
Тук е на 3 месеца когато го взехме:






А Нъки е бил просто сърце, душа, любов 
Иначе си е всекидневна веселба и все има по някоя издънка. Днес Рая така ме ядоса, ама така ме ядоса, майкооооо, направо побеснях - изяде един "деликатес", всъщност само го лапна и го вадих от устата й /липсва ми картинка на повръщащо човече/. После беше такава, каквато никога не е била - върви кротко, половин крачка след мен, гледа ме в очите щом я погледна, навежда глава като мърморя /а аз много мърморя, питайте домашните/. Върнах се, мих ръце, пръсках със спирт, с дезинфектант, пак мих, трих.... И тая вечер като я изклюкарих на сина ми преди задължителната им съботна вечерна разходка, той, на майка си син, каза: "За такива случаи винаги трябва да имаш шишенце ракия - да си нажабури устата..."
Като гледам сте си доста "гъсти" с малчо, не си го давай, намерил те е да те обича и да ти топли коленете 
тук - Бела си му е като за половинка. Пък и тя ще намаже - ще я води по заведения, има си запазени места за него. Ще си има личен автосервиз - няма да се налага да бута колата... От нас обещаваме ново легло за общия им дом:stuck_out_tongue:


