Честно казано в последните години виждам масово български знамена на всякакви места. Та в това отношение сме на ниво. Виж за други работи хич ни няма.
- Публикувана: 7 ноем. 2024, 23:20 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2024, 19:54 ч.
"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?
Гарганела, Шоу е ирландец, не е англичанин. Нещо като да сбъркаш руснак с украинец или македонец с българин. За другото съм съгласна.
Пет пари не давам за какво ни е смятал един англичанин в края на 19 век. Интересува ме в момента мен за какво биха ме смятали. Аз съм посланика на моята страна. Какво мислят за Пепа от Сусурлево не е моя работа. Ти си този, който се срамува.
Добре де - не харесвате Б. Шоу (и аз не го харесвам). Това стана безкрайно ясно. Значи просто не отивате на негови постановки.
Лично аз не искам един самозабравил се директор на Националния театър, да обслужва чужди интереси и да мъкне в театъра всеки, който реши да поставя на сцената каквото му хрумне, без ни най-малко да се съобрази с честта и достойнството на един цял народ. И нагло, с ехидната си усмивка да ми обяснява как директора е той и ще си прави каквото намери за добре, и никой нищо не може да му каже.
В това е разликата с предишните пъти, когато същата писа се е играла на други сцени - не е била сцената на Народния театър. Намирате ли разликата?
Не мислите ли, че тези които плащат масрафа, имат право и на мнение? Особено пък когато въпроса опира до чест. Жалко, че много хора не разбират значението на думата.
Нямам нищо против тази пиеса, да се играе щом има кой да я гледа. Но не в Народния театър.
По Нова ТВ и БТВ могат да си въртят всякакви простотии, частни телевизии са са и имат право, но в Националната телевизия - не може!
Проблемът ни не е в "Ганьо", а в "Киряк Стфечов".
Принципът с данъците се отнася И за много други неща, които един не харесва, но друг - харесва. Винаги е така. Няма държава, в която всички да одобряват абсолютно всичко, за което се харчат данъците им. Имат право да изразяват мнението си (освен ако не става въпрос за диктатура).
Принципът с данъците се отнася И за много други неща, които един не харесва, но друг - харесва. Винаги е така. Няма държава, в която всички да одобряват абсолютно всичко, за което се харчат данъците им.
Соларис, Ами да спрем субсидиите и държавната издръжка и нека само с билетчета се препитават. Така е редно, свобода да е! Свободният пазар, грантовете и интересът от публиката да храни театралите. Държавата няма какво да ги храни. Тези бездарници не целят нищо красиво и смислено, препитават се от провокации, това се вижда за не знам кой път, хранете ги вие и организациите, които се кефят на подобни неща.
Гарганела, Шоу е ирландец, не е англичанин. Нещо като да сбъркаш руснак с украинец или македонец с българин. За другото съм съгласна.
Скрит текст:
Пет пари не давам за какво ни е смятал един англичанин в края на 19 век. Интересува ме в момента мен за какво биха ме смятали. Аз съм посланика на моята страна. Какво мислят за Пепа от Сусурлево не е моя работа. Ти си този, който се срамува.
Но да кажем въпросът е спорен.
Скрит текст:
Да, така е, но цялата тази дандания беше предварително планирана, знаели са много добре, че ще предизвика разделение и ненавист у хората, ще ги насъска едни срещу други. Кому е нужно и защо!? В това е проблема.Принципът с данъците се отнася И за много други неща, които един не харесва, но друг - харесва. Винаги е така. Няма държава, в която всички да одобряват абсолютно всичко, за което се харчат данъците им.
Принципно, ако ще се плюе нивото на изкуството, предлагам да започнете от чалгата. Ако наистина сте против ниското ниво, разбира се.
И хора пред Народния. Всички със стъпката на правото, независимо от музиката.
Щото пък всички купили си билети са чели предварително пиесата, хайде стига, то пък хептен хайде де! Гарганела, Шоу е ирландец, не е англичанин. Нещо като да сбъркаш руснак с украинец или македонец с българин. За другото съм съгласна.
Скрит текст:
Но да кажем въпросът е спорен.
“Eternal is the fact that the human creature born in Ireland and brought up in its air is Irish … I have lived for 20 years in Ireland and for 72 in England; but the 20 came first, and in Britain I am still a foreigner and shall die one.”
Всъщност, проблемът е че нашите интерпретации на комплексни същности са опростенчески. Какво означава да си ирландец и британец, българин, сърбин или турчин, когато произходът ти, формиращите ти години и прочие се случват в определени географски райони и исторически епохи? Ако тръгнем да се фокусираме върху една, в голямата схема на нещата, незначителна подробност (например къде е ситуирана пиесата; от коя гео локация е ДНКто на някого), забравяме да оценим същността, смисъла и идеята, която е много по-сложна, с преплитащи се многобройни детайли, за които нямаме очи, защото дребнаво сме се вторачили в неважното, само защото има някакво далечно отношение към нас.