Искам просто да споделя

Не мисли за смъртта, тя така или иначе все някога ще ни навести. Моят баща почина преди 6 години, когато бях на 14. Животът продължава, колкото и банално да звучи. Не можеш да се затвориш вътре, да плачеш по цял ден и да си кажеш край. Не, напротив, трябва да продължиш да живееш. Ако не намираш смисъл, просто си кажи - ще живея, пък да става каквото ще.

Аз искам да живея. Това, че животът (като цяло) е безсмислен от космическа и атеистична гледна точка не означава, че от лична гледна точка е. Това просто ми помага да живея по-спокоен живот, без бремето на "трябва" - трябва да намериш смисъл, трябва да успееш, трябва да се ожениш, трябва да имаш деца и т.н. Затова казах, че е в добрия смисъл.
Иначе всеки нормален човек иска да живее и намира своя смисъл за това.
Това обаче е нож с две остриета - ако придадеш прекалено голям смисъл на живота си, тогава страхът и болката от смъртта ще са още по-големи. Трябва някакъв баланс.
Мен по-скоро ме е страх от това, че ще живея с мисълта, че дните са ми преброени, че ще живея в този кошмар, в който живея през последните няколко месеца. Също и че ще умра в мъки. Пак казвам, това ми е жестока травма и бреме от детството, която няма изкореняване. Но ако на 20-ти всичко е наред и започна на чисто да се следя през няколко години, си мисля, че животът ми ще бъде много по-лек, не мисля, че нещо друго може да ме бутне чак така. Просто ужасно много ме е страх да не съм закъснял...

Ще видиш как на 20 всичко ще бъде наред и ще се окаже, че всички страхове и притеснения са били напразни.

Всичко ще е наред при теб и ще видиш, че няма да имаш никакво притеснение за рак. Просто всичко това ти е в главата от натрупания стрес от преживяното и загубата. Втълпил си нещо в главата си, което не е задължително, че ще стане и с тебе. Защо? Я се успокой. И да не вярваш в тези неща, съветвам те да отидеш на врачка добра и да видиш дали не ти е направена магия, за да се чувстваш така. Магии има и има и лоши хора. Като те чета това, което си написал, имах чувството, че си човек обсебен от нещо лошо и се въртиш в омагьосан кръг. Та ти един ден не се отпускаш да живееш, а си млад човек. Аз съм жена на 59г. и моят баща почина от рак на дебелото черво преди 20 г. Не съм си правила колоноскопия. Все някога ще умра, това не го мисля и не ме е страх от смъртта. Колоноскопията по здравна каса ли е, ако те прати лекар или се плаща?

Да, всичко ще бъде наред на 20.11, сигурна съм.

Предполагам, като хипохондрик, си проучил как се случва изследването "колонскопия" (и "гастроскопия")? Ако не - в резюме ти го разказвам, за да не си изненадан и да не се изплашиш:

Допускам, че ще ползваш направление от личен лекар? Ако не - процедурата е една и съща, само разходите ще се поемат изцяло от теб. Иначе почти всичко се покрива от здравната каса (доколкото си спомням, аз само упойката съм плащала).

Самата процедура изисква хоспитализиране - за 1 или 2 дни, макар че хоспитализацията в общия случай е формална. Не се спи в болница, освен ако последните няколко месеца болниците не са станали по-стриктни и искат пациентите им да седят в болницата в случай на внезапна проверка. Без хоспитализация, НЗОК няма да покрие разходите за процедурата. Та да не се изненадаш, ако ти кажат, че ще те хоспитализират.

Ако не сте го коментирали досега с доктора, вероятно ще те питат дали искаш упойка. Силно препоръчвам, освен ако нямаш противопоказания. Упойката е от бързите - заспиваш за секунди, нищо не усещаш, и се събуждаш с много приятно усещане.

Преди колон- и гастро-скопията, правят изследвания: кръв, урина, ЕКГ, кръвно, ехография на вътрешни органи. Нито един доктор няма да ти направи каквато и да е процедура без тези изследвания. Ще попълваш и много, много страници декларации и съгласия, в които те уведомяват за разни неща, и декларираш други. Стандартна процедура, болниците спазват наредбите и законите. Така и трябва. Освен това ще те питат и за предишни операции, заболявания, алергии, лекарства които приемаш и т.н. Включително ръст и тегло. Та, да имаш готовност да си ги спомниш (ако имаш какво да описваш).

