

Още не съм гледала серията със субтитри, за да видя там какво се случва. Май е време да наваксам този пропуск.
При това, Ферит е сериозен, много сериозен. Няма и грам от познатите ни игрички на хумор в екстремни ситуации. Оставя официалните дрехи, приближава стъпка по стъпка, отекващи с отривист музикален акорд, с очи, направо превземащи, доближавайки лице със сдържана страст, накрая обхващайки ръцете й. (Това видя и майка му, и - никакво съмнение у нея какво се случва). Това на фона на песента за свещената любов, в която човек първо трябва да повярва. Иначе е прокълнат да бъде изпепелен, агонизиращ от съмнения скитник в душата си - без посока, без спирка, безпокойство. Което е и отговорът на въпроса каква е тая любов. И Сейран разбра, от което дойде и еднозначният й отговор.




Препоръчани теми