На 16 години съм и сме на ученическа екскурзия в Париж. Спим в хотелче в покрайнините на града, в една стая сме аз и още две приятелки. Групата е огромна - 80 човека. Една вечер, след целодневно препускане по забележителности пийнахме по 2-3 чашки френско вино във фоайето с един от учителите newsm78, качихме сме в стаята и към 1 си легнахме. На другия ден по програма беше Лувърът.

Съмнало, станало 8 часа, групата за събрала, броят, нас ни няма. Молят от рецепция да ни звъннат да слизаме, звънят, никой не вдига. Изпращат две деца горе да тропат на вратата, заключено, никой не отваря. Продължават да звънят по телефона. Идват учителите и цяла тълпа ученици, блъскат по вратата, идват от рецепция, опитват да отключат, заключено е отвътре. Решават, че сме забегнали посред нощ, през прозореца и сме се впуснали в нощен живот в столицата на разврата. Групата потегля за Лувъра.

Ние се събуждаме половин час по-късно, тичаме долу, няма никой, питаме на рецепция какво става, дават ни карта и тръгваме от не знам си кое предградие да търсим Лувъра  ooooh!. Добре, че една от нас знаеше малко френски. Намерихме Лувъра точно, когато нашата група беше на входа. До ден днешен никой от хората, които са били там, не ни вярват, че наистина сме били в стаята и никоя от нас не се е събудила при все целия шум......