Лъжливото овчарче

На море съм с двама колеги. Те се запознават с една компания девойки и младежи с цел свалка. Излизаме всички на вечеря, ама ония едни превземки, едно превъзнасяне, едни рецитации, едни погледи към луната с ръка на гърдите... Както и да е, свърши вечерята и компанията тръгна за дискотека. На мен не ми се ходеше и казах, че се прибирам. "Еее, що така, бе Дона, хайде деее" - запърхаха девойките. "Ми не ме кефите нещо, извинявайте" - отговорих. И те започнаха да се кикотят  "Ох, Дона, какво чувство за хумор имаш, хахахахах". "Ама... момичета... вие наистина не ме кефите, тъпо ми е с вас". Те вече започнаха да се превиват от смях и да се смушкват с лакти. "Ах, тая Дона, ще ме умори бееее.... еее, жалко, че не ти се идва, утре тогава".
Та така... за чистата истина 

Детето ни е болно има нощен прием на антибиотика ,а аз спя много дълбоко по принцип и казвам на мъжа ми да ме събуди в еди колко си часа ,буди ме той с думите айде антибиотика и аз взех ,че го изпих, глътнах го и пак си легнах . Той ме гледаше 

 

преди няколко дни се връщаме с габа от кънки и аз стоварвам целия багаж, включително ключове и пари на една купчинка в коридора. след малко пристига майка ми и трябва да изляза да й отключа. търся ключ - няма. питам габа дали го е взимала и получавам следното обяснение:
"ами аз не съм го пипала, но видях някой, който го взе и го сложи в една кутия при играчките ми. още е там - аз го наблюдавам внимателно и го пазя"
а бяхме само двете у дома! добре, че ми е съвестно детето

Бях бременна в 3 месец. Работех в едно заведение и след вечерна смяна отидохме с една колежка в Порно за по едно питие. Моето беше един пръст вино, разреден с вода, за да казвам наздраве. Отивам към тоалетната и там срещам приятел от детството, който е ставал свидетел на много мои изпълнения. Пита ме как съм, а аз гордо изпъчила още несъществуващия корем, обяснявам, че съм бременна и че ще си ходя скоро, заради високите децибели на музиката. Той ме резна с:
- От това пиене съвсем изтрещя!!! - и ме подмина като прокажена.
Мина една година и на Никулден се обажда да ме кани на имен ден. Казах му, че не мога да дойда, защото точно в този момент кърмя. Не ми повярва и ми затвори обиден. Чак когато ме видя с мъж и количка разбра, че не го лъжа. 

Първи курс студентка съм .Започват изпитите и аз първите три изпита - три тройки.На четвъртия-
шестица и майка ми ме пита:
-"Какво стана, взе ли го" 
-"да , взех го"
-"с колко"
-"шест"
-"кажи де"...

Ами аз като малка лъжех наште нон-стоп. Не знам защо, от вътре ми идваше да излъжа дори да няма конкретна причина. Hикога не си признавах ако съм направила беля, дори да беше ОЧЕВИДНО, че аз съм я свършила... Tа в последствие случаят с лъжливото овчарче се отнасяше точно за мен - дори някой път наистина да не бях воновна, не ми вярваха. Не ги виня де.

Миналата година точно на 1-ви Април ми се разваля пералнята.
Звъня аз на мъжът ми и му казвам,че пералнята се е прецакала,да изпрати някой или той да дойде да я види.Почна да се хили и ми вика"Добре,добре"
Минава час,два никой не идва.Звъня аз пак:"Какво стана,айде ела или изпрати някой да погледне пералнята."Слушай,имам доста работа стига вече"
Почвам аз да обяснявам,че няма нищо общо това със пералнята и денят на лъжата.
За потвърждение давам телефона на синът ми да потвърди,че наистина пералнята не работи.
Изпраща той човек.
Звъни се след 15 мин.отварям вратата и майсторът наш познат ми се хили държейки куфарче със инструменти и ми вика"Напразно ме разкара мъжът ти нали"
Брех странни хора.Казвам аз,че няма лъжа няма измама пералнята наистина не работи.Влиза оправя я набързо дефекта беше не много сериозен и си тръгва.
След около един час се звъни отново на вратата.Отварям и що да видя.
Двама юнаци тътрят увита пералня във един огромен кашон.
Питам аз какво е това.
"Ами мъжът ти дойде и поръча пералня и ви я носим.
Обяснявам аз,че нямам нужда от пералня и моля момчетата да изчакат пет минутки.
Звъня на мъжът ми:
"Каква е тази нова пералня?"
Мъжът ми съвсем учуден ми казва:
"Ами Митко(майсторът наш познат,който ремонтира набързо пералнята същият ден)каза,че пералнята се е прецакала тотално и от нея вече нищо не става,каза спасението е нова и аз отидох и поръчах нова пералня"
Добре,че собственика на магазина от когото мъжът ми поръчал пералнята е наш познат,та успяхме да я върнем.

