Какво ви говори за липса на вкус и възпитание

Преди много съдех татуировките.
После се запознах с различни хора, разказаха ми историите си. Наблюдавах.
Един от бившите ми, когато се разделихме след дълга връзка, си направи татуировки.
Друг пък в чест на любовта ни.
Така че, не съдя отдавна хората. Всеки влага някаква история в татуировките си.

Татуировките, както и всичко друго във външния вид, са си израз на нещо. Ако човек смята въпросното нещо за много лично и интимно, обикновено си ги прави на части от тялото които не са все на показ.
Ако са по открити части, е нормално околните да сметнат че целта е да ги гледат. Странно е в такива случаи някой да се сърди че другите придобиват някакво впечатление. А какво ще е то - си зависи от тях само, хора всякакви. Или ти пука, или не. Тъпо е да те обсъждат заради това, но то е тъпо и по всякакъв друг повод във външния вид.
Но иначе като изключим факта че са по-скоро перманентни, са като всяка друга промяна във външния вид. Цвят на коса, определени дрехи, грим, че и естетична хирургия ако щете...
Изкушавала съм се и аз на моменти, говоря за малка татуировка и не видима за всички. Но въпреки че щеше да е свързана с нещо което е важно за мен, стигнах до извода че не знам дали ще искам цял живот да я имам.
На мен също ми е странно като виждам все по-често много млади хора с огромни и много видими татуировки, човек според мен трудно може да реши за перманентни неща на тази възраст, а и на моменти изглежда просто като мода. Но решението си е тяхно. Може и само аз да си мисля че е да са по модата, а за тях също да имат съвсем друго значение. Впечатлявам се първите пъти като видя на някого рисунките по кожата, после вече просто свиквам да го възприемам така изглеждащ. Човекът ми е по-важен.

Горе-доле - все е тая. Може и да не му пречи визията на позицията, ако няма дрес код или си работи от дома.
Бази, няма какво да съдиш татуировките, те говорят сами, но не са се появили от нищото, не са се нарисували сами.
Една приятелка искаше да си татуираме едно и също нещо на едно и също място по тялото, но аз се направих на приятно разсеяна.

Ами, Дренче, техните си тела, така са решили. Да говорят, ако това е техният израз.

Тези ентелегентите не е ли да не ги отчитаме изконно. Левски, Цска, Ботев, Левски.
Ма мола ви, тук говорим за хора, които са вложили емоция лична в татуировките си. Проявете милимунда уважение.

Имах позната която млада и зелена си направи ба едната гърда тату - цветно делфинче.
- Ххх, след години този делфин ще стане косатка!
- Доня, много си гадна!
Е, стана косатка!
Същата си беше направила и жълто пате на рамото. И я питах, зодията ѝ ли е това? Е, пак бях гадна! 😂
Имам приятелка която едвам оцеля след катастрофа, а едната ѝ ръка е пришивана наново. И на мястото с всички белези, си направи много красива татуировка.
Има татуировки произведения на изкуството, но и поръчителя трябва да е естет и твореца с дар.
Аз нямам нито една, но на определени наистина се възхищавам.

Всеки влага лична емоция. Аз не деля татуировките на повече, по-малко и неинтелигентни. Има красиви рисунки. Има и некрасиви. Има естетически издържани (да кажем) и неиздържани. Всичко е лично и се носи от личност, което не бива да задължава никого да го приеме и хареса. Когато има ситуация, изискваща човек да си скрие татуировките (стига да може 😀) - следва да го направи, вместо да ги навира в очите на хората.

Още като млада знам, че започнеш ли да се вглеждаш в "днешната младеж", независимо колко малко ви дели като години и възраст, е признак на остаряване. Може и да и клише, може и да не е, обаче като бъдеща тъща и свекърва ми става жал за сегашните тийнове. Дебилната мода на прическа паница, бретон или гола глава, и то доброволно, по мое време с такава прическа ги наказваха и момчета ревяха. Колкото едно време си пускаха коси не само метъли, сега се стрижат като овце и всички еднакви. Модните чорапи до коленете на опр.марка, със сандали, джапанки дори- ама пусто модЬерно. А и новото двайсе- да се оставят етикетите върху дрехи, маратонки, да се види, че е нов и марков, с обръщане на хастара на артикула и прочие. Какъв вкус, какво възпитание. Всеки си знае, не разбирам това под калъп всички. По мое време в далечното минало имаше метъли, уейви, гъзари, пънкари, незнам си какви, със задължителните определени елементи на съответната субкултура, но въпреки това всеки гледа да е по- различен от себеподобните си. Не разбирам млади момичета да се обличат като чичовци, защото не били нито момиче, нито момче, а "те" и да киснат по опиканите подлези. Не разбирам чалга "културата", млади хора, някои от тях в елитни училища и някакъв умствен капацитет да се водят по чалгарщината и кифленските истории, безформените джуки, веждите- лепенки и прочие. Под ножа ми попадат и хората на средна възраст, затънали в битовизми, които на дърти години решават да се правят на лоши момчета и момичета с татуировки- ми смешно е.  Иначе стил, класа, , благородство и осанка, има си и вродени такива.., хората са го казали- расов екземпляр и под скъсан чул се познава. И също кашлица и простотия не могат да се скрият. Толкоз.

