Как да продължа със съпруга ми?

А защо трябва правно да се развеждаш с някого, ако сте се разбрали и не ти пречи?

Не е казано да живеете заедно. Да се развеждам, за да разделя имоти, които и без друго ще оставим за децата си, невиждан смисъл.
Но аз съм в отлични отношения с ММ, пиша хипотетично. А така е лесно!

Аз пак ще попитам, че тоя въпрос все се заобикаля. Какво правят тези двойки, когато единият изпадне в нужда? Нали за любов, за приятелство все казваме - отношенията се изпитват в трудни моменти. То докато сме здрави, имаме пари и всичко ни е наред, всякак ще си уредим живота. Но хора на по 50+ все трябва да се сещат, че наближават и други  варианти и сценарии. Ето това не мога да си представя, другото ясно.
Да кажем, че имам и аз такъв "съкварирант". Хубаво, разминаваме се из къщата с любезни усмивки, ходим си по гаджета и т.н., но в една прекрасна сутрин го намирам в кухнята, покосен от инсулт. Сега че ще извикам 112, ще остана с него, ясно - хора сме. Но стои човекът две седмици в болница и го изписват половин зеленчук, я парализииран, я онемял, я без акъла си, а може и всичкото накуп. Предстоят месеци и години рехабилиации, грижи, бърсане, мазане, хранене с лъжичка. Е, кой това ще го прави? Някой 90-годишен родител, ако случайно е останал жив? Колежката, дето са си палили фитилите преди някоя и друга година? На общите деца да го метнем, какво? Или тогава изведнъж се сещаме, че с този човек не сме двойка от 15 години, имаме отделни рафтове в хладилника и т.н., та по-добре сега, разбираш ли, да седнем с делбите и разправиите, понеже не сме го направили навреме.
Ако се визират някакви богаташи с обезпечени животи, да се съглася, всъщност много от тях така и живеят, но там е друг свят. В нашата беге действителност тия изкълчени отношения са си чиста рецепта за проблеми.

Познавам хора разведени от години и при тежки болести пак си оказват помощ, естествено не с лична грижа, а с намиране на гледачи и водене по болници, контролиране на положението и т.н. И това го правят за да облекчат общите си деца откъм грижи към болния.

Ама защо трябва да се размахва като аргумент заболяването или ситуацията на зависещ от други хора.
Няма значение семеен ли е или несемеен човека изпаднал в такава ситуация. Ще се въведе в дом, болница или институция, ще му назначат асистент социалните, ако има пари, ще плаща на гледач и прочее. Близките хора помагат само ако имат желание, помощта им не е въпрос на морал, а на личен избор.
Същото и с тоя мъж. Може пък да се окаже лоялен в грижите си, кой го знае. Може да плаща за добър гледач и тн.
Дано никоя от нас никога не изпада в такава ситуация все пак

Аз пък не виждам логика. Да седя с някого, той да ме тъпче психически, само защото в някакво бъдеще, след Х години, може да получа инсулт?
А може да получа инфаркт и да умра от яд, че съм пропиляла 10 години да живея по този начин?

Разведените са разведени, тяхното положение е ясно. Могат да помогнат от добра воля или от лични съображения, могат и да не помогнат. А когато човекът ти е в къщата, или помагаш от зор и съскаш от злоба, или спешно се сещаш, че вие всъщност сте си никакви, нали. И в двата случая - греда.
Може де, който го урежда, да си живее, но за себе си искам чисти отношения. Или сме заедно, или не сме, няма средно положение. Отделни рафтове в хладилника... Че ми е сложно да си поделя имотите. Добре...

Ще помогне, този с останали чувства и съпричастност. Този с омразата и неприязънта ще мачка още повече и ще тормози двойно нуждаещия се от помощ, защото ще му е още по-досаден и неприятен.

Ами не мога да пиша от името на други хора. Но, ако аз изневеря на ММ или не живеем заедно, това не означава, че няма да се грижа за него, ако има нужда.
Ние сме по-дълго заедно, отколкото сме живели със собствените си родители. Какво, ако има документ,.че сме разведени и край. Всичко е изтрито.

А бе трудно е да си жертвоготовен и да сменяш всеки ден наакани памперси в името на някогашен брак.
Общо взето при отношения тип съквартиранти и изпадане в нужда на единия - оставят децата да решат какво да бъде правен. Наемат жена, изпращат в хоспис. Ако няма пари - нямам идея.

Имам познати които цял живот живяха с неговите любовници на хоризонта, обидена жена, която го мразеше, шамари и т.н. Когато той стана на 75 видимо остаря, загуби тонос и кротна. Боже какви неща и говореше - за божествените и очи, за майчините и ръце, каква жена била, каква любов имали!! Почина след като тя 3 години го геда като бебе на легло и пак я разиграваше с претенции за оцета в супичката, за чаршафите и т.н.. И признавам, че гледах като теле като плачеше как е загубила "сродната си душа", в кухнята на майка ми на същото диванче и държейки същата чаша за кафе над която разказваше преди това  как се гнуси от него, как го мрази, как мрази храната, която е докосвал и оставил в хладилника, как спира да се къпе като разбере за поредната му любовница, колко садистичен секс са правили цял живот и никога не е получавала оргазъм и т.н.
Някакво неразбираемо мъченичество! Не разбирам защо остана с този мъж, не разбирам защо после се грижи за него сякаш и е скъпоценно дете и не разбирам защо го жали дълго, че чак до днес!

Ето една реална история как завършва съвета "Стой, той все някога ще се кротне!".  Да, като трябва да го обгрижваш и вече си златна и единствена!

А точно, Дорис, аз с това започнах участието си в темата и с това ще приключа - оптимист съм за отношенията на авторката със съпруга ѝ, тя пак ще му стане единствена и незаменима, веднага щом проектогаджето се прехвърли на следващия оглупял чичко и почне да му се обажда простатата.
И аз съм виждала такива отношения и затова съм скептична към тия митове и легенди как всеки ще си остарява в комфорта на своята половина от леглото и със списък гаджета на нощното шкафче. Или как "на мъжа ще му мине" след десетина годинки и двамата ще запрашат на пенсионерско пътешествие към Карибите да си прощават взаимно. Като в бозите по Холмарк.
А на практика това са все отровени хора, които се крият зад "крепим брака", а всъщност просто имат взаимна нужда да си пият душиците, единият виновен, другият жертва, единият нагъл, другият си плюл на физиономията, 100 варианта и все гадни.

Колко пък да са тези опции? Опашки от мъже. Нека сме малко реалисти.

Май е време за развод. Време е да го пуснеш да се премести при новата си приятелка а ти да си починеш от връзка в която гледат на теб като удобна безплатна прислужница и детегледачка, готвачка.

Дорис, същото се случи с майка ми и баща ми (алкохолик), цял живот се жалва от него, викаше му изрод, биха се, драха се, накрая го гледа на памперси и сега реве за него и едва ли не най -свестния го изкарва.

Няма по-самотен живот от живота с не любящ мъж. Хем се грижиш за него, хем си най-самотната на света.
Така че -100 пъти по-добре сама.

Аз всъщност, този месец въобще няма шанс да остана сама - малкия си е у нас, голямата взе да идва редовно, брат ми всеки уикенд е у нас... Една жена върти дома около себе си, това е женската енергия.