- Коланче с Гучи катарама. Чантичка с ЛВ или ИСЛ Лого(та).
- Стара жена с много къси полички / роклички
- Зимата на 0 градуса да се носиш по сандалки, без чорапогащник, с къси панталонки.
- Мъж който се цигани и говори за пари пред дамата която се опитва да впечатли, или дори пред приятелите си.
- Да се сърдиш на хората и да си натрапваш очакванията на хората, на приятелките си, познатите си (когато си над 18 години вече)
- Да очакваш хората да правят някакви самопожертвователни неща за теб защото ти си склонна да правиш такива.
- Да се сприятеляваш с хората с цел да използваш ресурсите им, а не заради с самия човек. Това да ти е движещия фактор.
- Високо говорещи хора в ресторант или на улицата.
- Да подвикваш на децата си пред хората, като демонстрация ти каква си шефка.
- Да викаш.
- Да се заканваш на някой, вместо да изясните нещата спокойно и добронамерено. Като че ли ти си някаква последна инстанция
.
- Да коментираш състоянието, заплатата на еди кой си и да даваш оценка дали това му е много/малко. Дали този човек заслужава това.
- Да питаш хората колко им е заплатата.
- Да питаш хората какво работят.
- Да питаш хората каква кола карат.
- Да се разпореждаш с на хората времето като че ли то е твое. Примерно ако знаеш че съм свободна, да ми намериш някакво занимание което на теб ти се прави, и ти се иска аз да го свърша и ако аз не желая да ми търсиш сметка защо.
- Да не отстъпиш място на малко детенце, майка с малко детенце, бременна или възрастна жена/мъж в градския транспорт.
- Да не спираш да натякваш на гостите си как Еди кой си ти е дал виното с което ще ги черпиш, колко било скъпо и колко подаръци получаваш от другите ти гости. Все едно си просиш подаръци от гостите ти и все едно това което са ти донесли не е достатъчно.
- Да прекъсваш някой по средата на приказката му, за да кажеш здрасти на 3ти лице което просто минава покрай вас. ( да се покажеш колко си общителна и колко не те и интересува какво ти се казва в момента).
- Да си режеш ноктите пред хората. Или пък на работното място в офиса (тайничко) но да се чува как ти щрака резачката.
- Да излагаш децата си пред хората, да ги мъмриш пред публика, или постоянно да ги показваш да забавляват тълпата като някакви циркаджийчета - “кажи сега еди кое стихотворение, кажи сега буквите. “
- докато си на кафе в ресторант с някого да извади телефона и да започне да си смс- ва с някой друг ( при положение че не е спешно ). Същото се отнася до провеждане на разговори по телефона, когато си седнал да обърнеш внимание на близките си.
- Да говориш лошо за мъжа си. Да му се присмиваш пред приятелки, да го излагаш.
- да отидеш на някакво чуждо място ( дом, страна, офис) и да им обясняваш как трябвало да си живеят живота: как се разполагат мебели, как се организира движението , как трябвало да се яде, как да се обличат и тн. При положение, че никой не те пита, и ти си там гост.
- Да се “биеш у гърдите” от къде си, при положение че ти нямаш заслуги за това къде се раждаш. И това че си от Еди къде си не означава ти специално носиш специалните хубави качества на мястото. Да се “биеш у гърдите” за каквото и да е, което не е твоя заслуга.
Да продължавам ли? Споделете вашите мнения.
- Стара жена с много къси полички / роклички
- Зимата на 0 градуса да се носиш по сандалки, без чорапогащник, с къси панталонки.
- Мъж който се цигани и говори за пари пред дамата която се опитва да впечатли, или дори пред приятелите си.
- Да се сърдиш на хората и да си натрапваш очакванията на хората, на приятелките си, познатите си (когато си над 18 години вече)
- Да очакваш хората да правят някакви самопожертвователни неща за теб защото ти си склонна да правиш такива.
- Да се сприятеляваш с хората с цел да използваш ресурсите им, а не заради с самия човек. Това да ти е движещия фактор.
- Високо говорещи хора в ресторант или на улицата.
- Да подвикваш на децата си пред хората, като демонстрация ти каква си шефка.
- Да викаш.
- Да се заканваш на някой, вместо да изясните нещата спокойно и добронамерено. Като че ли ти си някаква последна инстанция
.
- Да коментираш състоянието, заплатата на еди кой си и да даваш оценка дали това му е много/малко. Дали този човек заслужава това.
- Да питаш хората колко им е заплатата.
- Да питаш хората какво работят.
- Да питаш хората каква кола карат.
- Да се разпореждаш с на хората времето като че ли то е твое. Примерно ако знаеш че съм свободна, да ми намериш някакво занимание което на теб ти се прави, и ти се иска аз да го свърша и ако аз не желая да ми търсиш сметка защо.
- Да не отстъпиш място на малко детенце, майка с малко детенце, бременна или възрастна жена/мъж в градския транспорт.
- Да не спираш да натякваш на гостите си как Еди кой си ти е дал виното с което ще ги черпиш, колко било скъпо и колко подаръци получаваш от другите ти гости. Все едно си просиш подаръци от гостите ти и все едно това което са ти донесли не е достатъчно.
- Да прекъсваш някой по средата на приказката му, за да кажеш здрасти на 3ти лице което просто минава покрай вас. ( да се покажеш колко си общителна и колко не те и интересува какво ти се казва в момента).
- Да си режеш ноктите пред хората. Или пък на работното място в офиса (тайничко) но да се чува как ти щрака резачката.
- Да излагаш децата си пред хората, да ги мъмриш пред публика, или постоянно да ги показваш да забавляват тълпата като някакви циркаджийчета - “кажи сега еди кое стихотворение, кажи сега буквите. “
- докато си на кафе в ресторант с някого да извади телефона и да започне да си смс- ва с някой друг ( при положение че не е спешно ). Същото се отнася до провеждане на разговори по телефона, когато си седнал да обърнеш внимание на близките си.
- Да говориш лошо за мъжа си. Да му се присмиваш пред приятелки, да го излагаш.
- да отидеш на някакво чуждо място ( дом, страна, офис) и да им обясняваш как трябвало да си живеят живота: как се разполагат мебели, как се организира движението , как трябвало да се яде, как да се обличат и тн. При положение, че никой не те пита, и ти си там гост.
- Да се “биеш у гърдите” от къде си, при положение че ти нямаш заслуги за това къде се раждаш. И това че си от Еди къде си не означава ти специално носиш специалните хубави качества на мястото. Да се “биеш у гърдите” за каквото и да е, което не е твоя заслуга.
Да продължавам ли? Споделете вашите мнения.
Въобще, доста силни думи – вкусът е много индивидуално понятие. 
