А е възможно да търси комуникация, от там родители и близки започват да я нападат каква е, и да се карат с нея. Тя се отдръпва. След време, позабравя неприятното изживяване и пак търси контакт, но получава отново от същото и пак спира комуникация. И така до безкрай.
- Публикувана: 11 ноем. 2024, 12:42 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2024, 22:55 ч.
Отказ от комуникация
Възможно е да е депресия но като човек който се лекува знам, че ако не искаш не се лекуваш.
Затова и не отказвам контакт, за да не се почувства изоставена.
Мъжътй е особен меко казано и знае много добре мнението ни на всички, тя е на същото мнение но се е хванала като удавник за сламка и търпи безкрай несгоди, включително и засягащи племенницата ни. Но пак казвам дори преди него започна това й поведение.
Алекс, аз не я нападам когато си говорим, избеснявам когато спре.
За другите членове не живеем заедно, не знам и не нося отговорност.
Често през годините е искала много услуги, под предлог че мъжът й не иска да го направи. Някои съм отказвала и после се сърди но са били такива, които навлизат в моето семейство.
Затова и не отказвам контакт, за да не се почувства изоставена.
Мъжътй е особен меко казано и знае много добре мнението ни на всички, тя е на същото мнение но се е хванала като удавник за сламка и търпи безкрай несгоди, включително и засягащи племенницата ни. Но пак казвам дори преди него започна това й поведение.
Алекс, аз не я нападам когато си говорим, избеснявам когато спре.
За другите членове не живеем заедно, не знам и не нося отговорност.
Често през годините е искала много услуги, под предлог че мъжът й не иска да го направи. Някои съм отказвала и после се сърди но са били такива, които навлизат в моето семейство.
Съвсем наскоро имахме тема дали винаги се дължи грижа на родители и общото мнение беше, че е както са си послали. От изложените сведения става ясно, че между вас - авторката и родителите от едната страна и сестрата, от другата, няма привързаност, обич и желание за близост. Говори се за дълг, изисквания и очаквания. Някак си застанах на нейна страна пред толкова много упреци.
Вероятно някъде в миналото ще откриете причината за сегашните отношения, вероятно в тези "теми", които се засягат, когато дойде и след които настават "драми".
Вероятно някъде в миналото ще откриете причината за сегашните отношения, вероятно в тези "теми", които се засягат, когато дойде и след които настават "драми".
Не отговаря. Или по скоро казва защо не натоварваш сега.
Ирис, написах, че аз не я чувствам близка, а не че тя не е близка с родителите ми.
За гледането им е много удобно да се правиш на сърдит но да вземаш всичко, което ти подадат.
Та в този смисъл как са си послали, като никога нищо не са отказали.
Това, кото наричаш упрек, ако визираш отношението към партньора й е факт, няма как да го харесаме никой от нас но не искам да излагам подробности, които не касаят мен.
Ирис, написах, че аз не я чувствам близка, а не че тя не е близка с родителите ми.
За гледането им е много удобно да се правиш на сърдит но да вземаш всичко, което ти подадат.
Та в този смисъл как са си послали, като никога нищо не са отказали.
Това, кото наричаш упрек, ако визираш отношението към партньора й е факт, няма как да го харесаме никой от нас но не искам да излагам подробности, които не касаят мен.
Тя ми изглежда като да е много наранена и затова дава отпор на всеки опит да се доближите до нея. Може и да не сте направили или казали кой знае какво, но тя го е приела тежко и е предпочела да се отдръпне от вас. Ако действително има при нея някакво депресивно състояние или нещо подобно, напълно възможно е да се е почувствала засегната, разочарована или отхвърлена без вие реално да имате вина. Обаче и тя не е виновна, ако случаят е такъв.
Според мен сякаш ти имаш проблем с комуникацията. Тя може да има, но и ти имаш.
Хайде кажи какво я питаш.
Имаш проблем ти.
Това означава, че е долнопробен човек. Но много зависи и защо го прави. Хайде, кажи, защо не обръща внимание на болния си баща? Давай истината. Имало ли е лошо отношение от баща и към нея?
