Номинации за най-голяма муня (тема 11)

Гледай да не паднеш от дивана, аз така си счупих ребро преди време

   Е, това е притеснително, наистина. Аз преди години едва не се самоубих, като се бях покатерила на един стол, да чистя един висок шкаф. Но, за дивана, не съм се замисляла, че е опасен. Много ще внимавам вече как лежа .

Внимавай и не се пресягай лежейки за едно-друго около дивана, така стават сакатлъците 
Една приятелка ветеринарен лекар тогава ме нарече "пинчер" - те така като паднели от килима и си чупели крак, та и аз - от дивана.
Ако ще се лежи мързеливо, трябва някой да обгрижва лежащия и да му прислугва, това ми беше поантата, дано си ме разбрала

Аз вече втори път се навеждам рязко от офис стол да взема нещо от пода и си притискам ребрата в подлакътника, та после ме болят няколко дни.
Наистина, каквото човек сам си направи.... Преди 2 години по сходен начин си разтегнах сухожилия или някакви други връзки, които минават по гръдния кош, около ц*ц*те

Аз паднах от стол в работата, по същия начин. Бях си направила огромна синина на бедрото.

Не знам дали съм го разказвала тук, ама лятото си счупих рамото.
Цял ден чистих като изоглавена, накрая се чувам с приятелка, която ми каза да прекратявам и да излизаме.
Изкъпах се едно хубаво, и с мокрите крака се хлъзнах. Опитът ми да се хвана за спаляната се увенча със счупено рамо, а и си паднах юнашката. Разбрах го чак след месец, като беше зарастнало, слава Богу правилно.
Това след някоя напитка нямаше да ми се случи, та вече зор в чистенето не си давам.

Значи изводът е: "Пийте и не се престаравайте в чистенето!"

Народът отдавна го е казал: "По-добре паднал под бара, отколкото прав пред струга"

Днес отново си дадох картата за градски транспорт вместо личната карта. Добре, че бързо се усетих и я взех обратно, а служителката си помисли, че банкова карта съм и дала Много сме! Навсякъде сме!

Опасен е диванът, нося голям белег на лявата си ръка. Още като ученици, с ММ нещо се лигавим по дивана, пред него една печка, от онези с откритите реотани, на които печахме филийки и варяхме кафе. Диванът от сгъваемите едновремешни, дето влизаха в холната гарнитура. И кво направихме, не знам, диванът каза хръц, аз се оказах с ръка на печката. Още си спомням миризмата на изгорена кожа.

И аз в групата на падналите жени от диван. Задрямала съм и в опит да се обърна на другата страна, се намерих на земята. За щастие се разминах без травми, само се стреснах.
За сметка на това, не знам дали има друг, който да си е изкълчвал средния пръст в опит да счупи стрък праз. Доктора пет минути се смя, след като му отговорих на въпроса как съм получила травмата.  

Тарталета, върна ме много назад, когато два дни с ММ (тогава ученици) чистихме кухня от манджа и стъкло. Понеже бяхме сами в почивните дни, нямаше и кой да ни наготви, като бъдеща домакиня се заех с начинанието. Заех професионална поза насред кухнята и рекох: "Дай тенджера!", "Дай сега черпак, доматен сок, магданоз..." и каквито подправки съм мислила, че ще са подходящи.
Ама да не мислите, че съм щяла да приготвя специалитета на годината?! Неее, идеята беше да приготвя готова супа, толкова си можех    
После се разбра, че и толкова не мога, ама всяко по реда си.
Избира ММ йенска тенджера - виждал бил майка си, че я ползва на котлона. Е, да, ама както вреше супата и вече предвкусвахме това кулинарно чудо, майстор готвачът реши да добави студен доматен сок. Дали е нужно да казвам защо чистихме кухнята и как ядохме сухоежбина?

