ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 1

Откакто съм родила, не съм готвила. Или поръчаваме, или някой ни носи, или някакви елементарни сандвичи да се хапнат, това е. С чистенетето не сме се пресилили определено. Имаме по-важни задачи. Приоритетите са бебето да е нахранено, чисто, сменено, разходено, обгрижено, а ние да сме максимално отпочинали и да имаме и някакво време за себе си, че психиката също е важна. Другото може да почака.

Като чета за тези мъже, чак се ядосвам, особено за майките родили със секцио. Моят има много трески за дялане, но преди два дни аз за пръв път сготвих откакто съм родила, а всеки ден сме яли готвено - защото той го готви. В първите няколко седмици аз и един памперс не бях сменила, сега вече сменям, като той не е наоколо, но ако е наблизо, той сменя. Даже като ме види, че тръгвам аз да и сменям памперса, защото той е зает с нещо, той скача и отива да и го смени. Само той я е къпал досега, аз помагам. Сега вече мога повече неща да правя, като ми позаздравя белега, но в началото абсурд. Аз поех кърменето, той всичко останало и даже и с кърменето ми помагаше - взимаше я като се разреве и я слагаше в позиция да суче. За мен това е минимумът за един татко, все пак майката се възстановява от раждането и често и кърми.

Лунатичке, поспи малко, докато спи бебето, стига си чистила.
Бебешките дрехи ги накисвам в легенче като са с петна и после в пералнята.

ММ доста ми помага, не мога да отрека, вчера даже сготви, но като цяло аз очаквам повече, просто имам големи очаквания и затова понякога съм разочарована. Пък и съм и с претенции кое как да се прави, искам и да се случват бързо нещата и на момента..
Давам пример, тази сутрин ще водим бебето на доктор, че кашля, аз съм станала от 5, той става и очаква да закуси, да пие кафета, чайове, да си цъка на телефона и какво ли не, кара го лежерно, а аз искам да минем доктор, пък после всичко друго..

Zimk02, все едно чета за нашето семейство! И аз смятам, че това, което описваш, трябва да е някакъв стандарт, а не да се приема за невероятно.

С първото дете мъжът ми също не се усети навреме, че е настъпила промяна и го даваше като ергенче,обаче в последните години откакто започнаха грижите около дъщеря ми с него сме напълно взаимнозаменяеми - къпе, разхожда, може да готви ако се наложи, да не говорим, че е основният източник на забавление. Само прическите още му куцат и не реже нокти и някак все не умее да подбере правилните дрехи, но му е простено. Сега с бебето нямам никакви притеснения, само дето не може да кърми. Ние сме изцяло сами и някой от родителите да не е на 100% не е опция. Да, някои неща трябва да му се напомнят, но е напълно отдаден и върши всичко. Пак напомням, бащата не помага, а си гледа децата.

Суити, и аз съм така, и по едно време се бях изнервила на моя Но в интерес на истината, върши много неща. Може би не винаги които аз искам и когато аз ги искам, но пък прави неща, с които на мен не ми се занимава и с които не ме бива, та малко се кротнах и пренастроих. Определено много, много неща прави откакто дойде нашето бебе.

ЗимкО, Скейди, така трябва да бъде, да, браво на вашите половинки! Но хора различни, и от нас жените си зависи да си търсим нужното, а не са вършим всичко безропотно и да чакаме отсреща да се сетят колко ни е трудно.

