- Публикувана: 16 ноем. 2024, 15:37 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2025, 00:49 ч.
Бихте ли дарили ембриони?
Аз бих се възползвала от асистирана репродукция без никакви скрупули, ако ни се беше наложило. В какъв вариант и дали бих се съгласила на чужд ембрион - вероятно да, донорска яйцеклетка и сперма също.
За мен детето ми е смисълът на живота ми или поне стана от момента, в който се роди.
Не ме е срам да го кажа, което не означава, че нямам други социални роли, които обичам.
Мнението ми не е модерно, меродавно пък съвсем.
Но аз бих осиновила и дете, мъжът ми - твърдо против. Говорили сме по въпроса, защото наши приятели осиновиха преди няколко години и детето им беше и е с поведенчески проблеми, майката е била наркоманка.
Имам братовчедка, която много обичам и която е осиновена и за мен е нещо нормално и хубаво от ранна детска възраст.
За мен детето ми е смисълът на живота ми или поне стана от момента, в който се роди.
Не ме е срам да го кажа, което не означава, че нямам други социални роли, които обичам.
Мнението ми не е модерно, меродавно пък съвсем.
Но аз бих осиновила и дете, мъжът ми - твърдо против. Говорили сме по въпроса, защото наши приятели осиновиха преди няколко години и детето им беше и е с поведенчески проблеми, майката е била наркоманка.
Имам братовчедка, която много обичам и която е осиновена и за мен е нещо нормално и хубаво от ранна детска възраст.
Ембрион не бих дарила, яйцеклетка да, без никакви скрупули и сантименти, че детето би било мое.
Защо не бихте дарили ембрион, в случай, че яйцеклетка бихте?
Защо не бихте дарили ембрион, в случай, че яйцеклетка бихте?
Със същият успех бихте могли да създадете тема (в рубрика "Проблемно забременяване"):
"Бихте ли ОСИНОВИЛИ ембрион?"
Ще видите, че отговорите, които ще получите, ще бъдат абсолютно същите, реверсирани.
Примерни отговори:
"Не бих използвала донорски генетичен материал, защото си харесвам МОЯТА си генетика и не бих могла да приема генетично чуждо дете като свое."
"Бих използвала донорска яйцеклетка, но не и донорски ембрион!"
"Донорски ембрион? Че защо да се мъча да раждам чуждо дете, като мога направо да си осиновя?!"
"Дори да имам репродуктивни проблеми, никога не бих осиновила чужд ембрион! Едно дете не трябва да е самоцел!"
"Бих приела да родя дете само от ембрион на близък роднина, но от някакъв си непознат - никога!"
"Ако осиновя донорски ембрион, значи да знам, че някъде там моето дете има генетични братя и сестри, и това е мисъл, която не мога да понеса!"
и т.н.
"Бихте ли ОСИНОВИЛИ ембрион?"
Ще видите, че отговорите, които ще получите, ще бъдат абсолютно същите, реверсирани.
Примерни отговори:
"Не бих използвала донорски генетичен материал, защото си харесвам МОЯТА си генетика и не бих могла да приема генетично чуждо дете като свое."
"Бих използвала донорска яйцеклетка, но не и донорски ембрион!"
"Донорски ембрион? Че защо да се мъча да раждам чуждо дете, като мога направо да си осиновя?!"
"Дори да имам репродуктивни проблеми, никога не бих осиновила чужд ембрион! Едно дете не трябва да е самоцел!"
"Бих приела да родя дете само от ембрион на близък роднина, но от някакъв си непознат - никога!"
"Ако осиновя донорски ембрион, значи да знам, че някъде там моето дете има генетични братя и сестри, и това е мисъл, която не мога да понеса!"
и т.н.
Естествено, че ще бъдат същите. С тази разлика обаче, че съотношенията ще са леко по-други - по-голям дял на онези, които под натиска на несбъдналото се досега желание за дете решават, че са ОК с чужда яйцеклетка/ембрион, а онези, които изобщо не биха ползвали асистирана репродукция, вероятно няма да пишат там. 
Няма как да стане преброяването на съотношенията във форум обаче.
Една поправка - не е защото "харесвам моята си генетика".
