Предстои ми инсеминация - тема 36

Аз също мисля, че не е проблем. На една от процедурите попитах моята лекарка какво мога да приемам като обезболяващо, защото 2-3 дена след процедурата ми предстоеше поставяне на брекети, като тя ми каза, че не е проблем да взема каквото обезболяващо попринцип взимам. Просто избягвай ибупрофен (нурофен) на тоя етап. Аз попринцип в тия състояния взимам нурофен стоп колд, обаче от както започнахме да работим с репродуктивен го избягвам.

Благодаря за отговора
Успех с предстоящото инвитро ❤

Здравейте,писах в друга тема,но да питам и тук. Във вторник ми предстои инсеминация,но не мога да намеря таймиращата инжекция хориомон. Някоя от вас правила ли е процедурата без тази инжекция?

Кога са казали да се постави? По принцип и двамата репродуктивни, при които съм била, са ме насочвали откъде да взема таймиращата инжекция. Важна си е. Ако сте в София, може да пробвате в аптеките на болници Щерев, Надежда.. или пък търсете контакт с репродуктивния си лекар.

Аз понеже съм от София и пациентка на Надежда си взимам и направо ми поставят инжекцията в манипулационната на болницата.
Иначе си е важна, препоръчвам да не я изпускате. Иначе и ние с хориомон работихме.

От Варна съм и аптеката в майчин дом не работи през почивните дни,за предната процедура от там се сдобих с нея. Обиколих доста други аптеки без резултат.

Във Варна съм взимала от Санита срещу пощата. Също в аптеката на денталния факултет имаше преди. Проверете и Sophamacy.

Аз не съм поставяла такава инжекция, инсеминацията ми беше на естествен цикъл, следили са ми само хормони и фоликул през ден. В общи линии каквото лекаря ми кажеше,  това. Даже от тук разбрах, че има такива инжекции.

Как се справяте с мъжете си покрай тези препятствия?

Откакто установихме проблема с морфологията, само аз запазвам часове, насрочвам спермограми, прегледи за мен, изследвания, само аз чета, проучвам и поръчвам добавки, разпределям прием, планирам, променям, гледам - нямало нужда той да участва в тая работа, защото видите ли, аз съм се справяла отлично. Нали правил всичко, което му кажа... Той пък правил други неща за семейството и дома ни (което е съвсем вярно) и сме били супер балансирани.

Ам, то хубаво сме балансирани, но в същото време има супер изявено мнение, че всичко е прекрасно и ще стане ей сега, защото имало шанс все пак (още ей сега можело да съм бременна). Този безпочвен оптимизъм особено много ме изнервя, тъй като е математик и прагматик, и обикновено устата му е ЕЙ ТАКАВА голяма, когато става дума за статистика, вероятности, проценти и подобни неща. Отделно някакси цялата отговорност пада върху мен, ако нещо се скапе.

Миналата седмица изтеглих 10к за четирите инсеминации и днес му предложих направо да си платим едно ICSI с тях - почти скандал стана, 'щото черногледа съм била. Може би храни някакви надежди, че ще има късмет да ме оплоди с тия параметри и няма да минаваме по-тегави процедури "заради него".

Очевидно не мога да го метна от най-близкия мост, та поне помрънкам пред вас. Много ме нерви.

Ако са толкова зле показателите на спермограмата, мисля че може да се кандидатства с мъжки фактор. Според мен за да се прави ин витро със самофинансиране при такъв мъжки фактор, няма много смисъл. Ако наистина има такъв и там е проблема, ви трябват повече Я,а парите само за стимулациите са около 2000-3000 и не е ясно дали няма да изскочи друг проблем. Т. Е. Ако си го плащаш ще ти излезе 5000-60000.ако всичко е наред четирите инсеминации може една след друга да ги направите и ще ви отнеме около половин година. За мен и чисто психологически е най-добре първо да се мине през инсе. Така че повечко търпение трябва да имате. Ин витро не винаги решава проблема. Аз забременях от 3та инсеминация, но с кухо яйце. Като по време на тази инсеминация нито съм имала таймиране, нито са ми пускани хормони и Т.н. Просто гледане в тавана и късмет. Относно ин витрото вече изгърмях два опита и дори не мога да стигна до клинична бременност. Без видими проблеми, с перфектни показатели  по документи, но два опита ей така си заминаха - около 12 000лв. Дори за да разбереш, че това е твоят лекар, е добре да минеш инсетата. Вече съм при друг лекар и има съмнение за недобре планирано ин витро. Затова според мен бързането да се случат нещата могат да ти изиграят лоша шега.

