Защо мъжете не си тръгват?

  • 7 384
  • 145
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 24 335
Както се казва, добре, че има и инакомислещи мъже, че все моми ще си ходим.
Май не достигат, защото доста от вас са моми (май и ти?), други разведени, някои и по повече от веднъж?
Сакън.
Искам почивка аз лично.
2 връзки по над 10 години, които мога да нарека 90% от времето успешни и по любов. И една 2 години токсична дето още пищя от нея. И бягам с 300.
Иначе мераклии да искаш, но имам нужда от пространство лично аз.
Човек е добре да си остава от време на време малко сам с главата и времето.
Доколкото се познавам, няма да е за дълго сигурно, тъй като обичам да съм влюбена и да живея с мъж.

# 91
  • Мнения: 24 361
Не е да не си причиняват, просто на малко мъже им се ангажира с разведени жени с деца. Нали това е драмата и в темата за 40 годишния ерген, че можел да си намери само разведена с деца, един вид клетва е това, не нещо хубаво.
А мъжете лесно се женят втори път, защото обикновено изобщо не си гледат децата от първия брак, та са си ергени.

Майка ми с 3 деца си имаше ухажори, които искаха да се женят за нея, хем не беше красавица, не се е гримирала сигурно никога, не се е обличала привлекателно, поне аз не помня да съм я виждала с грим и общо взето си беше съвсем обикновена жена, която от работа отива вкъщи и от вкъщи на работа. Ама от ухажорите май нямаше много подходящи за семейство.

# 92
  • София
  • Мнения: 15 231
Ама от ухажорите май нямаше много подходящи за семейство.
Това е основното, според мен. Човек веднъж сбъркал няма с лека ръка да забърка децата си в ново фиаско с човек, който видимо не става за целта. Иначе ухажори имат най-много все още омъжените жени, после са разведените с деца, защото и в двата случая нямат много време и не искат кой знае какво.

# 93
  • София
  • Мнения: 44 806
Тези са мераклии, а не ухажори с цел сериозна връзка.
Включително доста женени има сред тях..

# 94
  • Мнения: 3 447
Когато имах проблеми с ММ говорих с много близка моя позната, децата и са колкото мен. Споделих си проблемите и да и "поплача" на рамото. Тя ми разказва за нейния живот с нейния мъж, който е дори по зле от моя, ама се вече 45 години заедно. Това, което ми каза, е че може мъжа и да е зле, ама е ТАМ. Децата им са пораснали, ходят заедно на екскурзии и са си свикнали един на друг. Ами ако го нямаше, ако си сам. Прибираш се, няма никой в къщи.
 Сестра ми се разведе с мъжа си преди много години, там е имало и физическо насилие. Дълго време живееше сама с племенницата ми, но тя замина да учи, после и надалече. От тогава от време на време се събираше с някой за по кратко или по дълго. Познавах последния и приятел, последно го видях да и купува лекарства, била болна. После се скарали.
И аз като Фил искам пълно спокойствие, да лежа и да гледам в точка, никой да не ме пипа, да не ме търси и т.н. Но знам, че ако е прекалено за дълго ще ми писне и ще ми е самотно. Не искам сина ми да влиза в ролята на компания. Да, когато си млад и децата са около теб, не е толкова зле, ами после? Все още мисля, че с ММ може да продължим напред /т.е. не е толкова зле/ и да се напаснем. Разбира се вратата, ако искам да напусна, е винаги отворена. Дали ще си тръгна или ще остана все има цена, която ще трябва да платя.

# 95
  • Мнения: 24 361
Тези са мераклии, а не ухажори с цел сериозна връзка.
Включително доста женени има сред тях..

Ами не, нямаше женени сред тях. Малко населено място, в онези години всичко се знаеше и всички се знаеха. Или бяха явно женени, или ергени. Нямаше на семейни начала живеещи. Единият даже си спомням, че беше пратил майка си и жената на брат си да уговарят майка ми да се омъжела за него. Или по собствена инициатива бяха дошли, не знам, но помня, че майка ми много се беше ядосала.

# 96
  • София
  • Мнения: 44 806
Понякога, точно като влизам вкъщи и съм сама се сещам за това, как се чувствах тогава и как се чувствам сега. 1000 пъти предпочитам как е сега.
Да треперя в какво настроение е, дали някой не му е накривил шапката през деня, дали няма да ми се скара как съм нарязала картофите, да ми дудне до 1 нощес и да не мога да спя, непрекъснато да съм в ролята на сладката и тиха женичка.... Неее, никога повече!

Ей, свекито на годеж - класика!

# 97
  • Мнения: 3 530
След няколкото анкетни теми, които в интерес на истината, намирам за доста полезни, реших и аз да се допитам за нещо, което ме интересува. След доста наблюдения на случаи при близки хора и дори и известен личен опит, възниква в мен един въпрос - защо един мъж, след като не е доволен от живота с половинката, просто НЕ прекрати агонията и за двамата? Какво ги задържа? Страх от самота, загуба на изгоди, его?
Може би донякъде съчувствие, даване на пореден шанс и...обич. Изгодата я избягвам с оглед на дълготрайно съжителство.