Мъжа ми имаше една тениска от младе му години избеляла такава ,абе ужас и безумство и му бях казала че ще ме хванат лудите и ще я нацепя за парцали,а той:"-Само да посмееш и съм ти кръвно обиден,аз си я използвам за работна!!!" и след извесно време се прибира и тениската в кофата за болук(майка му беше на същото мнение като мен и я метнала вътре като я докопала) и той бесен идва и ми вика:"-Аааааа ти защо си ми хвърлила тениската...." и му казвам :" -Не съм аз ,бе!"  той не ти си и така и до ден днешен не ми вярва че не съм аз,а когато майка му каза че е тя,той дойде при мен и вика:"-Тя майка те защитава,ама знам че си ти."               Ходи обяснявай че нямаш сестра после

Много бързо е отреагирал твоят съпруг. Овации!!!

Нали....
Първото му и единственно така бързо отреагирване.
Ама после ми обясни,че след като разбрал,че не лъжа за пералнята, насляпо се е доверил и на приятелят,че ни е нужна нова пералня.

Преди години с един приятел се уговорихме да ходим на карнавал. Аз го предупредих, че ще отида по-късно, защото костюмът ми беше много сложен и щеше да отнеме време да се маскирам. По някое време цъфвам маскирана на купона, виждам познатия, казвам "Здрасти, кво става?" Той много хареса как се бях маскирала, приказки, танци, пиене - много добре изкарахме...
След няколко дни срещам същия този познат и той много разпалено започва да ми обяснява,  че съм изпуснала страшен купон, как съм могла да не отида, колко несериозна съм била и т.н. Казвам: "Е, хубава работа! Нали цяла вечер бяхме заедно, мятахме се по дансинга, говорихме си - ти нещо не си в час". Оказа се, че той не ме е познал! И до ден днешен не ми вярва, че аз съм била с него на купона. Той си спомня, че си е говорил с една "вампирка", обаче не вярва, че това съм била аз.

Преди да забременя втори я път много надебелях, 7 килца си сложих на задника през зимата. Колегите един през друг ме питаха дали съм бременна.
- Не съм, бе - казвах им, защото наистина не бях. А те ми викат, лъжеш, бременна си.
През май забременях и по някое време им казвам в офиса, че съм бременна, а те:
- Не, не си, колко те питахме, а ти отричаше, не може да си бременна.
А един познат ми вика:
- Ти що не казваш, че си бременна?
- Че не личи ли? - питам го аз.
- Де да те знам, може да обичаш бира 

    Вървим с жена ми по улицата, зад нас остава магистралата Бургас - София и отзад се чува продължителен вой. Жена ми се стряска и пита:
  - Какво беше това?
  Обръщаме се назад и аз и казвам:
  - Ами слончето беше.
  - Какво слонче?
  - Ами такова, - викам - преди два дни мина от тук цирк на турне, но то било малко болничко и го оставиха на един човек да го гледа, докато се върнат след два месеца. В единия от двата гаража е - и показвам на две пресечки една кооперация отдолу с два големи гаража без стъкла на прозорците. Жена ми ме задърпва за ръката да се върнем, мен ми е все тая в каква посока ще се разхождаме и при гаражите тя бавно се повдига на пръсти да види през отвора. И аз надникнах - ами с щайги арпаджик бяха пълни. Един голям камион с тромби над кабината узсвири по магистралата. Слончето у нас вече е нарицателно за наивност.
   Само че тая история е от времето, когато на овчарчето му вярваха все още.

На 16 години съм и сме на ученическа екскурзия в Париж. Спим в хотелче в покрайнините на града, в една стая сме аз и още две приятелки. Групата е огромна - 80 човека. Една вечер, след целодневно препускане по забележителности пийнахме по 2-3 чашки френско вино във фоайето с един от учителите , качихме сме в стаята и към 1 си легнахме. На другия ден по програма беше Лувърът.

Съмнало, станало 8 часа, групата за събрала, броят, нас ни няма. Молят от рецепция да ни звъннат да слизаме, звънят, никой не вдига. Изпращат две деца горе да тропат на вратата, заключено, никой не отваря. Продължават да звънят по телефона. Идват учителите и цяла тълпа ученици, блъскат по вратата, идват от рецепция, опитват да отключат, заключено е отвътре. Решават, че сме забегнали посред нощ, през прозореца и сме се впуснали в нощен живот в столицата на разврата. Групата потегля за Лувъра.

Ние се събуждаме половин час по-късно, тичаме долу, няма никой, питаме на рецепция какво става, дават ни карта и тръгваме от не знам си кое предградие да търсим Лувъра  . Добре, че една от нас знаеше малко френски. Намерихме Лувъра точно, когато нашата група беше на входа. До ден днешен никой от хората, които са били там, не ни вярват, че наистина сме били в стаята и никоя от нас не се е събудила при все целия шум......