Какво ви говори за липса на вкус и възпитание

Баба ти трябва да е родена в 20 век. И не, не е била изключитение.

1923-та година. И не ми се вадят статистики колко процента от жените от това поколение са завършвали колеж, особено по селата. Ако хванем пък френските села, още по-малко. ( тук ти намигам закачливо, но добронамерено)

Ама одеве не говорехме за колеж (това, предполагам, е равно на средно образование), а за грамотност. За нея стига и второ отделение - четене, писане и елементарно смятане. Там между родените през 20-те години, между ПСВ и ВСВ, делът е близо до сто процента според мен.

За гимназията е така, не всички са я завършвали, била е нещо като сегашен университет. Жените - по-малко от мъжете. Не знам какъв е делът на жените със средно от това поколение, но в моето семейство също има жени с гимназия (сестрата на дядо ми по майчина линия), както и със стопанско училище (баба ми по бащина), което, мисля, не е давало пълноправно средно като гимназията, и двете родени преди ПСВ още, без да са били от някакви мегапросветени напредничави фамилии. В голям град са живеели иначе и двете, което съм съгласна, че улеснява за онова време, по причините, които се казаха - квартира, издръжка, също и страх да пуснем момата сама в града. Та не е било масово и съвсем лесно финансово, но си е имало солиден дял момичета и в гимназиите и от родените през 20-те, и преди тях. Залагам на 20-тина процента от родените около 1920 жени да са със средно образование, съвсем произволно, така някак си го представям.

____

Вече след 1944 г. някои от поколението на 20-те и 30-те също са си доучвали в по-късна възраст. Една баба на 86 в завчерашния брой на "Стани богат" каза, ако правилно съм я чула и разбрала, че е завършила средно в училище за трудови ресурси. Тя е от късните 30-те (излиза да е родена през 1938), но пък на нея и гимназиалната и възраст се пада изцяло след 1944. Това като детайл по-общо към темата за образованието.

Бояна, това, което се опитвам да кажа е, че бъркаш хронологията на събитията с поне едно поколение. Затова и дадох за пример моята пра баба. При бабите (които явно са ни наборки) нещата вече са доста различни.
Но извади статистики, ще бъде интересно

Ето данни за образователна структура по години за цялото ни население с подробни данни за периода 1934-2021 г.
https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Censu … population_si.pdf.
и по-кратка статия: https://www.bia-bg.com/news/view/30933/

После ще допълвам с интересни наблюдения.

Захари Стоянов е от най-неграмотната (по негово описание) прослойка - овчарите, пък какъв сладкодумен разказвач се оказва

Някои са ставали известни и заможни благодарение на талант, късмет, връзки и фаворитизъм. Но това далеч не значи, че са преминавали в по-горна класа. Дори придворният художник е с по-нисък статус от най-дребния фалирал и прост селски граф. И съдбата му зависи от благоволението на богатите му спонсори. Днес ни е трудно да си представим такова социално разслоение, и слава Богу.

Иначе отношението към изкуството през вековете е добре документирано и не е въпрос на мнение. Това, което за нас днес е висока култура — Моцарт, Рубенс и т.н. — за съвременниците им е било саундтрак, забавление, украса, наслада за сетивата, част от мебелировката, политическа пропаганда, еротика/порно, макар и скъпи и изкусни.

Както за нас поп музиката, която си пускаме, докато чистим, или селфито, което си щракаме. Или сватбената фотосесия, за която плащаме на някой. Ценна ни е, искаме да стане хубава, но не считаме фотографа за свръхчовек докоснат от Бога или снимките за висока култура.

Изключение донякъде е изкуството с религиозна тематика, но то е било лелеяно заради духовния елемент, не толкова артистичния. Други големи изключения са антична Гърция и ренесансова Италия, когато личността на артиста се издига на по-особен почит. Наследството на тези епохи, плюс Индустриалната революция и Романтизма на 19 в., превръщат артиста и изкуството в това, което са днес.

Липса на възпитание са ми отчаяни опити за превъзходство, които ми подсказват, че човекът не е баш със "синя кръв".
Наложи ми се няколко пъти да съм в компанията на една дама с много претенции за вкус, възпитание и най-най. Преизпълнена атмосфера с леки докачливи реплики, как тоя или оня нещо не е толкова най, колкото тя. Едва забележими ударчета под кръста и кръстосан огън към всички присъстващи.

Баш така е!  ПретенциЙ, превъзходство, нарцисизъм и още нещо, .... , винаги го свързвам с простотия и комплекси...И по роднинско-съпружеска връзка , и по други параграфи ме е срещал животът с хора постигнали много, с умствен капацитет, с образование, вродено благородство и ценности. Човек се ражда, такъв какъвто е, а не защото има вуйчо владика, или баба му е кралица камила

Абе…не е баш тъй 😀

  Е това с Моцарт и Рубенс и останалите "занаятчии"- сИрьозно ли, за съвременниците си били поп арт, достъпно за всички?

Да, точно Моцарт и Рубенс. Вие май нищо не поназнайвате от историята на изкуството?