Изгледах Сватбата. Ако можех щях от двата сериала на Агънцето да направя един- в Пепеляшката усещах любовта на героя му към главната и стремежа да си я върне, дори трепета от очакването му да я види на вечеря или на обяд, а в Сватбата не усетих чувства, само по завъртяна история. По принцип на мен рядко нещо ми харесва от първа до последна серия, още по рядко да ми хареса повече във втората част на сериала, та излишни очаквания не съм имала. Чудя се обаче защо Агънцето не играе някой студент, а тръгнал да се жени на 23-24 даже в Сватбата невъзможна току-що ги е навършил 23... И някой от двамата главни имаше нещо против целуването, отдавна не бях виждала целувка по брадичката, но доста се разминаха докато седяха на една пейка, а ситуацията вечер, сами навън предпролагаше по успешна романтика
Но пък за година се е показал в 3 сериала от които 2 главни роли и това е добре.Посмях се в последна серия когато главната му каза че ще снима сцена с целувка, прималя му, грижел се за нейната безопасност, а сега тя искала да го убие него - ролята била твърде близко до характера на колегата и, значи било опасно да правят такива неща

От 2 години съм на корейска вълна, а подобно за някои други неща чак наскоро разбрах че това което често виждам в чашите не е кола с лед, а кафе с лед, добре че любимците взеха да рекламиррат кафета та се позагледах. После в някакво видео чух че когато чужденци си купуват кафе в Корея изрично трябва да уточнят ако искат да е топло, пият и топло, но като цяло го предпочитат студено. Видях че в хранителните магазини във фризерите се продават чаши 300-400 мл. с кубчета лед, на място сипват някакви миксове от пакетчета според вкуса си и доливат със студена вода.
тц не е кола

. И може да си купиш чашката с ледени кубчета и вместо с готов микс, да я допълниш с кафе от машина на място (поне в Япония беше така). В кафенетата го правят като в чаша с лед и вода, сипват еспресо.
), та той редовно го сервира. Ето тук, на 6:30 някъде -
, но точно айс американо не бих си причинила. То е все едно да съм си измила кафе-машината
е настроена на по-лежерни сюжети, е заради по-напрегнатото ѝ ежедневие. Както каза Роца, искам да си оставя главата на нощното шкафче и да потъна в нещо душевно меко, топло, уютно, розово, сладко и каквото още ви дойде на ума, което да ми насочи мисленето в друга посока, без да ме изцежда емоционално. Пък ако може и съвсем да не мисля, в обикновен работен режим, още по-добре. Че иначе не мога да заспя от служебни обмисляния. 
.