Пак не си разбрал. Статусът на нискочелите борци е висок само сред нискочелите кифли.
- Публикувана: 23 ноем. 2024, 23:48 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2024, 00:39 ч.
Влюбване в женкар - има ли смисъл/как да продължи
Защо сексът да е пречка за нормалното общуване след това? Наистина не съм наясно, но все си мисля, че варианти има всякакви.
Защото по ествствен начин сексът измества цялото останало общуване и всичко започва да се върти около това кога и как да се случи отново. Почваш да лъжеш и мажеш къде отиваш и какво ще правиш. Не можете да излезете нормално на кафе, на кино, да практикувате някое общо хоби, да се засечете в компания - цялото време, което можете да отделите един на друг, стремежът е секс. И опасността от безпаметно влюбване става огромна, защото когато си пасваш с човека на всички други нива, само секс остава.
Това пък изобщо не е вярно
Почвам да се чудя какви мъже познавате вие, бгмамите
Уж разведени, в новите 40
, а излиза, че секс правите само с 18-годишни наборници, които от легло не ви пускат, най-много до тоалетна и обратно Вярна ще излезе приказката, че женската логика е нищо. Вие да видите женската фантазия...
Ама още ли се чудите дали да се натаковате? Баси и чуденката.....
Е, не може мъж да каже, че има грозни жени.... 
Напиши в Гугъл "Наталья Кузнецова" и пак ще си говорим.
Уж разведени, в новите 40 , а излиза, че секс правите само с 18-годишни наборници, които от легло не ви пускат, най-много до тоалетна и обратно
, а излиза, че секс правите само с 18-годишни наборници, които от легло не ви пускат, най-много до тоалетна и обратно Боверик, не говорим за нормална връзка между двама свободни индивида, които безпрепятствено могат да се наслаждават един на друг по цели дни и нощи, ден след ден. Говорим за семейни хора, които я намерят време да се видят веднъж на няколко седмици, я - не. Намеси ли се секс, това става основата на общуване поне за известно време, което при невъзможност да се случва сега и веднага, може да се разтегли във времето с години.
Така, така една такава моя приятелка дето станахме приятели щото все не бяхме свободни по едно и също време още я сънувам след 15 години, а тя май заради това не се омъжи, да не казвам какво драми преживя като прекратих отношения. Ама нищо, играйте си с огъня, деца, като се запали къщата после се чудете как тъй стана
Намеси ли се секс, това става основата на общуване поне за известно време, което при невъзможност да се случва сега и веднага, може да се разтегли във времето с години.
Анонимен говори за платонична връзка. Хм. Нещо не е много на ред ми се чини
Така, така една такава моя приятелка дето станахме приятели щото все не бяхме свободни по едно и също време още я сънувам след 15 години, а тя май заради това не се омъжи, да не казвам какво драми преживя като прекратих отношения. Ама нищо, играйте си с огъня, деца, като се запали къщата после се чудете как тъй стана
Въпросът е, r22, с ръка на сърцето - предпочиташ ли да не я беше познавал, да не бяхте станали приятели и да я нямаше в живота ти изобщо?
AIDA_N, никой не претендира, че "всичко е наред" - всичко е такова, каквото е. Горенето и искането се оказва доста по-нетрайно във времето, отколкото е приятелството.
Защото нещата са прости: да го има ли този човек или да го няма. Ако искаш да го има, под каква форма това е възможно дългосрочно, без да се "палят къщи", преживяват страшни драми и да става причина да останеш сам.
Човек просто трябва да е стабилен, да е наясно със себе си и приоритетите си и да носи сам отговорност за собствения си живот и щастие.
Анонимната, много ми е интересно какво разбираш под дисциплина?
Ето между нас никога не е прекрачвана границата, никакъв физически контакт освен приятелски прегръдки, не съм и налитал, не съм и правил директни предложения, тя на мен също. Ето ти съвсем ясна дисциплина. Обаче в същото време съм се чудил защо не мога да харесвам никоя друга, една година съм стоял на сухо при наличието на много възможности. При нея се отрази по зле, много време беше сама, имаше някаква връзка по едно време без да и е много на сърце гаджето, мисля че изпадна в депресия след сватбата ми, по късно вече нямам много информация за нея. Все пак успях да разбера, че сравнително от скоро си има човек до себе си и изглежда щастлива, успяла е да продължи напред след толкова години.
На въпроса ти, не не съжалявам че я познавах, историята с нея ми се отрази изключително много и изигра голяма роля за това което съм днес. Да съм по смирен и да ценя това, което имам, също и нямаше да срещна жена си ако не ми се беше случила или нямаше да я оценя. Но не трябваше да допускам да се задълбочава толкова това приятелство и чувствата покрай него, аз бях по големият, по опитният и отговорността е моя, както и за последствията при нея. Което определено си е бреме.
