СЕДМОКЛАСНИЦИ 2024/2025 - Тема 4 - Седмокласникът над пробни се поти, мама точките брои

Нали се опитваме да учим математика като в Европа. Така е и с дробите, почваме в трети клас, знаем какво е третинка и как да я намерим, а в пети вече надграждаме.

Та сега си говорим какво е лихва, а в 8 клас вече ще имаме урок за такива задачи. Това са решили МОН с последната "реформа".

Сега има ново двеста, въобще никакви мейли не се получават, дори в спам (за yahoo поща)

Интересно има ли банка, която работи с проста лихва. Добре е МОН да обмисли въвеждането на урок за сложна лихва във втори клас, ако иска финансова грамотност сред подрастващите, с цел да не изостават от връстниците си на запад.
Аз от Междучасие нищо не получих, по телефона ми казаха резултатите и си взех работата от офиса им.

О, аз съм от времето, когато в 5-6 клас си пишех с русначе от побратимения град, а след това в езиковата си пишех вече с германче и белгийче на френски ( всички да упражняваме чужди езици , повече или по-малко...), но беше хубаво, определено.

Пух, доста от нас са от това време, както казва голямата ми щерка - от миналия век.

Едно време 😆 сте нямали телефони да ви разсейват и за това от скука сте учили 🤣

Аз даже си пазя писмата от французойчетата. На много хубава хартия са 😂 И телеграмите за ЧРД си пазя 🙄

Много вярно за съжаление.
Понякога си мисля, че ни чака нерадостно бъдеще с недостиг на инженери, лекари, учители и т.н. Половината от децата растат неграмотни и за тях не е проблем. Лошото е, че не е проблем и за родителите им...

Сподели с какво бориш нервите, защото виното не стига...
На мен химията не ми беше сила, но да видиш сега как напредвам, чак на мен ми стана ясно 

Всички казват, че била дълга ваканцията - аз като погледна дните, задачите и олимпиадите, които следват и ми се вижда късичка ...

Соул... имахме стационарни телефони - приберем се и звъннем на приятелчето за лафче още 2-3 часа поне. И по кабелната колко филми имаше... Никаква разлика няма в това отношение, просто са други разсейващите фактори.

Ааа, някои нямахме кабелна. Имаше само БНТ - Сънчо и чат-пат някое филмче. А дуплексът като заеме телефона и няма пускане. Но пък бяхме навън по цял ден до късни доби.

М да, същото и при мен.

Намирахме си достатъчно начини да не учим...

И това го имаше, но някак имахме повече уважение към учителите и училището като институция. Аз примерно никога не съм ходила без домашно. Само веднъж се скатах и не научих част от Илиада, която ни бяха дали наизуст. Беше ми много неразбираема, така и не ме грабна. Сега от малки още не им пука дали са без домашни.

Ами, Соул, не им пука! И на мен нямаше да ми пука, ако за уикенда ми дадат да препиша един раздел от пет урока по немски. Това във втори клас. Като ме накарат да реша 15 страници еднотипни задачи по математика, също няма да ми пука. То си има мярка във всичко, ама не и в нашите училища! Никога не сме имали повече от 3-4 задачи по математика и някоя и друга страница в учебната тетрадка по други предмети.
Крушката си има опашка!

Мисля, че и друг път съм казвала майка ни криеше книгите, че с брат ми ги предпочитахме пред учебниците. Нещо абсолютно непонятно за днешното поколение. Още помня Тримата мускетари в обложката на Панаир на суетата 😆 Домашен телефон, нямахме, кабелната чак в гимназията се появи, а игрите навън бяха много, но винаги след като свършим с домашните - това важеше и за децата от квартала.

Връщането назад в годините е признак, че просто нашето поколение остарява! Спомням си как дядо ми разказваше с умиление за неговата младост и пакости и беше на мнение, че ние нищо не знаем и че от нас нищо няма да стане. Е, стана...си мисля. Кой по-успешен, кой по-малко.
Истината е, че самата институция Училище беше съвсем различна в нашите глави. Учихме по далеч по-читава програма, с еднакви учебници, написани разбираемо и с информация като за възрастта ни.
Учителите горяха в професията си и печелеха уважението ни. Е, имаше и изключения...като във всичко. Самите родители (нашите родители сиреч) са безкрайно различни от нас самите. Когато звънеше учител вкъщи - всичко живо мълчеше и ако си сгафил, чакаш последици със свито сърце (да не излизаш даден период от време, при мен беше най-болезненото😀).
Самите родители имаха респект от учителите, но пък и те си го заслужаваха и печелеха. Сега не виждам това, нито от страна на родителите, нито пък учителите си дават много, много зор. Разбира се пак има изключения.
Ако се замислим за миг - ние в училище вършехме далеч повече и по-интересни щуротии - скриеш бележник, контрално, родителска среща....
Това нашите деца не знаят какво е - кихнат и аз вече знам преди да се е прибрал. Ами....не ми харесва, но в такъв свят живеем.
Гледам да избягвам съпоставката преди и сега, защото е безмислено и е единствено умиление по едни отминали години - нашето тийн и безгрижие.
Даже ги съжалявам малко децата, защото не растат свободни и все по-несвободни ще са занапред. Но.....на тях пък това време им харесва, не за друго, а защото е тяхното тийн и безгрижие.
Темата е толкова интересва и обширна......и носталгична.