- Публикувана: 16 ноем. 2024, 15:37 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2025, 00:49 ч.
Бихте ли дарили ембриони?
За мъжете, чисто еволюционно, печелившата размножителна стратегия е била да пръскат генетичен материал навсякъде, където докопат, "пък квото стане!". За жената обратно - да задържи, запази и опази поколението си.
Но аз не съм забелязала големи морални претенции към донорките на яйцеклетки, приема се за личен въпрос, лично усещане. Има и мъже, които не са ОК с идеята някъде да расте тяхно дете, без да го познават, ето Fever Ray писа точно за това.
Но аз не съм забелязала големи морални претенции към донорките на яйцеклетки, приема се за личен въпрос, лично усещане. Има и мъже, които не са ОК с идеята някъде да расте тяхно дете, без да го познават, ето Fever Ray писа точно за това.
...но не бих забременяла с чужд ембрион (евентуално с моя яйцеклетка и донорска сперма, но би ми било по-трудно да приема детето). Така е в моята глава и всеки си отглежда своите бръмбари.
Не е като биологичната връзка да няма значение. Нали знаете популярното nature vs nurture. В миналото действително се е смятало, че превес върху развитието на човек има отглеждането. Но към днешна дата науката казва, че и двете са равностойни, а някои невробиолози направо си казват, че каквото ти е заложено генетично, това е.
Разбира се, че това не отменя донорството на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони, не отменя осиновяването и грижата за небиологични деца. Но също така дава и поле на изследване на човешката психология. Защото бебетата порасват и в някои моменти е възможно тези вече възрастни хора да искат да разберат повече за себе си или половината от себе си.
Та въпросът колкото е на ниво биология, толкова и не е.
Разбира се, че това не отменя донорството на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони, не отменя осиновяването и грижата за небиологични деца. Но също така дава и поле на изследване на човешката психология. Защото бебетата порасват и в някои моменти е възможно тези вече възрастни хора да искат да разберат повече за себе си или половината от себе си.
Та въпросът колкото е на ниво биология, толкова и не е.
Но искам да обърна внимание на друго - за донорските сперматозоиди като че ли не се повдигат такива морални въпроси, или поне аз не сам срещала. Приема се за акт на дарителство и толкова, нито ще го укоряват, че ходят някъде негови подарени дечица, нито ще ги мисли денонощно.
За мъж е същото, само че се прави отпреди технологиите.
Fever Ray, наистина ли, ако (хипотетично) мъжът ти няма годни сперматозоиди, ти няма да приемеш да износиш, родиш и отгледаш дете от твоя яйцклетка и донорска сперма? Но защо, това не е ли твое дете?
Даже писах по-рано в темата, че имахме период, в който бяхме пред такъв избор, защото той имаше много тежка диагноза от спермограмата, когато почнахме опитите за трето дете. Тогава той беше на кантар да приеме варианта (яйцеклетката щеше да си е моя), докато аз не, защото исках още едно негово дете, а не просто още едно бебе. Но тогава вече имахме 2 деца и предполагам, че това е от значение.
Моето желание винаги е било да имам деца точно от моя съпруг.
Ако това беше единствената ми опция за (първо и единствено) дете, може би щях да мисля различно.
Но пък имаме приятели, при които мъжът се подложи на много неприятна операция за екстракция на сперматозоиди директно от тестисите, а преди това на подготовка, сходна със стимулацията преди пункция, която е сериозна намеса в хормоните. Само и само детето им да си е от двамата. Та и аз не знам как бих постъпила при единствен шанс и не мога да кажа с ръка на сърцето как бих постъпила.
Още повече че в днешно време почти няма вариант мъж да не може да стане баща, предвид напредналите методи за лечение и технологиите.
Проблемът на повечето, пишещи тук е, че възприемат едно човешко същество само като материя (генетика), игнорирайки душата!
Човек е тяло И душа.
Душата на детето не е ваша собственост и вие не я "създавате".
Вие (евентуално) дарявате/осиновявате генетика, но душата на детето отива при онези, с които е синхронна, които ще го отгледат.
