Бременна и сама

Дано на никоя от нас дъщеря и един ден не чете такива коментари за себе си, каквито се изписаха по адрес на авторката. Понеже безгрешни няма и никой не е застрахован, че няма да изпадне в същата ситуация. Отстрани е много лесно да си умен и разумен. Като се влюбиш и чуеш сладките обяснения и обещания е друго.

Ако пред свидетели е казал, че иска дете с нея и не са се пазили, бих го посъветвала да го признае веднага. Ако има съмнения, спокойно може тайничко да направи ДНК тест на себе си и детето и ако излезе, че е силно вероятно да не е бащата, да оспори бащинството, посочвайки, че няколко души са му казали, че не е бащата. Това защото във Франция ДНК тестове по собствено желание са незаконни. Ако се съмнява, че е баща, може и пренатален тест да се направи. Срокът за оспорване на бащинство беше 1 или 3 години от узнаване на факта (който може да е клевета или лъжа), ако не се лъжа.

В случай, че е биологичен баща бих го посъветвала да признае детето и да се грижи за него, както финансово, така и физически.

Ако не иска да полага грижа, както е направил авторът, ще трябва с ММ да се отчитаме и да помагаме, разбира се. Ще ми стане много неприятно синът ми да не иска да признае свое, собствено дете и да не иска да се грижи за него.

Off - познат на възраст около тази на сина ми е станал донор и вече има 3 деца, които не знае къде са. Така имал деца и си оставял гените, а нямало да се охарчи. Един ден смята да ги признае ако искат, та да го наследят. За мене постъпката му е отвратителна и за децата ми също.

Ами напротив! Надявам се, наистина се надявам ако дъщеря ми реши да преосмисля подобна ситуация, споделяйки я тук, да не я подскокоросвате да търси близост и да има деца от мъж, който не иска ни нея, ни детето и. Разчитам на прямите /въпреки, че рядко ги подкрепям/ да я раздрусат и да и паднат розовите очила, за да види голата истина. Само недейте да се правите на ближни на папата, избягвайки думата "аборт", не заради момичето и нейното благо, а за да не си слагате грях на душата.

За какво и е на една жена, която е финансово справяща се и с подкрепа на близки, да насилва билогичния баща да припознае детето си? Няма ли да последват само негативи от това? Той като сам не иска да участва в отглеждането, то за една малка издръжка и постоянни съдения за нея ще е само спънка и негатив в живота им.  Да не говорим, че ще има и права ако нещо се случи с майката ...

На никой не отнемаме правото да има деца, как пък ви хрумна това. Просто хората минали през това взимат темата по-на сериозно и на мен ми се струва крайно лицемерно да окуражавам авторката и да и казвам давай, ще се справиш! Казах няколко пъти че ще се справи, нямам съмнения, въпросът е, да си помисли реално какво я мотивира за тази постъпка. Вие сами казвате че е влюбена, малко наивно е постъпила и на всеки може да се случи. Да съгласна съм напълно. Точно за това трябва малко реалистична гледна точка да и се представи, не само окуражавне, защото очевидно има малко наивна представа за ситуацията също и за какво следва.
Ако се случи на мойта дъщеря, ще и кажа абсолютното същото както и на авторката и ако все пак реши да има дете, ще се приготвям да го гледам и помагам с каквото мога на 100%. (Но няма да я заблуждава, че  не кой знае какво да си самотен родител, та давай.)
Затова писах по нагоре че зависи много каква помощ ще има, и че самотните майки са много често зависими от чужда помощ, някой път даже си зависимост от помощта и на човек който не ти допада много.

Аз лично намирам за лицемерно да насърчавам някой да прави нещо и да му лепваме етикет “подкрепа”. Подкрепа пред монитора ли?

Добре, авторке, приемай пръстена дето ще ти донесе на срещата и раждай детето. И да те зареже, самотното майчинство е песен, със 700 лв се живее, твоето няма да боледува, ще си живееш живота! Всичко ще е цветя и рози! Форумът те подкрепя!

Мина ли срещата?

Ако авторката бе казала "Не съм сигурна, че го искам, мисля, че дойде в неподходящ момент, колебая се", бих съветвала да абортира. В този случай тя няколко пъти си каза, че си го иска - бебето. Не е ли малко прекалено да я заливат от всички посоки с "Абе не бе, махай го". Аз лично за дарове от бога и драми и трагедии не съм говорила. Но не смятам, че всяка ситуация свързана с бебе и неперфектни обстоятелства (но и далеч от мизерия) значи автоматично аборт. Ако жената не е особено навита на такъв. Ситуацията на авторката не е по-зле от стотици други включително на жени, създали бебета уж с любов и много желани. Даже е донякъде по-добра от на много - все пак, благодарение на годините си, стажа си и образованието си, жената си има доход, ще има майчинство, има ангажирани родители, които са заявили помощ и гъвкава работа - нещо, което много майки нямат, въпреки че са тръгнали с уж по-сериозен мъж. Просто не е толкова трагично положението, че единствен вариант да е аборт - особено щом тя не иска такъв. Знаете ли, има жени, които се сриват психически след преживян такъв. Не всеки гледа така спокойно на нещата и е прагматичен. Има емоционални натури, които подобно нещо може да ги побърка. Не е толкова елементарен този съвет.

116060, стискаме палци за разговора и дано всичко се развие както го искаш и оттук нататък да ви върви по вода!

Добре, стига сме намилали едно и също! Дайте да видим какво положително да направим и да облекчим авторката. На първо време ми идва  наум:

1. Да даде предизвестие за напускане на квартирата веднага. Така ще може да се изнесе по-бързо и да спести парите за бебето. Някъде е месец, другаде 3. Не зная как е там, където живее.