# 98
  • France
  • Мнения: 16 040
... Ами ако го нямаше, ако си сам. Прибираш се, няма никой в къщи...
Всъщност това е една доста приятна перспектива.
Цитат
...И аз като Фил искам пълно спокойствие, да лежа и да гледам в точка, никой да не ме пипа, да не ме търси и т.н. Но знам, че ако е прекалено за дълго ще ми писне и ще ми е самотно. Не искам сина ми да влиза в ролята на компания. Да, когато си млад и децата са около теб, не е толкова зле, ами после? Все още мисля, че с ММ може да продължим напред /т.е. не е толкова зле/ и да се напаснем. Разбира се вратата, ако искам да напусна, е винаги отворена. Дали ще си тръгна или ще остана все има цена, която ще трябва да платя.
Знаеш ли, подобни мисли са ме навестявали, когато бях с бившия. Не сме имали деца, нямахме и кой знае какви проблеми, просто в един момент се разминахме, НО аз живях известно време в инерция точно поради горните причини. "С него не ми е толкова зле, без него ще съм самотна, с друг сигурно ще е подобно..." Само че нищо подобно. С ММ се намерихме и си паснахме. И бяхме много щастливи преди децата да се появят и да ни изцедят живителните сили. Simple Smile Всъщност да се мотам във връзката ми с бившия е една от най-големите грешки в живота ми.

# 99
  • Мнения: 3 530
Понякога, точно като влизам вкъщи и съм сама се сещам за това, как се чувствах тогава и как се чувствам сега. 1000 пъти предпочитам как е сега.
Да треперя в какво настроение е, дали някой не му е накривил шапката през деня, дали няма да ми се скара как съм нарязала картофите, да ми дудне до 1 нощес и да не мога да спя, непрекъснато да съм в ролята на сладката и тиха женичка.... Неее, никога повече!

Ей, свекито на годеж - класика!
А защо не се прибираш с удоволствие при любимия мъж и не очакваш с нетърпение уикендите, в които ще бъдете заедно?
Да, не се случва всеки път и с всеки партньор, но си е щастие.
А свеки ми е най-малката грижа, да е жива и здрава, но е надалеч. И мъжът ми не й е голям фен, така че сме ок.

# 100
  • Мнения: 460
Понякога, точно като влизам вкъщи и съм сама се сещам за това, как се чувствах тогава и как се чувствам сега. 1000 пъти предпочитам как е сега.
Да треперя в какво настроение е, дали някой не му е накривил шапката през деня, дали няма да ми се скара как съм нарязала картофите, да ми дудне до 1 нощес и да не мога да спя, непрекъснато да съм в ролята на сладката и тиха женичка.... Неее, никога повече!

Ей, свекито на годеж - класика!
Поведението на моят в последните две години беше същото което описва Rockstar.
Стъпвах на пръсти около него,защото постоянно мрънкаше за всичко.
Прибира се изнервен от работа и си го изкарва на мен.Сутрин става не наспан изкарва си го на мен.
"Любимото" ми беше като го попитам какво да наготвя и да ми каже "не знам",правя зеле на фурна на пример и той казва "ама на мен това не ми се яде" и се обръща и казва "пак няма нищо за ядене".После обяснява на колеги и колежки как трябва сам да си готви защото жена му не готвела.
Така че има ги такива индивиди и сред мъжете и сред жените.

# 101
  • Мнения: 8 093
И моя много мразеше въпросът "какво да сготвя". Дежурния репертоар беше "ми направи си списък от 15 манджи и ги върти" и аз "ами ОК, дай да го направим тоя списък, кажи". "Ооооо, ама аз ли да ти мисля на тебе. Ти не можеш ли да мислиш. Аз съм ти дал списък /никога не е давал списък/. Няма да ти кажа и да мисля вместо тебе. Да ти върша работата". И после каквото и да сготвя"ама това ли точно, ама това не става щото..... ама пак ли това .. ама ти тъпа ли си, не мислиш ли...." Ааааааас оле много се ядосвам като се сетя ква съм била проста патка. Пък сега.... Оооо сега.... Рахат братче... Аз си ям салатите, детето си казва кво иска, малеееее такова бреме ми се махна от главата... Чак дишам щастливо. Толкова съм горда със себе си, че събрах кураж и се освободих. Направо чак се обичам Heart Eyes

# 102
  • Мнения: 8 451
Чета ви с голям интерес и наистина не мога да си представя, да съжителствам с човек, който постоянно ще те критикува и да трябва да стъпвам на пръсти около него.
Не че, не съм живяла с такъв крив човек, но бързо си събрах багажа. А това, че рано или късно почти всяка жена се осъзнава и опълчва, може само да ме радва.
Но..лично аз, не съм търпяла и не мога, дори да се насилвам.

# 103
  • Мнения: 8 093
Ми то първо не е постоянно. Има много хубави моменти, в които е точно каквото искаш. Смисъл примера с готвенето. Единия момент е този описания, другия е ще ти направи вечеря, ще ти каже колко си уникално прекрасна и Бла Бла. Второ, всичко е пречупено през призмата " критикувам те, защото много те обичам и искам да си по-добра версия на себе си" и ти вярваш, щото вярваш, че те обича и вярваш в хубавите моменти и си мислиш, че "още малко да дам от себе си и ше са само хубавите моменти" и кръга се затваря. Манипулацията е страшна. И докато се осъзнаеш, то минали години и мозъка ти е промит и вярваш, че си виновна за всичко и не си достатъчно... еди кво си. Много е трудно измъкването.

# 104
  • Под сянката на разлистените кактуси
  • Мнения: 2 854
Добре, разбрахме защо мъжете не си тръгват. Чудя се обаче защо жените не си тръгват, когато виждат, че бракът не върви. И особено тези, които са подложени на някакъв вид тормоз.
Мъжът си стиска удобството, а жената? Особено когато мъжът не полага никакви грижи за дома и семейството.

Защото жените умираме за "проекти" - абе за нищо не става, ама аз ще го обичам, променя, направя по-добър... Затова си падаме по "лошите момчета"

Общи условия

Активация на акаунт