Първият ми мъж беше такъв. С две малки деца, никога не ми се е налагало да мисля колко пари ни е тока, имаме ли достатъчно да купим памперси. Той взимаше децата сутрин, аз спях. Пускаше пералня, миялна, когато аз не съм успяла, никога не ми е казал нищо, ако не съм сготвила или свършила нещо. Абе имах до себе си мислещ, отговорен човек. За съжаление с годините много се разминахме. Сега сме в много добри отношения. Аз си го чувствам като семейство. Били сме 13 години заедно. Искрено се надявам, скоро и той да ни дари с бебенце /ако може вече да е момиче 😄/
При нас с настоящия много започна за говори егото. Снощи отново нещо се сдрънкахме, аз му казах да си намери някоя по-добра, като не му харесва. А той ми отговори " Ама съм тук, а не при друга, нали ".
Направо ми отвори чакрите 😆. Значи аз преди 5 години съм си тръгнала от мъжа си и общия ни дом, безработна, с един сак дрехи. Спала съм на дивани, на приятелки. Скъсала съм си задника от работа на две места, за да стигна да взимам заплата доста над средната, за нашия град. Наех си дом, плащам си сметките, гледам си децата. Устроила съм си живота така, че да не зависят от никой. Купих си кола, купих му кола, родих му син, за който също мога да се грижа сама. Въртя цялото домакинство, но ....
Трябва да съм благодарна на всички богове, че той не е отишъл при някоя друга и живее при мен. Много мразя такова отношение. Виждала съм го в друга моя връзка, преди и честно това я провали. Много го обичах, но мисля че имам достатъчно достойнство и себеуважение. Знам коя съм и какво мога. И не виждам причина да съм единствената в позицията на благодарна. А той какво? Направил е компромис с мен? За мен не е нужно никой да е благодарен? Хайде у лево
Всичките ми приятелки и роднини ми повтарят, че той е много под моето ниво. Аз не харесвам такива определения и за мен никога не е имало значение, щом има любов, уважение и разбирателство. Но в последно време, той се държи все едно аз съм някакво мръсно коте, прибрал от улицата, от жал и от мен се очаква да нямам мнение, да го гледам в очите и само да казвам "Да, мило" 😤
Да отбележа, че нямам високо самочувствие, а травма от детството. Баща ми много тормозеше майка ми психически и физически. Тя го остави, когато бях малка и цял живот се бори да ми осигури някакъв нормален живот. От там ми е това мислене, че не мога да си позволя да съм зависима и контролирана от друг човек.

Не обичам да обвинявам жените за действията на мъжете им. Аз моя не съм го молила, не съм му казвала нищо, не съм си търсила "помощ". И той не е идеален въобще, имаме си разногласия. Но за него най-естественото нещо е да се грижи (не да помага) за детето си и да помага за възстановяването на майката от операцията. Отделно и монтира мебели и прави други неща по къщата и в на малката стаята. Това е просто минимумът за един баща според мен. Не да стои и нищо да не прави и да нарича жената некадърна. Ужас и безумие.

Парацетамол не съм пила от студентските години. Това за мен е като бързитв кредити - в краткосрочен план ти помага, но дългосрочно лихвата ти одира кожата или с други думи, лъже тялото ти да свали температурата, чувстваш се добре, обаче тая температура си я имаш защото тялото е засякло бактерии или вируси и се е опитало да ги ограничи. Сваляйки температурата им човек им дава зелена светлина да се размножават и на имунната система ѝ става по-трудно да ги бори. Ако е под 39 най-хубаво е да ви поболи глава един ден, но след това да не сте болни 1 месец, отколкото да си облекчите веднага главоболието и после парцал, кашлици, смърчене и влачене на инфекция седмици…това е моят поглед над нещата.

Ползвам памперс хармони - за чувствителна кожа.

Мъжете просто са устроени така. Без зададена задача, няма да се сетят сами, освен ако нямат солидно количество практика да живеят и оправят сами и да са създали навик за чистене, готвене, “въртене на къща”. И ММ без да му кажа, няма да се сети. Кажа ли му “направи това, това и онова”, изпъшнява, като забрави за второто “това” или подсъзнателно даже не го чува и се караме даже дали си е направил оглушка или наистина не го е чул. И той иска лежерно да стават нещата и ме дразни, че си мисли, че само защото прави нещата за дето съм му заръчала е достатъчно - изисква се повече чевръстност, на която не знам дали е способен и в един момент предпочитам той да вземе бебето да я храни, за да мога аз да свърша 5 неща, от които той ще е способен да свърши само 2…. Но и в това се крие идеята на партньорството - всеки да допринася с каквото може в отглеждането. Понякога си напомням, че да искам той да може да върши някакви неща така, както аз бих могла, е малко като да очаквам той също да кърми. Така че гледам да не се ядосвам, когато го гледам да се мотае с някаква задача, а да го питам какво предпочита да свърши, с което би могъл да се справи, за да мога аз да свърша другото.