С такива хора трябва да се радваме, че нямаме комуникация и да се държат настрани. Но ако тя има причина за това, то ти си длъжна да се съобразиш.
След това ти си тази, която трябва да не и вдигаш телефона, даже като звъни.
И на петото позвъняване ако те пита що не вдигаш да и отговориш с нейните думи - Имам си работа, ти защо ме натоварваш.
Пълна глупост.
За теб е така. За нея не е така. Ти не може да видиш по-далеч от носа си.
Хайде кажи какво я питаш.
Имаш проблем ти.
Цитат
Изключително е неприемливо родител да пострада и да има нужда от грижи и да знаеш, че не само няма да помогне, Ами и телефон не се вдига.
Това означава, че е долнопробен човек. Но много зависи и защо го прави. Хайде, кажи, защо не обръща внимание на болния си баща? Давай истината. Имало ли е лошо отношение от баща и към нея?
С такива хора трябва да се радваме, че нямаме комуникация и да се държат настрани. Но ако тя има причина за това, то ти си длъжна да се съобразиш.
След това ти си тази, която трябва да не и вдигаш телефона, даже като звъни.
И на петото позвъняване ако те пита що не вдигаш да и отговориш с нейните думи - Имам си работа, ти защо ме натоварваш.
Цитат
За мен кръвната връзка е отговорност.
Пълна глупост.
За теб е така. За нея не е така. Ти не може да видиш по-далеч от носа си.
Според мен не и пука нито за семейните връзки, нито за близките и, нито за семейството и. Вероятно е с такова поведение към колеги, приятели. Егоист.
Слънце, напълно те разбирам. Така си възпитавана, така приемаш света. И аз смятах, че родът и кръвните връзки са важни. Щом сестра ти се дистанцира, остави я да си се окопава в удобството си. То, за такъв човек, дори да ти е сестра, няма смисъл да се напрягаш. Нито ще го промениш, нито ще приеме гледната ти точка. Тъжно, но. Племенницата ти расте, ако показваш ласкаво и дружелюбно поведение, може и да изградите връзка.
Слънце, напълно те разбирам. Така си възпитавана, така приемаш света. И аз смятах, че родът и кръвните връзки са важни. Щом сестра ти се дистанцира, остави я да си се окопава в удобството си. То, за такъв човек, дори да ти е сестра, няма смисъл да се напрягаш. Нито ще го промениш, нито ще приеме гледната ти точка. Тъжно, но. Племенницата ти расте, ако показваш ласкаво и дружелюбно поведение, може и да изградите връзка.
много мъчна ситуация...
тя ми се струва , като да е в патова ситуация...
ти, ми се струва, си се заинатила, бетер магаре на мост...
родителите, ми се струва, че дори не се замислят- настояват си по навик : „ общувайте си“
тя ми се струва , като да е в патова ситуация...
ти, ми се струва, си се заинатила, бетер магаре на мост...
родителите, ми се струва, че дори не се замислят- настояват си по навик : „ общувайте си“
Според мен не и пука нито за семейните връзки, нито за близките и, нито за семейството и. Вероятно е с такова поведение към колеги, приятели. Егоист.
Има хора имат причини да не се грижат за болните си родители.
Егоисти, твърде глезени. Или пък са видели лошо от тях и смятат, че не са длъжни.
При мен е такъв случая. Баща ми като умре съм се зарекла и на погребението да не отида.
От него хубаво не съм видяла. Той не ме е отгледал, не е била баща. От него физически и психически тормоз съм видяла.
Леля ми пък има друго мнение. Тя е кон с капаци и мнението и, че независимо от неговото отношение и поведение, съм била длъжна да се грижа за него. Пет пари не давам, че тя е решила да му е робиня.
Дори когато е бил добре тя е отивала да му чисти, да му оправя леглото дори.Така са я възпитали. Момченцето седи и си драпа топките, а ти си момиче и трябва всичко да правиш.