Ще ти дадат един препарат да очистване (ако не, ще си го вземеш от аптека) - не е особено приятен на вкус, но се търпи. Предполагам, че ще ти дадат и инструкции от болницата за него. И в уречения ден и час отиваш гладен, жаден или там както ти кажат, и чакаш за манипулацията. Тя е рутинна, не е нещо невиждано.

Ще легнеш, ще ти сложат системата за упойката (поне на мен и 2-та пъти ми слагаха система), ще ти сложат едно нещо в устата (това за гастроскопия, ако ти правят) по-лесно да влезе тръбичката с камерата, и заспиваш. След 20 - 30 минути се събуждаш и си чао. Ще ти трябва малко време да се опомниш от упойката. 

Ведната могат да ти кажат дали са видяли нещо притеснително, но ако са взели материал, резултатите излизат след около седмица (това в София, в по-малките градове може и повече време да отнема). Епикризата с описание на това как е минала процедурата, и какви са резултатите от изследването я дават след около седмица, а може и повече.

Та това е.

Само ще споделя: на чичо ми, преди 10 години (тогава на около 70), при рутинен преглед на простатата, му откриват някакво образувание на дебелото черво. Взимат материал, изследвания, туй-онуй, после изрязват полипа, всичко минава и заминава. Човекът си е жив и здрав и до ден днешен (е има проблеми, но не са в дебелото черво и от тях не се умира). Та, профилактиката е супер важна. Когато се е случило това с баща ти (моите съболезнования), тогава нито културата на профилактика е била на такова ниво като днес, нито медицината е разполагала с такъв инструментариум. Така че смело - ако има проблем, да го хващат навреме и да го оправят. Ако не - да се освобождаваш от страха и да правите плановете за следващото посещение на Италия.

Сигурна съм, че всичщо ще бъде наред.
Пиши после, за да кажеш как е минала процедурата.

Ох, дано. Никога през живота си не съм искал нещо повече. Ще почерпя ако се окажеш права.
Проблемът е, когато роднината по права линия е диагностициран в млада възраст. Тогава обременеността и рискът стават много по-големи.
По здравна каса е, плаща се само упойката. Имаше тема тук, потърси.Изключително много ти благодаря и за ценната и полезна информацията и за подкрепата. Проучил съм, говорил съм с лекаря и очаквам да е точно така, както го описваш. С хоспитализация, по здравна каса, плащам си упойката.
Нещо за диетата преди хоспитализацията можеш ли да кажеш. Пише "2 дни преди постъпване, да се мине на диета, бедна на фибри". Нищо повече. Колко бедна, до колко грама на ден? За мен това е тотално противоположна диета на моята. Аз ям по 60-70 грама фибри дневно. Няма проблем да мина за няколко дни, ама нали съм вегетарианец и е малко трудно. Смятам да ям макарони, бял хляб, яйца и извара. Но по мои сметки пак ми се хващат едно 10-15 грама фибри на ден. Не знам...

Смятам да ям макарони, бял хляб, яйца и извара. -това е подходяща диета

Ходи по каквито искаш лекари, но не си ли промениш мисленето никой не може да ти помогне. Слушах видеота на Аджар и партньорката му психолог, по повод рака и фамилната обремениност, ако живееш с мисълта и вярваш, че ти си следващия, защото е така в твоя род, според теб какво правиш, предизвикваш така да стане, Аджар.казва много вярно, игнорираш тази мисъл, не те интересува, държиш висока вибрация и нещата се случват, а аз добавям спри да си търсиш причина, отлагаш, 20 и т.н. просто правиш списък и действаш, драскай едно, пишеш друго, това е живота низ от ангажименги и отговорности, с поведението си бягаш от реалността.

Сефора, принципно си права но от този господин имам лични впечатления и не съм очарована. Тяхното мирише на бизнес отвсякъде.

Как мина колоноскопията?

Споделих за него, защото ги слушах
и се сетих какво каза, иначе абсолютно всички са много бизнес ориентирани и ако трябва да съм откровена единствената на ниво е Десислава Дамянова от разни коучове, гурота, академии ...и т.н.

Иии? Как мина колоноскопията? Всичко наред ли е?
Чакаме да пишеш с добри новини и спокоен ум 😊

Всичко мина успешно! Откриха и премахнаха само един полип. Нямате представа какъв огромен камък ми падна от сърцето с този малък полип. Огромни благодарности на всички за подкрепата! Тръгвам на психотерапия, докато не съм си вкарал нов филм. Моля за препоръки за добър и не много скъп психотерапевт. Благодаря!

В кой град ?

София

А, какво ти се е случило в детството? Прекалено стриктни, изискващи родители или страх за здравето ти от дете? Търси там, някои от нещата?