Мъжете - защо се отдръпват

А точно пък такива отношения, които са започнали със заявката "нищо сериозно, ние само за секса", може да излязат много дълги. Да, може и да не се съберете, но може да поддържате приятелски отношения със секс дълго време.

Зависи как го чувства човек. Наистина обаче трябва и двамата да са чил, да не насилват нещата и да не очакват нищо. Тогава може и да се получи.

Никога не съм имала подобен род отношения/продължителни приятелски с опция секс/. За няколко пъти да, но не и продължителни и честно, не ги разбирам, не ги харесвам и не съм била никога част от подобна конфигурация.
Не ме е било страх да не се влюбя, може просто да съм търсила друг вид отношения/и съм ги намерила/. Знам ли, явно не е моето.
С мъжа ми от самото начало знаехме горе долу какви са ни намеренията, оставяйки разбира се връзката да се развие и да си покаже дали ще се случат нещата, но с ясна перспектива относно пътя на развитието и.
И не виждам нищо лошо всеки да заяви намеренията си при започването на една връзка. Не на първа среща разбира се, но не и да разбереш след 1-2 години, че сте на различни вълни. И не всеки мъж би избягал от подобно нещо, но да, вероятно е масовост. Всичко зависи и мъжът на каква вълна е.
Но да оставиш една връзка да се развие от само себе си, без ясно заявени намерения/когато целта не е просто забавление и то уточнено между участващите/, може да се окаже пълна загуба на време и да бъде доста разочароващо.
Дори наскоро станах свидетел на подобна многогодишна връзка, която се разпадна по драматичен начин, заради липса на разбирателство по основни въпроси, като да имаш дете например. И тук един от участниците беше лъган и манипулиран с години, което нанесе сериозна обида, разочарование и болка. Също така бяха загубени много години, за които едната страна много съжаляваше.
Пак заявявам, не на първа среща, но в даден момент...

На това нещо аз му казвам "Разговорът". Споед мен трябва да се случи около 2-3- до 6 месец от връзката. Да се знае какъв точно тип е тази връзка и накъде ще се развива.
Защото ако не се проведе, а и двамата се правят на ударени, накрая наистина има обидени и те може да са и от двете страни.

Аз пък, такива отношения никога не съм имала, и мисля, че и няма да мога да поддържам. Защото просто се влюбвам, губя почва под краката си и съм ужасно деструктивна и вредна, дори за себе си. За мен е, или любов от която си отвинтваш главата или по- добре нищо.

Опитвам се да се успокоя и му казвам съвсем спокойно без истерии и скандали да ми признае . Казах му ако има нещо от моя страна да ми каже ако греша или нещо му липсва . Във връзка със секса винаги давам и се старая но без разговор няма как да стане . Просто искам да ми каже примерно гледам за кеф или да ми каже искам да пробваме това . За мен няма проблем и той знае че за експерименти нямам проблем . Може би и хормоните ми влияят . Надявам се да ми изчезне това чувство защото не ми е приятно . Първите минути наистина си помислих за раздяла и сега осъзнавам че това е нелепо . Не съм очаквала че може аз да реагирам така. Приемам критики , защото явно те ми помагат .

Имам въпрос не точно по темата, но не знам закъде е. А и пак е свързан с отношения в съвсем начална фаза, каквито се обсъждат, та ще се допитам тук. Не съм във връзка нито излизала по срещи близо година, нищо. Последната беше доста изцеждаща и емоционална и си бях дала пауза. Май малко съм отвикнала. Та...

Запозна ме приятелка с неин познат, той предложи да пием кафе, съгласих се. На 2ия ден от запознанството излизаме, приказката уж вървеше и отидохме на 2-ро питие и така. Видимо показва, че много ме харесва даже го каза де. Аз съм малко по-обрана, има някакви симпатии свестен е, може би не съм супер привлечена, но си викам дай малко шанс и да видя как докъде ще стигне. Опитвам да не се залепвам прекалено за човека, а малко по-лежерно и ми се иска същото. Ще има следващо излизане тези дни. В това време ми пише често през целия ден, търси приказка, как съм какво правя, той ми обяснява какво прави даже без да питам понякога. На срещата си имаше въпроси за предните ми връзки, последната как откога е приключила. Аз каква връзка търся /а аз даже не съм сигурна, че търся, не и целево, нали/. Какви са ми критериите за мъжете. ПО едно време леко ме прегърна, не съумях да се отдрупна, после ме пита дали ми харесало това   Някои от тези неща ми дойдоха малко вповече. Като цяло съм в етап, в който тепърва се чудя спокойн ода поставям граници, но ми е трудно и не искам да съм груба или в крайности.  В мен ли е проблема, аз ли съм станала сухар покрай "сушата" или това си е малко по-любопитно и обсебващо поведение. Или въпрос на вкус... На 35+ сме.

Покрай темата също се замислям  дали е искрен и това си му е маниерът или е поза и в някой момент рязко ще се отдръпне   Имам като цяло трудната задача да не хлътвам и да не правя компромиси, ама точно докъде и как мъка.