Тези дни с дъщеря ми си приказваме и ми звъни телефона. Ведър мъжки глас казва:
- Аз съм Иван Петров и имам хубава новина за вас.
Аз избухвам как така ми се звъни за подобни неща. Човекът повтаря няколко пъти, че е Иван Петров и ми предлага скринининг на костите. Затварям!
След малко звъни телефона на дъщеря ми и познайте кой - Пак Иван Петров и тя спечелила същото на случаен принцип. Тя също нелюбезно, признавам, му затвори.
И няма и 10 минути звъни телефона на майка ми в коридора /телефоните ни са в една голяма група/. Мислех си, че тя гледа нещо в хола и е чула разговорите, но явно е била задрямала. Дъщеря ми става да и даде телефона, поглежда номера и казва:
- Ооооо! Нека позная - това е Иван Петров!
Майка ми в недоумение:
- Кой?
А аз се провиквам:
- Как кой бе мамо, Ванката Петров е! - с което явно съм я хвърлила в смут, че е някой познат, за който не се сеща.
- Ало! Да разбрах, че си ти Иване! Какво става?..... Какво си спечелил? .... Какво? ......Какво ти е на костите? А бе ти какво искаш?
Ванката не  прие добре разговора и и затвори! А ние с щерката ще се понапикаем!
Мама идва и пита:
- А бе какво му беше на Ваньо? Вие знаете ли? Пиян или надрусан беше? - помислила че е сина на един неин братовчед, който се казва Иван и и иска нещо!

Та Ванка, наркоман такъв, да ми махнеш телефона от списъка за звънене, че ще ти дам да си говориш с мама!

Оха, Кубратова, това много цветно ви се е получило

Мен си ме влече към такива експерименти от малка, големи мераци в кухнята да си играя. Естествено, нашите не бяха във възторг и когато можеха го предотвратяваха... което не беше съвсем винаги, ако трябва да съм честна
С кюфтетата от кал и пясък докато си играем навън и храним куклите с тях бяха ОК, но вътре в кухнята не одобряваха да си играя.
В моменти когато са ме изтървали от поглед, съм забърквала някакви вещерски смески с каквото докопам, нали е игра все пак, а малката Натка е още в детската градина и не се и опитва да ги прави ядливи. Чувам че идва някой и ще ме хванат, съответно бутвам съда примерно в шкаф или във фурната, да си скрия следите. Сещайте се като вземе да вкисва каквото съм нахвърляла в него
После сестра ми беше бебе, вече почва да прохожда. Чувала съм аз че се прави питка за прощъпулник. И то не само че съм чувала, ами съм се и въртяла около баба като меси тя питка, какво знаете вие. Майка ми излиза с бебето навън на въздух, аз не знам защо съм останала вкъщи и защо са ме оставили без надзор. 4 години и половина ни е разликата, та правете сметка на каква възраст съм била. Решавам аз че не е редно туй ми ти бебе тъй без питка да проходи, ама ха. А пък майка ми такива неща не меси и пече и до ден днешен, камо ли в 20те си години. Мърмори Натка, както също е виждала от големите, от малка го умея и това Запрята се и вади брашното. Питката не знам ставала ли е за ядене, майка ми се прибра точно като вече беше оформена и позабърсвах масата на която работих. Ама какво да ме прави, изпече я и изядоха всички по хапка да не ме обидят. Вероятно съм забъркала само брашно и вода, едва ли да е била баш както си трябва, ама аз съм виждала как се меси и никой не може да ме спре, ама ха! Толкова беше "голяма", че я бях надиплила в една от тия метални купички в които в столовете разсипваха компот и подобни - сигурно повечето ги помните Обаче тертиплия иначе - отгоре декорирана, помня как я прищипвах между 2 вилици да правя там фигури по нея, нямам спомен дали и с яйце не съм я намазала.
На мен май не са ми правили, ама ако не бях аз - и сестричката ми така щеше да си проходи без питка, нищо не разбират тия хора значи Още са си така - и до днес в тая къща пити и тутманици се ядат само ако аз направя или занеса, мисля че много лошо ги научих още тогава

Дорис, изцвилих на глас с тоя вашия наркоман

Ох, тоя със ставите и на мен ми звъни в офиса на стационарния телефон...