🤰Февруарчета 2025 г. -Темa 4

Да и аз съм чела, и че ставните връзки се разхлабват и от там също може да стане предпоставка за падане, центъра на тежестта също се променя. Тотално физика и физиология се променят и с това се обяснява всичко. Надявам де да нямам повече ексцесии още малко да избутам.

Аз в рамките на 1 ден паднах 2 пъти, като първият път от един праг около 60 см нодолу, но паднах странично - лакът, коляно и кълка бяха със синини и издрани.
Второто ми падане беше на едни много тесни стълби, последните 3 ги взех на задни части.
Мисля, че бях около 16-18 гс тогава.
Важното е да не си си ударила корема. Ако не си, всичко ще е наред.

Daisy_D Надявам се всичко да е наред и да си се разминала с натъртване. Един успешен бабешки метод свари си бял ориз и си направи компрес, за да ти вземе оттока. Аз след 7 месец забавих много движенията, ходене, вдигане, местене, буквално се усещам доста тромава. ММ ми е забранил категорично да се качвам по столове, въпреки че се налага понякога, като го няма  и не мога да го чакам да се прибере, но съм много внимателна.
Ох, надявам се вече и аз другата седмица да взема да стигна до стерилизатора, помпата и книгата, която съм си купула. Днес гладя последните неща и приключвам с нещата за бебето. Останаха ми само няколко неща за мен.

Благодаря за съвета за отока Мария.
Иначе и на мен многократно ми се кара у нас, да не се катеря по столове и стълби, ама да…. Някой път не чакам.
Аз другата седмица ще пера и гладя. Тази вечер мислех да къпем кучетата ама с тая ръка не знам как ще ги суша после. Че аз със сешоара….
Утре съм на лекция на живо. И вторник се записах и това май ще са ми последни ходенето по лекции на живо.

Момичета, и аз нещо “пострадах”. По принцип от известно време имам разни болежки, наподобяващи мускулна треска, говорих с АГ и той каза - нормални са и че и други ще се появят.

Вчера обаче не знам вятърът ли ме надуха през деня или от токчетата вечерта ми стана нещо, че бях на коледно парти, но от снощи съм с много силна болка в кръста, все едно съм “секната”. Знам, че е нормално да имаме болки, включително и в кръста, но тази се активира само при движение, опит за навеждане, обръщане, ставане, сядане и на всичкото отгоре имам чувството, че се усилва. Опитах да направя леки движения от йогата за бременни за раздвижване и облекчаване - първият път ми помогнаха, на втория път си останах на земята и мъжът ми трябваше са ми помогне да стана.

Засега съм легнала на дивана, проблемът е, че от много лежане се схващам още повече и всяко ставане дори до тоалетна е мъка.

Случвало ли ви се е такова нещо?

Масажи, загряващи кремчета (разрешени за трети триместър), топли душове и като малко олекне, пак йогата за бременни. От токчетата е. Те изкривяват стойката, а сега не е момента за това.

Ааа това с кофата ми е редовния номер То просто по закона на бременната винаги е отвън, та и на калъч уцелвам някой друг продукт, той отскача и излиза извън целта ми хаха

Като се споменаха кучовците, вие как смятате да процедирате с домашните любимци?

Ние имаме голямо куче, доста привързан, спи в стаята при нас, т.е. той ще живее, където ще спи и бебето, мислехме си първите 15 дни, докато е отпуската по бащинство, да е при родителите ми, за да свикнем малко ние и после да си го вземем. Редовното обезпаразитяване е ясно, но нещо друго специално за първите им срещи?

Ще са заедно от ден 1, но първите месеци на малката няма да му даваме да й се завира. Няма да го оставяме другаде, има си достъп до всички стаи, просто максимална хигиена и без да може да я облизва, бута и затиска. Нашето куче е средно голямо (12-13 кг), попринцип е кротък вкъщи, но си е бесня, скача, дивее, играе му се. Много е влюбчив и гальовен с деца, дано и с бебета е такъв.

Доколкото знам си има "схеми" - както за домашните любимци, така и за батковците/каките
Ние домашен любимец нямаме, спомням си, че приятели разказваха, че първо носеха дрешка на бебето от родилното на кучето, после вече не помня.

За баткото четох, че е хубаво първият път като види бебето да не ми е в ръцете, а в кошче/някъде сложено. Т.е. голямото дете да влезе в стаята, където са майката и бебето като ръцете на майката са свободни да гушне голямото и да го заведе до мястото, където лежи бебето, за да ги "запознае". Един вид да не се почувства голямото дете изместено и все едно вече мама е само на бебето.  Четох също, че е хубаво да се подари нещо символично и на голямото дете по повод това, че е станал батко/ кака.  Не знам доколкото всичките неща имат значение, но сега точно чета по темата и мисля как да ги наглася нещата. При нас е доста голямо разликата, де, за породени подозирам, че е още по-сложно.