Лунатичка, съжалявам, мила, но написаното продължава да ми звучи егоцентрично. Сякаш това, че моята мивка се пълни с чинии от време на време не ме дразни и останалите майки, които приоритизират задачите си, са мърли и само теб те дразни. Ами и мене ме дразнят много неща, в няколко от стаите още нямаме полилеи, висят фасунги с крушки на кабел от дупка в тавана, терасата ми е покрита с дебел слой прах и паяжини и не мога да я ползвам да изпия едно кафе на нея, дразни ме…. И вечно разхвърляните дрехи наоколо ме дразнят, един чифт домашни, едни за кърмене, едни за навън, на ММ пижамата, чифта му за упражнения…. Аз все подреждам и нагъвам, има няма някакво време и пак нещо някъде се натрупва като задача. Шишенца нон стоп… ами това е майчинството, не е удобно, не е лесно, къщната работа си върви, изхранването също, каквото е при теб, такова е при всички и както казах - на някои им е пъти по-трудно. Това не значи, че са мърли и по-малко забелязват и им се иска да бъде по-чисто…. Просто търпят повече и да ти кажа, когато има по-големи проблеми, мръсните прозорци просто им е последна дупка на кавала. На теб явно много ти тежи това майчинство и както каза, “не е за тебе”. Всички ти дават съвет как да делегираш част от работата на партньора ти и са прави. Ти продължаваш да вършиш всичко, затова твоят мъж си и позволява да продължи да не върши нищо. Направи списък със задачите ви и отбележи кой какво трябва да поеме, това са задължения, а не концерт по желание. В магазина като искаш да купиш нещо си длъжен да го заплатиш. И в къщи за да си част от семейство си длъжен да допринасяш съответната цена. В противен случай е просто едно използвачество, особено ако той е искаш детето и ти си била склонна да направиш компромис от своите планове. Направо ме дразни да ти ги пиша тези толкова очевидни неща, които 10 теми още от бременността ти всички ти ги пишат и няма промяна. Партньорът ти и свекървата ти няма да се променят ако ти не започнеш да променяш изискванията си към тях.

Лейла… всеки път като чета твои публикации се разпознавам в бившият ми… моля те кажи ми, че той не е от София? Същите реплики и към мен, ужас!

Това с детството е много решаващо за отношенията ни като възрастни. Аз съм израстнала като дете, което винаги е търсело признанието на баща си, много ме обичаше и глезеше, когато постигах най-различни неща и аз още повече неща постигах за да търся още повече от това негово признание и сега като възрастен осъзнавам, че много повече правя неща за чуждото мнение отколкото за свое собствено желание и много ми тежи това. Твърде много ме е грижа какво мислят околните, какво ще си помислят, иронията е, че имам пълната подкрепа от баща си в момента за всичко, което реша и нямам съмнение, че той ме обожава каква личност станах, но твърде много се впрягам да впечатля свекър ми, а той е един сърдит старец, вечно недоволен и винаги ще намери от какво да се оплаче и главно заряди свекър и свекърва ми ходя на психолог….. който иска ще му споделя на лично съобщение много добра психоложка в София.


Ъпдейт по моята бебка:
От няколко седмици усещам, че нещо не се храни както досега, коликите я съсипваха… ами най-после реших да тегля майна на всички, дето ми говориха “как няма да ѝ даваш капки против колики?” “Как така няма да ѝ даваш пробиотик?!” Еми ей така - спрях ги, интуицията ми казваше, че всичко започна като започнах да ѝ ги давам и от какво спрях, това вечно къркорещо коремче се успокои, това вечно пръцкане и рев престанаха. Същи така най-после реших, че не съм лудата първескиня, дето си въобразява, че бебето ѝ реве постоянно и няма нищо проблемно, просто бебетата са ревливи и аз не съм свикнала… ами зае*ах ги тия приказки на жени около мен и заведох детето на лекар най-после. Казаха той рефлукс, който е разранил стомахчето и хранопровода и я боли като се храни, запекла се е, направих клизма и извади твърдо като глина изпражнение….изписаха смяна на млякото, сиропче против рефлукс и да наблюдавам дали ще започне да св изхожда по-редовно. С една дума - нищо нормално нямаше наистина в рева на моето бебе, и Турция та ми, че нещо не в както трябва се оказа права. Надявам се сега да се подобрят нещата…

Мами, слушайте себе си и своите бебета!

Аз съм на принципа на Лъвица.
В крайна сметка бебето е бебе веднъж и то е с приоритет.
Без сън не става.
Ето например снощи два часа съм спала, нямаше как.
Днес бебче е с температура след ваксината, следя я, сега вече е спокойна и ще легна и аз. Ама че кочина било у нас...и не е сготвено....Еее, старая се, но не винаги става. Като бях бременна и после прясно секцио, кърмене, беше още по-зле, сега вече повече се включвам даже.
И да, има паяжини тук там, понякога сме на сандвичи.. но пък имаме щастливо бебе, не му викаме изнервени и ако не сме спали докато то спи, знаем че сами сме си виновни, а не ни е виновно то, че кисело или му се играе, а у нас и да свети от чистота, .какво от това, ако не можем да гледаме....

