. еманципация, която все повече ни превръща в хронични муни, щото дините под мишницата отдавна не са две (какво са две дини за днешна жена?!), ами доста повече...

Марс не ми е нужен за скандали😂

На мен ми тръгнА от сутринта. Пътуваме с една приятелка (Вики) заедно сутрин в метрото, като аз слизам доста преди нея.  И слизайки установявам, че нещо не усещам шапчицата ми в ръцете си, хвърлям един поглед навътре - нц. Тук да уточня, че бяхме в средата. Та, поглеждам през прозореца и си виждам шапундрелката между седалката на момичето до Вики (със слушалки) и някакъв мъж (значи седят Вики, до нея момичето и до нея  мъжът). Как съм успяла чак там да я заметна идея си нямам, но миг преди влакът да затвори вратите аз започвам да правя странни сочещи движения, за да привлека вниманието на момичето със слушалките. То, обаче ни чува, ни вижда, слуша си музичка и нула внимание към моите отчаяни действия. Останалите в метрото пътници, които ме гледаха смаяно в една милисекунда осъзнаха кого се опитвам да извикам и я повикаха. Тя ме погледна, аз сочейки към шапундрелката си започнах да соча дружката си Вики.
В крайна сметка шапчицата ми бе предадена и утре сутринта ще си я взема (нямам загубена шапка този сезооооон. Е, поне засега, де). А, и половин вагон на метрото сутринта разбра, че Вики се казва Вики
 А, и за капак се прибирам вкъщи и пред входната врата установявам, че ключът ми е на работата ми. Звъннах на една колежка, която каза, че е оставен на вратата на класната ми стая. Как и защо е там не мога да отговоря.

А защо просто не звънна на Вики?

Кой не е виждал спасителни операции със забравени ключове? Не вярвам че съществуват такива хора дето да не са виждали, а доста са и участвали

На предишна работа преди няколко години, работех в обект който беше в партерния етаж на сграда която отгоре си е жилищна. Едната колежка живееше в тази сграда, съответно се случваше и да прескочи за нещо забравено или от сорта или пък в почивка... абе ясно ви е че си е предпоставка за мунщини когато не го и мислиш особено. Та, защо и нашата муня да не си извади ключовете от джоба и да ги остави на плота където работи? И да се прибере от работа когато у тях я посреща съпругът и не се налага да си отключва и да види че липсват До тук добре, обаче на другия ден ще идва на работа и се оказва че нито може да си намери ключовете, нито може дори да си отключи да излезе дори, а въпросният съпруг е извън града и няма как той да помогне. И звъни на служебния телефон вече супер отчаяна, защото не се знае ще успее ли изобщо да дойде и да си започне смяната
Намерих ключовете, те не бяха и скрити де. Муня ме насочва по телефона като GPS къде е апартаментът докато го търся, че тя една стара сграда и вътре шантаво разположение, измъкнахме я да работи

Ох, тези ключове... Веднъж като ученичка бях заключила вратата и ги бях заминала на външната страна на ключалката, а брат ми беше вътре друг път тъкмо заключвам от вътре и... Ключа се счупи и дългата част остана вътре в ключалката, много се бях притеснил, че ще се наложи да разбиват вратата, но след половин час игра с различни игли/кламери и пинсети успях да го извадя.

У нас кучето счупи ключа. Научи се да отключва. Удря с лапи, ключът превърта.. имахме ключове навсякъде точно, за да  не влиза уж  .. решило да отвори външната врата, обаче явно нещо заяло и ключът на две. Една част в ключалката. Извадих я с пинсети, но друг ключ нямах вкъщи.  Ключарят каза, че било много честа кучешка проява. Оттогава заключваме и вадим ключа.

Ранна специализация, а?
Тъй се почва то...