И аз се надявам да се спогодят. Тъкмо говорих с една млада баба, имат същата порода като нашата. Каза, че голяма ревност изпитва кучето, чак искало да я хапе, пробвали кучето да помирише бебето ама не, кучето не иска и се изнервя и лае.
Обаче при тях не живее бебето, само ходят на гости. Та не знам 24/7 у нас как ще е. На всичко отгоре женското като чуе бебешки плач и започва да лае 🙄. Не ми се мисли кой ще гледам по- напред….

Много ти благодаря да ще пробвам понеже се притеснявам да не качвам така бързо и по нататък и определено ще намаля до минимум сладководни и тестото че то от него най се кача

Въобще ни се бях замисляла за това за баткото, има много логика обаче. Май трябва да прочета повече за "схемите". 😄

Иначе за кучетата, нашето много лесно свикна с първото ни дете. Той си ме пазеше още докато бях бременна. После се е въртял около бебето, но не му е било супер интересно. Той не е влизал никога в спалнята обаче, та това не знам как е (страх го е от ламината 😄) ... но пак - надали ще тръгне да се катери по креватчето. Като цяло са доста умни кучетата. Даже сега ми е жал за него понякога как го тормози детето. 🫣 но гледам да всявам ред.

Силно те съветвам ако боли над 3 дни - отиди да я видят, ако я движиш с малка, лека болка, изчакай. Ама като те слушам, май ще се размине. Пробвай без натиск да правиш поза като за молитва и бавно, бавно повдигай лакти със залепени длани, после като за молитва, ама пуснати долу и опъкото да е допряно и лека полека вдигай. Не очаквай пълен обем на движение, ама ако не боли до препикаване, най-вероятно е само натъртено. Два/три дни я омотай с ластичен бинт. Кучетата - след седмица.


Аз първородния син не си го давам, въпреки желанието на майка ми (май не се страхуваза бебето, а просто иска да ми го открадне ) Но подкрепям хората, които биха дали за малко животинката си временно на роднини, не подкрепям изхвърлянето заради бебе.
Вкъщи затворена врата няма за него, така и ще остане. Той е много страхлив, плаши се от количката/леглото. Изпълнява команди без проблем, не ходи по плота/масата. Мога да оставя месо цяла нощ на плота (примерно да се размразява), той няма да пипне докато не му отрежа и дам. Много е добър, не ляга върху нас (няма да легне и до бебето/няма да го натисне), спи само до моята глава, веднага подскача при движение. Наблюдавали сме го с камери какво прави при наше отсъствие, спазва поставените правила. Най-много да легне върху дрехите на ММ.

Той 6 месеца се бори за живота си с рана на корема поради лекарска грешка. От тогава заради манипулациите рядко си позволява да ухапе и страни от хората, не обича да е пипан. Само ревността ме притеснява, понякога е ревнив и е имал проблеми с майка ми, ако прекалява с телефона, а той иска нещо я е гризвал. И мен се е опитвал, но вече знае, че не трябва, а аз знам как да не го докарам до такава ревност.

Аз не смятам котето ми за риск за детето, напротив, АГ твърди, че аз ако съм била бременна и с котка детето има многопо-малък шанс за астма и алергии, проблем е ако е новородено и се появи такъв алерген. Не смятам да променям нещо по хигиената, и сега е достатъчно чисто според мен. Заплахата е от детето към котето, не обратното. Веднъж едно момче 1г като го сгепи, докато се усетим няколко пъти го залови за гривата, нашият седи като статуя.

Бъдещият татко искаше да разкара тарантулите си, аз не му дадох. Дори и паяк - предателство е към животното. Паяците са в сатя с ключ и са качени на високо, дори и да влезе малко дете без надзор, не може да докопа терариумите. Аквариумите няма да ги пипаме също.

Звучи ми точно като възпален седалищен нерв. Симптомите са същите на мен ми се възпалява вече няколко пъти преди бременността и много се притеснявах да не се възпали и сега, но уви. Мъчи ме близо две седмици, направо ми се плачеше, защото принципно има упражнения, които облекчават болката, но са невъзможни в това състояние. Обикновено си минава от самосебе си, една от основните причини за възпаление е настинка. Прави си някакви топли компреси, но не и електрическа възглавница, някое вълнено одеало, загрята бутилка и леки масажи.

За домашните любимци. Ние имаме писана 🐈⬛, много привързана към нас, като сянка ми е, върви ми в краката. Спеше при нас в спалнята, в повечето случаи на леглото до краката на ММ или на нощното шкафче до моята глава или на катерушката си. Има достъп до всички стаи, не се катери по плота, не я съблазнява човешка храна, не прави бели. От около месец  започнахме леко-полеко да я отучваме. Взехме и нова катерушка, по-висока и я оставихме на прозореца в хола, влюбена е в нея. Сега в 90% от случаите си спи там вечер. Идва на проверка в спалнята, обикновено сутрин.
Мислим докато сме още в болницата ММ да вземе чорапки, с които е била обута бебка и да и ги донесе, за да може да свикне с миризмата. Пускаме и профилактично бебешки плач. Вече когато се приберем вкъщи ще я оставим сама да пожелае да види бебето, тя като цяло е малко плашлива, така че ще я оставим да направи първата крачка.