Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

  • 35 511
  • 625
  •   1
Отговори
# 570
  • някъде другаде
  • Мнения: 2 891

# 571
  • тук, на мястото си
  • Мнения: 25 989
“Крила имат само тия, дето сърцето им иска да лети!" - Николай Хайтов

# 572
  • София
  • Мнения: 3 855
Никой не те подготвя за тишината, която оставят децата, когато пораснат…
Не за тишината на празната къща,
а за онази, която се просмуква в сърцето…
когато вече не те питат какво да правят,
когато вече не търсят съветите ти,
когато започват да живеят… без теб.
И ти, разбира се, се усмихваш.
Защото точно това си искала – да видиш как политат.
Но вътре в теб… нещо се пречупва.
Да бъдеш майка на пораснали деца е различно.
Това е да сдържаш думите си, когато виждаш, че грешат.
Да преглъщаш желанието да се обадиш, когато не отговарят.
Да се учиш да обичаш, без да се намесваш.
Да гледаш отдалеч, с ръце, които остават неподвижни,
и със сърце, което трепери.
Понякога ти разказват нещо… но много често — не.
А ти се преструваш, че не боли.
Но боли.
Боли да не бъдеш част от всичко, както преди.
Боли да виждаш, че вече не им си нужна… поне не така, както някога.
И въпреки това си наблизо.
Приготвяш любимите им ястия, когато се прибират.
Разглеждаш снимките от детството им.
Молиш се за тях всяка вечер, сякаш това е достатъчно, за да ги защити от света.
Защото в дълбините на душата майката никога не спира да се грижи.
Тя просто се учи да го прави от сянката.
От ъгъла.
С молитва.
И това е форма на любов, която никой не вижда…
но върху нея се крепи всичко.

Моралът:
Да бъдеш майка на пораснало дете означава да приемеш, че вече не си център на неговия живот… но да продължаваш да обичаш така, сякаш все още си. Защото има любов, която никога не угасва — тя просто се учи да чака в тишината.

# 573
  • Мнения: 731
,
"Когато си гладен, хлябът не е твърд.

(За голям глад няма твърд хляб)."

                                                                               Испанска поговорка

# 574
  • Мнения: 7
Мъжът, който обичаш понякога ще те ядосва, ще казва неща които не мисли, и после ще му минава. Но той понякога ще сготви вместо теб, когато си уморена, ще те остави да поспиш още малко на сутринта или ще ти подари книгата, която си си харесала на онази витрина вчера. Той понякога ще мълчи, ще има своите трудности и настроения. Друг път ще те обсипва с целувки, ще те прегръща пред целия свят, и ще те вземе от работа с цветя в ръка. И той е пъстър по душа, има добро сърце и не му се сърди, когато понякога сърдито скръства ръце. Той е мъжът, който обичаш..., и когато те ядоса ще направи сто неща в замяна, за да си щастлива.

# 575
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 597
Откъде е последният цитат?

# 576
  • Мнения: 7
Преди бях го прочел някъде в пространството, но не мога да се сетя къде точно.

# 577
  • Мнения: 6 877
По детски наивно ми звучи въпросният цитат Grinning Лошо няма. Не може само дълбоки мъдри мисли.

# 578
  • някъде другаде
  • Мнения: 2 891
"Ще остарея когато реша!
Нито повече, нито по- малко. Когато загубя вкус към живота. Когато повярвам, че отражението в огледалото е по-важно от гласа на душата. Когато позволявам други да определят как трябва да се обличам, как да изглеждам, с какво да се занимавам. Когато престана да се грижа за себе си като личност. Когато вдигам бялото знаме преди да съм опитала всичко възможно до чак невъзможното. Когато се страхувам, че времето ми е минало.
Само тогава, само тогава ще остарея. Нито повече, нито по-малко." ❤
Рая Видинска

# 579
  • тук, на мястото си
  • Мнения: 25 989

# 580
  • оттам, откъдето започва България
  • Мнения: 12 444
Откъде е последният цитат?

От книгата "Яж, чети, обичай и пътувай" на Славея Лазарова. Simple Smile

# 581
  • Мнения: 731
"Ограничавай се в години на изобилие, за да живееш и в гладни години добре."
 
                                                                                                                                                                    Арменска поговорка


"Искрените думи не са приятни. Приятните думи не са искрени."

                                                                                                                                                                    Лао Дзъ

Последна редакция: пн, 01 сеп 2025, 14:23 от Juana del Solar

# 582
  • Банско
  • Мнения: 2 406
Животът е една мистерия, изпълнена с вълшебство и тайни. Всеки миг е пътешествие през морето от емоции, в което плуват радост и скръб, светлина и мрак, превръщайки сивите дни в калейдоскоп от преживявания.

# 583
  • Мнения: 45
Остави нещата да се счупят. Спри да се опитваш да ги държиш насила залепени.
Остави хората да се ядосват.
Остави ги да те критикуват — тяхната реакция не е твой проблем.
Остави всичко да се разпадне и не мисли какво ще стане после.

„Накъде ще тръгна? Какво ще правя?“
Това, което е било предназначено да си тръгне, така или иначе ще си тръгне.
Това, което трябва да остане, ще остане.

А когато нещо си отиде, винаги освобождава място за нещо ново — така действа универсалният закон.

И никога не мисли, че за теб вече няма нищо хубаво.
Просто трябва да спреш да държиш насила онова, което е време да пуснеш.

🎬 „Яж, моли се и обичай“ (2010)

# 584
  • Мнения: 2
„Понякога най-голямата сила е в това да си позволиш да бъдеш нежна.
Да прегърнеш, вместо да спориш.
Да замълчиш, вместо да доказваш.
Да пуснеш, вместо да държиш със сила.

Не защото се предаваш, а защото знаеш, че любовта и спокойствието струват повече от всяка победа.“

Този откъс си повтарям, когато ми е трудно да оставя нещата на течението. Помага ми да си спомням, че не винаги трябва да контролирам всичко и всички.

Общи условия

Активация на акаунт