Та въпросът на темата би могъл да се перефразира: "Бихте ли дарили ембриони с вашата генетика, така че други да имат възможността да отгледат душата на своето дете?"
* заради яснотата на изказването аз опростявам нещата, но съм наясно, че философски и научно те са много по-дълбоки и много по-обширни.
Човек е тяло И душа.
Душата на детето не е ваша собственост и вие не я "създавате".
Вие (евентуално) дарявате/осиновявате генетика, но душата на детето отива при онези, с които е синхронна, които ще го отгледат.
Та въпросът на темата би могъл да се перефразира: "Бихте ли дарили ембриони с вашата генетика, така че други да имат възможността да отгледат душата на своето дете?"
* заради яснотата на изказването аз опростявам нещата, но съм наясно, че философски и научно те са много по-дълбоки и много по-обширни.
Fever Rey, много странни възгледи от съпруга ти. Той се възползва от донорски материал, но е категорично против да дари. Хората около мен, минали през асистирана репродукция, са всички склонни да дарят. Намират го за нещо като принос или съпричастност.
За мен не са странни, а и аз ги поддържам в случая.
Обясних защо. ДЯ се опложда с материал на мъжа и се износва и ражда от жената, докато ДС напълно изключва мъжа от картинката.
Пак напомням, че в днешно време мъжът изобщо не трябва да има тестиси или да е носител на тежки генетични проблеми, за да не може да стане баща, понеже има много начини, колкото и трудно или болезнени да са те. Което не важи при жените.
Обясних защо. ДЯ се опложда с материал на мъжа и се износва и ражда от жената, докато ДС напълно изключва мъжа от картинката.
Пак напомням, че в днешно време мъжът изобщо не трябва да има тестиси или да е носител на тежки генетични проблеми, за да не може да стане баща, понеже има много начини, колкото и трудно или болезнени да са те. Което не важи при жените.
На мен пък ми е странно, егоизъм в чист вид. Да искаш само да взимаш, но не и да даваш.
Приемам трансплантацията, но само като реципиент, не и като донор.
Аз пък не бих се подложила на бременност и раждане, за да има мъжът ми още едно дете от друга жена.
В случаите на ДЯ и суротатно майчинство е и едно доста грубо вмешателство в биологията. Създава се човек с две майки в чисто биологичен план.
Приемам трансплантацията, но само като реципиент, не и като донор.
Аз пък не бих се подложила на бременност и раждане, за да има мъжът ми още едно дете от друга жена.
В случаите на ДЯ и суротатно майчинство е и едно доста грубо вмешателство в биологията. Създава се човек с две майки в чисто биологичен план.
Каква трансплантация, какви пет лева, както е казал поетът? 
Не виждам нищо шокиращо. И осиновеният има две майки (макар и не в "чисто биологичен план"), но нищо лошо не е произтекло от това.
Донорската яйцеклетка в моите очи е по средата между осиновяване и "обичайно" майчинство, а и двете са познати отдавна на света, така че от нещо, което прилича на техен "хибрид", не се очаква да произтече нищо страшно. Дори въпросите на детето "откъде съм дошъл", ако възникнат, ще са една идея по-малко интензивни, защото то се е родило в това семейство.
Във втория случай, сурогатно майчинство, след раждането имаме обичайните отношения на биологично родство родител - дете, само с особеност как точно се е родило.
Не виждам нищо шокиращо. И осиновеният има две майки (макар и не в "чисто биологичен план"), но нищо лошо не е произтекло от това.
Донорската яйцеклетка в моите очи е по средата между осиновяване и "обичайно" майчинство, а и двете са познати отдавна на света, така че от нещо, което прилича на техен "хибрид", не се очаква да произтече нищо страшно. Дори въпросите на детето "откъде съм дошъл", ако възникнат, ще са една идея по-малко интензивни, защото то се е родило в това семейство.
Във втория случай, сурогатно майчинство, след раждането имаме обичайните отношения на биологично родство родител - дете, само с особеност как точно се е родило.