Маркерите за добър вкус, добро възпитание и класова принадлежност (която няма нищо общо с предишните две, но винаги се намесва в такива дискусии) са различни в различните общества и епохи.

Например в Китай е задължително да мляскаш и сърбаш шумно, за да покажеш на домакина, че яденето е много вкусно. В някои инуитски племена връх на гостоприемството е да предложиш на госта да преспи с жена ти. Разни хора, разни идеали.

При все това смятам, че в България важат стандартите за добър вкус и възпитание на западната цивилизация. И че масово не ги спазваме. И че причината в много малка степен е незнание и в много по-голяма — липса на желание, мързел и мирогледа те-на-мен-ли-ще-казват. И най-вече отричане на съществуването на обективни стандарти (за естетика, поведение, морал, възпитание и т.н.). Защото приемем ли, че има стандарт и идеал, рязко става очебийно колко далеч сме от него.

Относно класовата принадлежност:

Е, Кейт Мидълтън успешно премина от една класа в друга. Софи, също .
Но иначе са си сноби.
В Индия малко са тези които са изпълзяли от класата ба недосегаемите ( най-нисшата), до върха.
Тук никаква класа нямаме, има хора без пари, хора с пари и хора с много пари. Като ги гледам на разни премиери и балове как изглеждат и ми става лошо. Защото и колкото и пари да имат, класа нямат.

А каква е разликата между вманиачаването в "класовата принадлежност", в 21- рви век при това, и в Западната цивилизация и демокрация, и кастите в Индия от друга страна? Риши Сунак е плебей от индийски произход, разследван и за злоупотреби освен това, с решаваща политическа власт в конституционна монархия / с основно представителни функции/,не коя де е все пак. Между другото това с плебеите и синята кръв по наследство, е толкова далеч назад в Средновековието, че не е реално за края на първата четвърт на 21- рви век. За разлика от тогава, сега всеки плебей има достъп до образование, знания, цивилизационни достижения. И не се сещам за нито един гений,  или въобще за някакъв принос от "синьокръвните", в която и да е област на науките и изкуствата, инженерните, архитектурните и прочие достижения на Цивилизацията.

Не е баш така, най-малкото заради достъпа си до образование и ресурси по-умните от тях са имали размах да се развиват и допринасят. На прима виста се сещам за Бъртранд Ръсел, Анри Тулуз-Лотрек, Антоан Лавоазие.

Някои са ставали писатели и учени, но традиционно основните им занимания са били политиката, армията и църквата. Всичко друго се е считало за долно, еснафско, за нисшите работещи класи, вкл. престижни днес професии като лекари, адвокати, предприемачи, банкери.

А художници, композитори и прочее са били още по-ниско в социалната стълбица, считани за просто занаятчии до 18 в. някъде. Нищо повече от създатели на красиви орнаменти за изтънчения живот на аристократите. Култът към личността на артиста, превръщането му в знаменитост и издигането на изкуството в Изкуство с главна буква започва от 18 в. натам. За което допринася Индустриалната революция и създаването на що-годе заможна и образована средна класа, което демократизира достъпа до изкуство. Едва от скоро творците могат да се издържат сами. Дори Леонардо и Микеланджело са били на хранилката на Медичите.

Да приятен разговор се получи, благодаря. Еснафското е, който плаща и има власт, той поръчва музиката и т.н. А във вечността е ясно кой остава.

Винаги е имало и курифеи и посредствени. И леонардовци и Моцарторци и занаятчии просто. Не мисля, че чак след 18 век е започнал култът, защото което е хубаво се е прочувало и съответно богатите са го използвали да си забавляват гостите и д си украсяват дворците. И както днес хората дават мило и драго някой специалист да им направи пластичната операция или дрехите или каквото и да е важно за тях, така е било и тогава..

Трябва да четеш повече. Съвсем отскоро има по някой гений, който не произхожда от поколения назад образовани хора, а виж откога изобщо хората масово имат достъп до образование. За добро образование не говорим, защото още нямат достъп.