Как да продължа със съпруга ми?

Адмирации за авторката, че удържа фронта и не се подвежда на всякакви праволинейни дето “мъжът мии никога, ама никога не би го направил”, друга дето”аз на момента се разведох”, иначе с години търпи и стига до болници от нервни кризи, или тук там се промъква протяжна мъка от години тегоби🤣 ама иначе всички на раз го направили. Хайде моля, форума помни, прегледайте си историите.

И аз бих се развела веднага. На тези години мога да приема, че се е повлюбил в друга, но подобно отношение към мен не бих приела! Бих останала ако виждам, че той се бори със себе си, че ми показва и казва, че съм му ценна и важна, че всичко съградено между нас му е важно и не иска да го губи, че съжалява, че съм наранена... За какво ми е човек, за който мойта болка е без значение и извинение? Как ще го гледам после?
Това е предателство - защо да остана? Заради 4 стени? Заради порастли деца? Заради общество, което е станало толкова толерантно, че би приело вече всичко? Някой ще каже: Ама тези 20 години заедно - липата на грижа към моето страдание показва, че тези 20 години хич не са били, това което съм си мислила. Била съм УДОБНА и е седял - това не е връзка между двама, не е семейство. Не ми трябва подобно нещо! Но трябва време да изпиеш и усетиш цялата горчилка.

Е, авторката също не е живяла 20 години в рая. Сега може да продължи както преди, нищо, че има промяна в обстоятелствата. С всичко се свиква и каквото си избереш - това е.

Кой е тоя фронт, дето го удържа, Steana? Тя е сама на бойното поле. Мъжът за нищо не се бие, любовницата (ако е такава) още по-малко, не оставам с впечатлението да му е постлала червения килим да го прибира. Демек воюваме с нищото, оръжията ни са рев и влачене на колене, а залогът - любуфта, която всъщност никой не ни е отнел, напротив, доброволно са се отказали от нея и са ни я връчили да я правим каквото искаме. Ами... Адмирации за смислената битка.
Или апартамента се има предвид? По тоя въпрос си има адвокати, няма какво да се обсъжда тук, и без това всяка втора тема се превръща в имотна.

Ама верно тука вземате за чиста монета историята за напористата кариеристка и горкия смотан мъж, който всячески се опитва да устои на чара й, но не успява защото е покорен от любовна магия против волята си.
И един мармот завива шоколад...

Абсолютно със сигурност историята не е такава, права си, Смоук. Колкото такива истории са си признавали мъжете, все така звучат и все секс абсАлютно не е имало!
Пък то винаги е имало и секс и връзка.

Аз дали бих се развела сега на 50 - сигурно щях. Не толкова за изневярата, а за цялото отношение около нея. На 32 с първолак се разведох заради изневяра, че сега ли да търпя, като нямам малки деца и имам повече възможности.

Стеана, проблемът не е в изневярата, а в отношението. Дали някой би изневерил, дали партньорът му би приел това или би се развел моментално и т.н. е друг въпрос. Тук става дума, че той не крие, че не може да я понася, а тя реве и се моли той да се осъзнае. То пък бива мазохизъм, но чак пък толкова. Ако си пада по БДСМ, ок. Иначе да търпи, когато е финансово независима, детето им е голямо и не живее с тях и т.н., явно дори и за апартамента не си заслужава, щом няма достатъчно стаи да спят отделно с влюбения тъпанар (тя такъв го описа).

Веднъж сънувах, че ММ ми изневерява и аз, сигурна, че ще го поставя в неудобно положение, поисках обяснение. Само дето той хич не се засрами, а ми заяви, че е влюбен и няма намерение да се разделя. Такава неистова омраза изпитах за излъганите си очаквания за общо бъдеще, за пропилените години, че и вече будна, не можех да изляза от филма и цяла седмица му се отяждах. Той здраво се посмя, но и мисля, си даде сметка какво да очаква при такава ситуация. Та да, бих се развела, противно на твърденията ми от младите години. Човек прави жертви за партньора си, дава всичко от себе си, защото го смята за сродната си душа, която не би предала доверието му, с която ще бъде в лошо и добро, завинаги и затова изневярата не може да се подмине с лека ръка. Има ли трети, всичко това отива по дяволите и агонията от съвместното съществуване не си заслужава. Разбира се, отнася се за двойки, водени от такива чувства, когато друго е в основата на брака, други са и реакциите и са също така естествени.