Болен е от години и е легнал на нейния гръб. Това мен обаче не ме вълнува, на мен вина да ми се втълпи е доста невъзможно, особено в този случай. И след като се опита да ми държи сметка, да ми вдига скандали я блокирах за години. Иначе е влизал в болница, информира ме брат ми. Казах му да не ме занимава.
И баба ми /неговата майка/ беше болна и си отиде преди 3 години.
Познай кой е поел грижите за баба ми. Баща ми през всички тези години пръста не си е мръднал. Леля ми е поела всичко.
Егоизъм, породен от лошо възпитание.
Егоисти, твърде глезени. Или пък са видели лошо от тях и смятат, че не са длъжни.
При мен е такъв случая. Баща ми като умре съм се зарекла и на погребението да не отида.
От него хубаво не съм видяла. Той не ме е отгледал, не е била баща. От него физически и психически тормоз съм видяла.
Леля ми пък има друго мнение. Тя е кон с капаци и мнението и, че независимо от неговото отношение и поведение, съм била длъжна да се грижа за него. Пет пари не давам, че тя е решила да му е робиня.
Дори когато е бил добре тя е отивала да му чисти, да му оправя леглото дори.Така са я възпитали. Момченцето седи и си драпа топките, а ти си момиче и трябва всичко да правиш.
Болен е от години и е легнал на нейния гръб. Това мен обаче не ме вълнува, на мен вина да ми се втълпи е доста невъзможно, особено в този случай. И след като се опита да ми държи сметка, да ми вдига скандали я блокирах за години. Иначе е влизал в болница, информира ме брат ми. Казах му да не ме занимава.
И баба ми /неговата майка/ беше болна и си отиде преди 3 години.
Познай кой е поел грижите за баба ми. Баща ми през всички тези години пръста не си е мръднал. Леля ми е поела всичко.
Егоизъм, породен от лошо възпитание.
Елора, аз съм на противоположно от твоето мнение но и не бих настоявала да мислим еднакво.
Не те познавам, не си ми в семейството, че да съм засегната от него (мнението ти).
Темата за гледане на родители не желая да чепкам. Имам си мнение, ако и да го определяш като гледане не по - далеч от носа ми.
Мнението на психолог, когото уважавам е, че родителя дава най - важното за нас, живот, и ние оставаме неразривно свързани каквито и житейски драми да се случват.
Не съм религиозна но вярвам, че щом Бог прощава и аз мога.
Не те познавам, не си ми в семейството, че да съм засегната от него (мнението ти).
Темата за гледане на родители не желая да чепкам. Имам си мнение, ако и да го определяш като гледане не по - далеч от носа ми.
Мнението на психолог, когото уважавам е, че родителя дава най - важното за нас, живот, и ние оставаме неразривно свързани каквито и житейски драми да се случват.
Не съм религиозна но вярвам, че щом Бог прощава и аз мога.
Все едно чата историята с моите братовчедки. Две сестри, с не голяма разлика, но възпитани различно. Аз съм на години между тях двете и отлично си спомням, как малката е най- умна, най-красива, с на-сините очи, с на-русата коса.... През годините голямата чуваше " Дай й играчката, тя е по-малка", " Отстъпи, тя е по-малка", " Не може да отидеш ......, защото сестра ти ще страда, че й тя не е там"....
С днешна дата голямата се обажда всеки ден на родителите си, два пъти в седмицата ходи да ги види, да почисти и напазарува, организира посещения при лекари. Малката - ми тя "е вечно много заета, носи фирмата на гърба си, няма сили да търпи мрънкането на родители си, на СПА е, има нужда са се погрижи за себе си" Родителите страдат, искат да я чуят поне, натякват на голямата как трябва да се погрижи за сестра си....Голямата чак се чувства виновна.
С днешна дата голямата се обажда всеки ден на родителите си, два пъти в седмицата ходи да ги види, да почисти и напазарува, организира посещения при лекари. Малката - ми тя "е вечно много заета, носи фирмата на гърба си, няма сили да търпи мрънкането на родители си, на СПА е, има нужда са се погрижи за себе си" Родителите страдат, искат да я чуят поне, натякват на голямата как трябва да се погрижи за сестра си....Голямата чак се чувства виновна.