Няма как да стане преброяването на съотношенията във форум обаче.Една поправка - не е защото "харесвам моята си генетика".
Ембрион не бих дарила, яйцеклетка да, без никакви скрупули и сантименти, че детето би било мое.
Защо не бихте дарили ембрион, в случай, че яйцеклетка бихте?
Защо не бихте дарили ембрион, в случай, че яйцеклетка бихте?
Яйцеклетката е само една празна къща, която всеки месец изхвърлям на боклука. Та, ако тази къща, послужи на други родители да се превърне в ембрион и да бъде износен, това си е тяхното чудо, не нашето, което съм подарила.
Яйцеклетката носи същото, което и сперматозоидът (генетичното наследство) - ако тя е празна къща, такъв е и сперматозоидът, а ембрионът е само сбор от две празни къщи в една по-голяма.
Родителството не го правят само гените, това е така, но доводът с боклука според мен е погрешен, защото не това, че ти се свиди материалът, е причина да не желаеш да бъдеш донор. Онова на боклука остава там и изчезва, от другото евентуално става човек, който биологично е твой син или дъщеря.
Най-доброжелателно го казвам, не се заяждам. Иначе, да повторя, е хубаво, че не всеки усеща генетичното родство по този начин и би станал донор, заради хората, които не могат да имат биологични деца.
Родителството не го правят само гените, това е така, но доводът с боклука според мен е погрешен, защото не това, че ти се свиди материалът, е причина да не желаеш да бъдеш донор. Онова на боклука остава там и изчезва, от другото евентуално става човек, който биологично е твой син или дъщеря.
Най-доброжелателно го казвам, не се заяждам. Иначе, да повторя, е хубаво, че не всеки усеща генетичното родство по този начин и би станал донор, заради хората, които не могат да имат биологични деца.
Магдена, понеже и аз разсъждавам по сходен начин, разликите са 2. Яйцеклетката е само моя и сама не мога да направя нищо с нея, освен да я даря или да я изхвърля. Ембрионът не е само мой, а и на съпруга ми. Той е против даряване на негов материал от една страна, от друга ембрионът е израз на нас като двойка и потенциален брат/сестра на децата ни (не отчасти, а напълно). Аз не бих имала проблем мое биологично дете да стане дете на други хора, понеже няма да имам общо с бащата, а майката ще си го износи и роди, но бих имала проблем желано дете за мен и съпруга ми да е дете на други хора (все едно е дадено за осиновяване). Затова и синът ми от ДЯ е наш, понеже е от съпруга ми и аз съм го носила, родила и кърмила, но не бих забременяла с чужд ембрион (евентуално с моя яйцеклетка и донорска сперма, но би ми било по-трудно да приема детето). Така е в моята глава и всеки си отглежда своите бръмбари.
Съгласна съм с това, ембрионът е от двама, от които всеки има право на виждане и позиция, а освен това е потенциален пълнокръвен генетичен брат или сестра на децата на същата двойка, а не само "половин", което също може да има значение за някого.
Нямах предвид, че е еднакво и ако си съгласен на едното, няма причина да не си и на другото, ако така звучи постът ми - не. Напълно нормално и възможно е - и това, че е от двама, също го виждам като съвсем валидна разлика, също и другото с раждането и износването може да бъде такава разлика. Конкретно за довода с празната къща и боклука говоря, и то понеже съм го чувала много пъти: "за какво ни е яйцеклетка, която така и така се изхвърля", и винаги предизвиква несъгласие у мен, подобно на довода: "нашите гени да не са златни". Тя яйцеклетката сама по себе си не ми трябва.
Всеки си отглежда бръмбарите, съгласна съм, в тая област няма неправилно.
Нямах предвид, че е еднакво и ако си съгласен на едното, няма причина да не си и на другото, ако така звучи постът ми - не. Напълно нормално и възможно е - и това, че е от двама, също го виждам като съвсем валидна разлика, също и другото с раждането и износването може да бъде такава разлика. Конкретно за довода с празната къща и боклука говоря, и то понеже съм го чувала много пъти: "за какво ни е яйцеклетка, която така и така се изхвърля", и винаги предизвиква несъгласие у мен, подобно на довода: "нашите гени да не са златни".