Нощна съм, не планирана, трябваше да почивам. И тъй като трябваше да съм вкъщи обещах на приятелка да я взема от гарата в Мюнхен вчера в 12ч. Мм имаше време преди работа и го помолих да дойде с мен, че след нощна и не съм карала в Мюнхен още. Обаче има време и лягам да спя, а той трябва да ме събуди към 10.45 да тръгваме. Буди ме веднъж и му казах още малко. После се ми звънна да ми иска номера и, викам супер отишъл сам. Прибира се той от работа вечерта и го питам що не ме е събудил. Каза че се пробвал, ама съм му се изрепчила "не виждаш ли, че спя БЕЕЕ", бутала съм го и съм се завила 🤣🤣🤣

И докато го пиша това се набутах в мъжката тоалетната след шефа. Погледа му беше един път 🙈🤣

Сигурно това щях да направя след като метрото тръгне. Макар че,. ако жената я беше видяла и попитала на кого е тази шапка Вики изобщо нямаше да отрази, че е моя.

Наближават празниците и започнаха мунските изпълнения от клиенти. Всеки ден се забавляваме. На кого не му била пристигнала пратката (а е пристигнала и си я е взел, но е забравил), кой си разказва семейната история. Една жена поръчва по телефона за свекърва си, каза. Казвам й, че ще огледаме внимателно преди изпращането, да не се изложи пред свекървата. "А, казва, хич недейте да оглеждате, тя нищо не заслужава, ама няма как, трябва подарък." Друг пък искаше да ми праща снимки на "рускинята" - приятелката му, аз да й избера какво ще й подхожда . Един възрастен господин, поне така го определих по гласа, щял да пътува в чужбина, разпитва ме за поръчаното (за чужбина щяло да му трябва), отговорих му обстойно на всички въпроси, той много доволен остана и накрая пита дали не мога да му резервирам и самолетния билет, много съм била любезна, до Франкфурт щял да ходи. И ей такива неща. А днес дойде една клиентка, натоварена с два чувала като Дядо Коледа. Подаръци купувала. Купи и при нас. На излизане и се скъсаха и двата найлонови чувала и се разсипаха подаръците. На жената й се доплака. Че и на едни високи токчета се беше покатерила. "Спокойно, казвам, имаме и ние такива големи торби, сега ще ви дадем и ще ви помогнем." "А кашони имате ли?"- пита. Имаме. "Ами защо не ми ги пратите утре по Еконт, не знам как ще се прибера с автобуса до другия край на града, без кола съм." Какво да я правим. И без това пращаме, опаковахме и ще пращаме утре. Всичките й покупки, не само тези от нас. Като си тръгна, колежката казва: "Ние защо не й извикахме едно такси да се прибере с покупките, то по Еконт по-скъпо ще й излезе от таксито." Ами защо... Защото не се сетихме, затова.

Кло, много е весело при теб, посмях се с глас.
Не знам муня ли съм или склероза, купих едно миризливо сирене и моментално го забравих в хладилника. Обикновено го държа  в кутия с капак за да не мирише, сега съм го прибрала така. И няколко дни се чудя какво мирише у нас. Хладилникът онзи ден е почистван, не може да е той! Рових по шкафове и чекмеджета да търся причината.

Хахаха с това сирене пак за моя приятел викинг се сетих... много страховито сирене занесъл гаджето му, супер миризливо, а човекът е веган и дори не яде такива неща Няколко дни пустосва и нарежда, чудеше се как да му каже, ама пък той как не се сещал, ама незнамсикакво Големи образи са.
Цитирам го все тук при дамите муни, че той сам си казва че той бил съпругата в тяхната двойка - той все шета и готви пък виновникът със сиренето само се прибирал и питал какво има за вечеря, много се смея с тях Така де, не ми е за цел да го обидя нещо, но си ни стана вътрешна шега заради това с вечерята.

Кло, народът наистина изтрещява по празниците, с тая треска за пазаруване не знам накъде вървим... Добре че не се трогвам особено и че понеже отказвам да имам телевизор съм пощадена в някаква степен че то страшно направо.

Е няма нужда да му казва, просто да го затвори в кутия с плътен капак. Хем няма да мирише, хем половинката може да се усети и следващия път да си го прибере сам И аз имам вкъщи един, дето получава позиви за повръщане от моите деликатеси, и по принцип се съобразявам.

   Направо са се шашардисали хората, Натка! Разбирам ги донякъде. И аз още не съм взела подаръка за малката племенница, който обещах... Мислех, че ще е лесно, но не ми се получи, а и време за поръчване няма вече. Без подарък няма да остане, но кой ли ме караше да обещавам...