Заповядайте в новата тема  https://www.bg-mamma.com/?topic=1721926.new#new

Продължих да си мисля от предната ми публикация. Това една жена да иска да е изчистено, сготвено, подредено и бебето да е нахранено, пременено, приспано, че и да е весело и игриво са качества на контрол-маняк. Не е възможно всичко, особено с партньор, който не покрива достатъчно домашни задачи. Лунатичка, може да ти звуча много критична, но аз лично смятам, чв да ти се казва “о, колко си силна” никак не ти прави услуга, напротив, подстрекава опитите ти да контролираш всичко да е под игла и конец и за мен това е голяма глупост и всъщност слабост да го позволяваш да те кара да се чувстваш някакъв герой. Не, бебето ти е бебе само сега и пораства с всеки ден. Бъди достатъчно смела да оставиш прозорците и да го подържиш на ръце и да пеете краокета. Бъди достатъчно силна да не те дразни мивката с чинии и да си поиграеш с крачетата му по-дълго, преди и след смяна на памперс. За ето това се иска истинска сила, на съзнанието. Това не те прави мърла, както не са мърли и всички останали майки тук, които са достатъчно смели да признаят, че приоритизирането на най-важните неща е по-важно отколкото техните лични дразнения и нужди. За твое добро ти го казвам, човек когато си мисли, че е герой, е всъщност глупак. Това време няма да е завинаги. Като ти свърши майчинството няма да си спомняш мръсните прозорци, но ще се чудиш кога порасна това дете, къде отиде бебе Галин? Не си мисли, че и другите не се ядосват на бебетата си, като ревнат тъкмо когато са ги приспали и седнат за 1 минута от няколко часа насам. Ядосват се, ама пред останалите всички искаме да се правим на големите майки, дето понасят стоически всичките прищявки на бебето. Няма такова нещо. Но колкото повече искаш, толкова повече ще ти тежи. Трябва човек да е реалист и да е честен със себе си. Тук сме да си споделяме коя от какво се затруднява и да си даваме съвети коя как успява да си облекчи нещата, стига с това “вие не ме разбирате”. Напротив, разбираме много добре. Това го мислех докато седях и се радвах на бебката ми, пея ѝ фалшиво, тя се кефи и аз ѝ се кефя и съм оставила чинията от омлета, дето изядох тя докато ми е в едната ръка на бързо. И да, не бих искала да е разхвърляно наоколо, ама по-силно исках да си прекараме 30 минути в смеене и гукане, вместо да я сложа директно да спи и да подредя.

Не мога,шишарче.Не мога да търпя.Влачела съм се ден след операция,за да си пера чаршафите,така че няма какво да ме спре.
Пък и бебето не ми е приоритет.В смисъл грижа се да е сменено,нахранено,да му давам нуждите лекарства,да не се задави и до там.Нито имам желание да е будно,нито да му пея,нито да си играя с него.Правя за него това,което бих направила за всяко човешко същество,зависещо от мен.Нито му говора,нито някога съм му казала по име или пък "мамо" и подобните.Не чувствам тръпка към него.Само като не му е добре,се опитвам да му помогна с нещо и го галя.Казвам ви,че не ми харесва майчинството,ама не ми вярвате.Е сега мъжа ми иска да го закараме на село за Коледа,ама аз изобщо не горя от желание.Въобще не го искам никъде със себе.На моменти го обичам,на моменти го мразя и се проклинам хиляди пъти защо съм го родила.Колкото и да работя,от 4 до 22ч да съм крак,не ми тежи.Но през нощта ми се иде да го заключа в другата стая.Е снощи умишлено го оставих с мокрите дрехи.Беше акал много и се беше изцапал.Свалих му памперса само и без да го трия сложих новия и айде да спим.Не знам преумората,недоспиването ли,какво дават отражение,но не мога да го търпя това дете.

Лунатичка свекървата няма ли желание да го погледа през деня за си отдъхнеш? Не го прави това моля те да не почистваш детето за да не си докарате уроинфекции. Излизате ли някъде тримата само на разходка поне веднъж седмично?

Лунатичка, това звучи като депресия. Моля те, обмисли консултация с психолог, заради теб и детенцето Сега е моментът, да не се влоши това състояние, ти да не страдаш, а и детето да не страда.

Малчо има нужда от теб. Той не може самичък да се избърше, измие, да си сложи чисти дрешки. Ако можеше, вярвай ми, щеше да го прави, за да не те натоварва. Децата ни обичат безкрайно. Това детенце те обича, ти си целият му свят. То иска да си щастлива и се страхува, когато ти си ядосана или разстроена. Моля те, покажи му, че светът е хубаво място и че мама го обича
Знам, че на думи е лесно... Аз също мразя да ставам нощем, много ми се спи, затова като стана, докато се разбудя, си повтарям "бебчето не е виновно, бебчето не е виновно". Опитай това, може да помогне. То е безпомощно и ние сме първите хора, които им показват къде са попаднали и какво да очакват от живота.