2. Да разкаже на приятелки, роднини, съученички с бебета, че чака бебе и да помоли да и събират дрешки. На мене познатите ми ми бяха дали 3 чувала, някои от които не ползвах и дадох ма други хора. Много бяха чисто нови и с етикети. Дрехи от моите деца също раздавах. С повечко дрешки няма да има нужда да пере често.

3. Ако живеят в малко жилище да се замислят за сушилня за дрехи, че не винаги е възможно да съхнат бързо. Има едни простори с релси, които се загряват леко. Сушилните машини могат да смалят бебешките дрешки (изпитано на гърба ми). Оттогава не ползвам.

3. Да се огледа за многократни пелени. Повечко хамалогия е в началото, но бебетата по-лесно се научават да ходят на гърне и да си казват. Дъщеря ми на година беше чиста. Синът започна на памперси, че беше 2 месеца в неонатология и на 2г си правеше работите там. Бяха ми казали да го оставям с прогизнал памперс. 2 кила пикни не му пречеха никак и с майка го гонехме да го сменяме. Едвам махнахме памперсите на 2.5г, та да го вземат на градина.

4. Да потърси легълце. Евентуално да купи нов матрак, поне 4 гумирани, непромокаеми покривала за матрака и 10 ката чаршафчета.

5. Количка и столче за кола. В Англия бяха най-евтини преди 20-25г, а сега не зная. От 26.12 почват разпродажбите там и има много добри оферти. Двете ни колички и едното столче бяха от там. Mothercare е най-известния магазин за бебешки неща.   

6. Джипи, педиатър, място в ясла, детегледачка, детска кухня за определени дни. Ние не знаехме, че трябва веднага да се търси и после беше трудно да намерим, а за ясла изобщо не ни отразиха. Жената, с която бяхме заедно в предродилна беше подала молба за ясла още като разбрала, че е бременна и дата на термин и пак не се класира синът и, но намериха детегледачка.
 
7. Групи за взаимопомощ при бременни и млади майки. На разменни начала си гледат взаимно децата и си помагат с каквото могат. Ако намериш някоя, която да ти гледа детето 3 дни се освобождаваш за 12 и 16 часа работа тези дни. В други гледаш нейното. 

Ами това засега. Давайте и вие!

Гугъл, ти имаш ли дете и ако да, самотна майка ли си? Не само ти, останалите, които я подкрепят да ражда, колко деца изгледахте като самотни майки, че сте така нахъсани?
Май-май сеир искате да гледате някой и друг месец по-нататък.

И специално за Google76 цитат от авторката! Прочети пак постовете на авторката, виж колко пъти е написала "ако" - от двете ти си по-убедена, че искаш да запази бремеността. Има и емоционални натури, които изпадат в тежки депресии след раждане, а скоро имаше дори общоиздирван фатален случай на млада майка - явно и раждането не е решени по твоето мнение. Дори депресиите и самоубийства са по-характерни и не са редки при раждане, отколкото при аборт. Следвайки твоята логика ще трябва да се търси трети изход - без аборт и без раждане, защото емоционално може да не го понесе.

Момичето въобще не е убедено, че иска самотно майчинство. Страх я е от аборт и от емоционалните последици.
Не и се иска да види истината за връзката им. Но не мисли за родителството - просто то е още доста далеко!
Както вече казах - едно объркано и уплашено борбено момиче на кръстопът!

Първата година ще взема майчинство. За втората може да го прехвърли на майка си, ако тя е съгласна и в зависимост от доходите, нейните и на майка й, и доколко това ще се отрази на пенсията й. Трима души все ще изгледат едно дете, щом толкова го иска. Зависи и къде живее, в София е невъзможно за ясла, детегледачка взима от 2300 до 3300, така чух последно. Частните ясли и те там вървят.
Просто на бащата са не разчита, освен за някаква издръжка, ако го осъди.
Животът си е неин, както си го направи.
Но, заради такива решения понякога човек си съсипва бъдещето.

По принцип си права. Аз съм изгледана така, долу-горе. До време. По някое време родителите на мъжа и самият той може да се присетят, че имат внуче или дете и ако е единственото, почват конфликти къде, кога и с кого да е. Ако детето е признато или са били в брак като е родено, няма 6-5. Дава го и за свиждане, и част от ваканциите, съобразява се с техните образователни желания и намерения.

Като се роди детето, обикновено винаги почват някакви поколенчески разлики да избиват, от които и конфликти. Свекърва ми я учели през 60те да оставя новородените бебета да реват по цяла нощ, но да не ги храни за да се научели да спят. Мене ме караха да храня сина ми през 2 часа и да го будя ако трябва, защото го изписаха 1800г и наддаваше трудно. Сещаш се какво стана като дойде свеки да дава акъл. Баба ми не вярваше, че 3 годишно иска да суче непрекъснато и ми казваше да не и давам. Ама като отидохме при нея и дъщеря ми рева един час, сама ме извика да я накърмя, та да спре.

То и без родители наоколо е трудно, а с тях хептен.

И точно защото съм отгледана от самотна майка, самотна майка да ставам от самото начало не бих избрала. Доволна съм и имах много хубаво детство, но цената я плаща самотната майка, не родителите и.

Родителите днес може да искат да помагат, а утре да се сопнат или скарат, вдругиден да се разболеят тежки и след седмица да умрат. Добре е да може да разчита на повече хора.

И на мен ми прави впечатление, че в такива теми най-големите радетелки за самотно майчинство са жени, които никога не са гледали децата си сами. Какво невероятно лицемерие!

Google76 написа, че е отгледана от семейството на майка си от 2.5 годишна възраст(точно когато свършват майчинството и отпуските). Т.е. имаме гледната точка на детето.
Нищо лицемерно не виждам в това.

Не е лицемерно, но и обективно не е.