Ами аз сигурно щях да се мятам към година, може и две, но накрая нещата ще станат щат шат. Жилище под наем, адвокат и точка по въпроса.

На мен ми се струва, че ситуацията могат изобщо да не се развие драматично. И ето защо.
Авторката каза, че мъжът я е обиждал по време на скандалите - това е много лошо, но нейната реакция го е сепнала, сега й се мазни, готви и я обслужва (не знам, може да значи, че се държи любезно и прави някакви жестове). Тоест, може да е разбрал, че грубо държание няма да се толерира.

Това с колежката - човекът може и наистина да не е правил секс с нея, още повече, че май вече не го бива. Така че и в това отношение няма нужда да му се слага юзда, природата го е направила вече. А че се бил увлякъл... ама моля ви се, някой бил харесал някого след 20 години брак, но нищо не се е получило... и едно платонично залитане е основание за развод - недейте така, наистина.

Нямал чувства към авторката - какво може да значи това? По някаква причина той е наблегнал, че нещата вече няма да са, както преди. Тук ми се струва, че в него има някаква обида, нещо, което авторката не споменява, но за него е важно и е неговата истина за последните събития. Няма как да знаем за какво става дума.

В момента той се държи добре, може да осъзнава, че е прекалил. Може спокойното и любезно държание да е достатъчно за авторката. Така де, човекът и без това май повече от това не може да предложи.
И вече животът ще покаже. Ако той продължи да бъде един любезен съквартирант и по-нататък, а авторката не търси и не я сполетява нова любов, може всичко да си остане така. Докато за един от двамата нещата не се променят.

И аз мисля, че проблема е в отношението на мъжа й, не толкова в самата изневяра.
Може да се случи на всеки. Но, ако той се разкае, приключи тия отношения и стане предишния човек, бих дала вероятно шанс.
Но, да ме подминава, като мебел, да ме неглижира, а аз да стоя на тръни дали е приключило всичко между тях, няма начин.
То отношенията са променливи, особено за толкова дълъг брак.
Но, най- важното е, да има желание и от двете страни за поддържането им и при такива кризи да се оправят. Иначе не се получава.

Uncommon, описаното от теб не е логично. Ако връзката е платонична е повече приятелство и когато жена ти се тръшне, че това я наранява не почваш да се ежиш да отстояваш правоо си да пишеш постоянно на другата, да си на разположение на друга, да говориш за СЪЖИТЕЛСТВО.
Нямам представа защо преиначаваш нещата - те са си написани в прав текст. Спят в едно легло, но не правят секс, тя не се чувства обичана и обгрижена, но и угаждат /каквото и да значи това/, за да не вземе да си тръгне. Това е съжителство и който иска може да живее така - без обич, без нежност, ласка и усещане, че е специален, важен, желан. Само не ни убеждавайте, че това е желанието на който и да е!

Само едно по казуса.

Ако ти е досадно и те мързи, не се развеждай и продължавай по твоему.

Човекът ще се кротне, ще му писне, ще го отсвирят... някой ден.

Само ти решаваш. Пък дори той да почне да вдига гири, отсвири го.  Ако те устройва де.

(Казва се неприязън)

Има и нещо друго по принцип в живота. И важи много за отношенията и брака.
Това, което решите да търпите повече от веднъж, неизбежно се превръща в модел, който ще се повтори. Като не поставяш граници, учиш другите, че определени ситуации и поведение са приемливи за вас, дори да ви нараняват.
И всеки път, когато позволявате и приемате нещо, което е в разрез с вашите принципи, усещания, емоционалност, отваряте вратата за да се повтори. Човекът, който ви наранява приема поведението си за нормално, а вас за даденост.
Поставянето на граници, не е само твърдост, а и самоуважение.

Когато обаче на партньора ти  не му пука за твоите граници, постъпи както искаш. На него все няма да му пука.