Тя яйцеклетката сама по себе си не ми трябва.Всеки си отглежда бръмбарите, съгласна съм, в тая област няма неправилно.
Яйцеклетката носи същото, което и сперматозоидът (генетичното наследство) - ако тя е празна къща, такъв е и сперматозоидът, а ембрионът е само сбор от две празни къщи в една по-голяма.
Родителството не го правят само гените, това е така, но доводът с боклука според мен е погрешен, защото не това, че ти се свиди материалът, е причина да не желаеш да бъдеш донор. Онова на боклука остава там и изчезва, от другото евентуално става човек, който биологично е твой син или дъщеря.
Най-доброжелателно го казвам, не се заяждам. Иначе, да повторя, е хубаво, че не всеки усеща генетичното родство по този начин и би станал донор, заради хората, които не могат да имат биологични деца.
Родителството не го правят само гените, това е така, но доводът с боклука според мен е погрешен, защото не това, че ти се свиди материалът, е причина да не желаеш да бъдеш донор. Онова на боклука остава там и изчезва, от другото евентуално става човек, който биологично е твой син или дъщеря.
Най-доброжелателно го казвам, не се заяждам. Иначе, да повторя, е хубаво, че не всеки усеща генетичното родство по този начин и би станал донор, заради хората, които не могат да имат биологични деца.
Няма да съм майка на дете, което никога не съм усещала, пипала, носила в ръце, хранила.
Аз например не приемам когато едно дете е осиновено, да наричат биологичните родители майка и баща. Не, те не са стигнали до това да са майка и баща, просто донори са. Та и аз ще съм донор на яйцеклетка, но не майка на потенциалното дете.
Съгласна съм и с това. Има хора, за които биологичната връзка е несъществена. За мене е съществена, няма вярно и невярно, който както го усеща. Само за довода с изхвърлянето говорех.
Не съм сигурна какво имаш предвид.
Аз приемам в контекста на уточняване, че това са биологичните такива, за разлика от осиновителите. Т.е. заедно с уточнението "биологичен". Не е нужно да търсим изчанчени изрази от типа на "биологичният донор" и т.н.
Иначе просто да ги наричат "майка му" и "баща му" в противовес на "осиновителите" и според мен е неправилно, разбира се.
Цитат
Аз например не приемам когато едно дете е осиновено, да наричат биологичните родители майка и баща.
Аз приемам в контекста на уточняване, че това са биологичните такива, за разлика от осиновителите. Т.е. заедно с уточнението "биологичен". Не е нужно да търсим изчанчени изрази от типа на "биологичният донор" и т.н.
Иначе просто да ги наричат "майка му" и "баща му" в противовес на "осиновителите" и според мен е неправилно, разбира се.
Мисля, че това дали биологичната връзка е съществена или не, е въпрос на вяра. Именно на вяра, а не толкова на доказателства. И няма проблем за някои хора тя да е важна, а други да смятат, че не е от голямо значение. За себе си мога да кажа, че дали някъде по белия свят има мои биологични деца ми е изключително важно, в същото време съм виждала с очите си колко може да бъде силна връзката между осиновители и осиновено дете, та явно биологията макар и важна, не е достатъчна. Пренаталният период може да е изключително важен, но отглеждането на едно дете е огромен, гигантски труд и той трябва да бъде зачитан.
Той и пренаталния период в случая ще бъде с майката, а не с дарителката на яйцеклетка.
Вярно е, че в случая е въпрос на вяра и светоусещане, а не на доказателства. Но искам да обърна внимание на друго - за донорските сперматозоиди като че ли не се повдигат такива морални въпроси, или поне аз не сам срещала. Приема се за акт на дарителство и толкова, нито ще го укоряват, че ходят някъде негови подарени дечица, нито ще ги мисли денонощно.
Вярно е, че в случая е въпрос на вяра и светоусещане, а не на доказателства. Но искам да обърна внимание на друго - за донорските сперматозоиди като че ли не се повдигат такива морални въпроси, или поне аз не сам срещала. Приема се за акт на дарителство и толкова, нито ще го укоряват, че ходят някъде негови подарени дечица, нито ще ги мисли денонощно.