Така че анонимната, игра с огъня си е, колкото и да философстваш
Ето между нас никога не е прекрачвана границата, никакъв физически контакт освен приятелски прегръдки, не съм и налитал, не съм и правил директни предложения, тя на мен също. Ето ти съвсем ясна дисциплина. Обаче в същото време съм се чудил защо не мога да харесвам никоя друга, една година съм стоял на сухо при наличието на много възможности. При нея се отрази по зле, много време беше сама, имаше някаква връзка по едно време без да и е много на сърце гаджето, мисля че изпадна в депресия след сватбата ми, по късно вече нямам много информация за нея. Все пак успях да разбера, че сравнително от скоро си има човек до себе си и изглежда щастлива, успяла е да продължи напред след толкова години.
На въпроса ти, не не съжалявам че я познавах, историята с нея ми се отрази изключително много и изигра голяма роля за това което съм днес. Да съм по смирен и да ценя това, което имам, също и нямаше да срещна жена си ако не ми се беше случила или нямаше да я оценя. Но не трябваше да допускам да се задълбочава толкова това приятелство и чувствата покрай него, аз бях по големият, по опитният и отговорността е моя, както и за последствията при нея. Което определено си е бреме.
Така че анонимната, игра с огъня си е, колкото и да философстваш
Скрит текст: Повече от 15 години ... затова споменах, че се ходи по тънък лед, че не е за всеки и се изисква дисциплина.
Въпросът е, r22, с ръка на сърцето - предпочиташ ли да не я беше познавал, да не бяхте станали приятели и да я нямаше в живота ти изобщо?
AIDA_N, никой не претендира, че "всичко е наред" - всичко е такова, каквото е. Горенето и искането се оказва доста по-нетрайно във времето, отколкото е приятелството.Така, така една такава моя приятелка дето станахме приятели щото все не бяхме свободни по едно и също време още я сънувам след 15 години, а тя май заради това не се омъжи, да не казвам какво драми преживя като прекратих отношения. Ама нищо, играйте си с огъня, деца, като се запали къщата после се чудете как тъй стана
Въпросът е, r22, с ръка на сърцето - предпочиташ ли да не я беше познавал, да не бяхте станали приятели и да я нямаше в живота ти изобщо?
Защото нещата са прости: да го има ли този човек или да го няма. Ако искаш да го има, под каква форма това е възможно дългосрочно, без да се "палят къщи", преживяват страшни драми и да става причина да останеш сам.
Човек просто трябва да е стабилен, да е наясно със себе си и приоритетите си и да носи сам отговорност за собствения си живот и щастие.
15 години гориш по един мъж и му се правиш на приятелка... Това не е дисциплина. Друга дефиниция има.
r22, напълно съм съгласна, че е игра с огъня. Ходене по тънък лед = игра с огъня, нищо, че едното е лед, а другото - огън То разлика между измръзване и опарване на практика няма.
Не знам какво разбираш под "философстване", споделям личен опит - нито повече, нито по-малко.
Дисциплината е да не драматизираш. Нещата са такива, каквито са. Изборът дали да им се радваш, да те обогатят и да ги запазиш или да изпаднеш в драма, депресия и самосъжаление и да се наложи да им сложиш край, е твой. Изпаднеш ли в депресия, освен че вредиш на себе си, оставаш бреме и за другия човек, както се е случило при теб. Дисциплината е да не го допуснеш.
AIDA_N, годините приятелство са повече от 15, горенето беше доста краткотрайно на общия им фон.
Като цяло, за да бъде човек в мир със себе си в подобна ситуация, не трябва да робува на клишета, определения и какво си мисли някой друг.
То разлика между измръзване и опарване на практика няма.Не знам какво разбираш под "философстване", споделям личен опит - нито повече, нито по-малко.
Дисциплината е да не драматизираш. Нещата са такива, каквито са. Изборът дали да им се радваш, да те обогатят и да ги запазиш или да изпаднеш в драма, депресия и самосъжаление и да се наложи да им сложиш край, е твой. Изпаднеш ли в депресия, освен че вредиш на себе си, оставаш бреме и за другия човек, както се е случило при теб. Дисциплината е да не го допуснеш.
AIDA_N, годините приятелство са повече от 15, горенето беше доста краткотрайно на общия им фон.
Като цяло, за да бъде човек в мир със себе си в подобна ситуация, не трябва да робува на клишета, определения и какво си мисли някой друг.