Баш си е по темата. Обаче с целия ми опит в дейтинга, нищо не мога да кажа. Опитвам се да установя някаква логика, от типа на ако той казва това - става онова, ако аз кажа или направя това, ще стане онова, но всеки път греша.

Miss_Kaprisse, за мен такова поведение би било супер натоварващо да ми пише по цял ден и да ми казва неща, които не го и питам.
Плюс тия работи какви мъже харесваш, критерии...
Изглежда ми прилепчив и обсебващ.
Имала съм такава подобна ситуация, но той не само, че пишеше по цял ден разни глупости,  той беше и мрънкалник, отрицателен човек. Само мрънкаше от работа, от живот, от всичко.
На всичкото отгоре си позволяваше да ми държи сметка защо не отговарям.
След два часа му отговорих, че ходя на лекции и на работа. Излизам в 7, прибирам се в 10 вечерта.
Вика уж ок, после пак едва ли не каза, че трябвало да му отговорям.
Ами на следващия ден му казах, че среща няма да има и спрях комуникация. Пита защо. Казах, че е супер натоварващ и ми досади с целодневното си нон стоп писане.
И приключих.
Ама ако искаш му дай шанс, сама ще си прецениш, може човека да е неопитен и от зор да се харесва чак досажда.

Не може да се каже дали е обсебващ и прилепчив. Просто се опитва по-бързо да прецени какви са шансовете. Но това правят и добри мъже, и боклуци. Нищо не значи. А и опитът за докосване пак не е нещо лошо. Понякога от една ръка на кръста "протича ток" между двамата и си е зелен флаг. Недей да прибързваш и да решаваш в едната или другата посока само след една - две срещи. Остави нещата да се развиват. И се отпусни все пак, хората секс правят на първа среща...

От една страна е досадно цял ден да ти кудкудяка телефонът и някой да иска вниманието ти. По всяко време, че и както е от разстояние, дори не е и да вижда че си заета. А пък дори и да предположим че на теб също ти се общува с него... всеки ден и по много пъти малко прекалено ми идва. Освен споменатото ходене на работа и прочие досадни ангажименти
От друга страна пък, на днешно време комуникацията е толкова по-лесна и достъпна, всеки ходи с по няколко вида месинджъри в джоба. Да не си кажете и Куку между срещите пак би ми прозвучало странно.
Опитай да сложиш някаква граница ако ти се занимава с младежа, той може и да напира да се опознаете бързо, но ти няма сега пък да зарежеш работа и всичко че все с него да се занимаваш... То бива детска радост и ентусиазъм отначало, ама незачитане на времето на някого ми е супер неуважително,  виж го пък как ще реагира на това че си заета.
За докосването - хубаво е че поне се е опитал да разбере ти какво мислиш. Аз съм от хората които и най-тривиалното докосване позволяват само на близки. Изключения са лекар, фризьорката ми и от сорта. И да ме налази някой веднага или както някои се прегръщат за Добър ден с всички - хич не ми допада. Сега, не си представяйте статуя на велика кучка, издялана от цяла буца лед Но трябва първо да ми стане комфортно да съм около човека. Пояснявам го това, за да не го приеме някой лично. Но веднъж. Ако продължи да се налага да го казвам, не е добре и никак не ускорява това да спре да ми е неприятно, дори напротив.
Отначало си има пробване на границите, според мен и от двете страни. Нормално е и е част от опознаването, стига да няма някакви много фрапиращи неща де.

За докосването не съм казала нищо, но ми направи впечатление за честото писане.

Благодаря ви. Да вероятно няма една истина и е до хора и предпочитания. Аз шанс ще дам, за една седмица някъде ще излезем 2-ри път тоя път на някакво хапване. Просто си представям може би от среща до среща да си пишем нещо кратко как си що си, но не и през целия ден. И вамата имаме свободно време в момента, но все пак. А и по-смислените лични теми да останат за наживо, а на него явно му се пише с мен да върви какъвто и да е разговор. Чудя се как да не отговарям сега или изобщо. Например трудно и странно ми е аз да се самоопределям какванатура съм, дали съм страстна и сексуална, обаче той сега ме пита пишейки  Може би щом усетя някой въпрос, че не знам как да реагирам и някак не ми е ОК, е признак за различни честоти че движим.  Ама ще видим.

Примерът, че казва нещо без да съм питала, не беше кой знае какво. Например вечерях ли, да, добре. Малко по-късно - и аз вече вечерях:)

Натка, да опитвам да сложа леки граници, но тънкия момент е, че още се боря със страха си да не обидя някого като го правя. Ей сега отказах чуване по тел, защото малко ми е отпаднало и наистина не ми се говори.

Тоз момък, малко лепкав ми се вижда...

Пробва, сондира и бърза. Май не му се губи време напразно. Което не значи, че е лош човек и няма да е добър партньор. Но и може да значи, че иска само секс и то скоро. Божа работа е и не може да се каже.