Здравей и благодаря, че писа

Единствено морфологията му е зле - 0.5% (трябвало да са най-малко два влошените показатели, за да се кандидатства по фонда). Иначе има бройка, има подвижност и уж се надяват това да компенсира. Ако бяхме на по 25, щях и аз да се надявам и да съм търпелива - сега изобщо не съм. Усещам как пак ще ми дойде след няколко дни и ту ми иде да провеся нос, ту да ритна нещо.

За процедурите съм се спряла на Тачева и Ставрев в Селена в Пловдив. Предвид добрата репутация, се надявам да направят всичко както трябва и да имаме и късмет.

Но да, явно няма нито бърз път, нито гаранции. В близките две седмици ще направим ХСГ и каквото сабя покаже.

На теб стискам палци следващият опит да е успешен

Tinky, не се ядосвай. Масово са така мъжете. Моят също оставя аз да движа нещата, но аз нямам и против - понеже работя на компютър и от вкъщи до голяма степен, та не ми е проблем да поръчвам добавки, да разучавам и чета информация и да запазвам часове и движа нещата по нашите процедури. Моят работи тежка физическа работа и е постоянно в движение, та няма и кога да се занимава. Доволна съм, че до голяма степен спазва това, което му казвам и че има интерес на прегледи като не е на работа да идва с мен (сам си изявява желание).

Относно финансирането - ако не можете директно през фонд, правите инсетата и след това имате право на 4 инвитро процедури по фонда, така че по добре да си минете през тях, макар и да е напрягащо и изнервящо. Ние хвърлихме около 5.5 хиляди до този момент за процедури, прегледи, добавки и каквото там се сетиш, което си е кажи речи едно инвитро, но поне знаем, че сега имаме право на 4 пъти да кандидатстваме по фонд.
Понеже ние бяхме със стимулации на инсетата не ми се отразиха добре физически и психически, така че се подготви да си има определена доза дискомфорт, абе като цяло си е досаден и напрягащ процес, но няма как. По-добре да си получите финансиране по фонда, отколкото да се самофинансирате, защото не е гаранция, че ще стане от първия път.

Аз бях в дилема, длаи да не направим директно онвитро, но по фонда са 4,когато няма клинична картина си минете през инсеминациите. Аз бях доста стимулирана на първите две, после сама казах, че желая да мина без стимулацуя (правя фоликули, имам и овулация). Една след друга процедурите и за 4 месеца сте гитови, като при късмет може да не се стигне до инвитро.
Да допълня, че мъжа ми е много любознателен и не спира да чете и учи по всякакви теми, но не и по нашата. Та аз също движа всичко. Даже на две от инсеминациите сама ходих, защото не виждам и смисъл той да всема отпуск. Преди работа отива той, после аз и ден като ден после.

Tinky, мисля че при повечето двойки в днешно време жената е тази, която общо взето дърпа каручката и това е особено осезаемо в този аспект. Отминали са времената, в които ние сме просто домакини или по-слабия пол - често казвам, че мъжете се разглезиха и вече не са отговорната глава на семейството, но пък и ние искаме повече права от преди, така че това е естественото стечение на 'еволюцията' при двойките. При нас нещата са по абсолютно същия начин, макар че аз съм доста гласна, разказвам всичко, което съм прочела и научила и ММ помни Но често вътрешно си мрънкам, че не само аз съм човека, който физически трябва да мине през всичко, но и в същото време трябва да съм аз човека, който чете, запазва часове и движи нещата. Когато се успокоя обаче се замислям, че и на тях не им е лесно психически, особено бидейки причината нещата да не се случват праволинейно. И макар някои да не го показват е ясно, че това ги удря в мъжкото его, макар и да не е признак за мъжественост и т.н. С риск да засегна конспиративните теории е факт, че лошите спермограми ще стават все повече заради начина ни на живот, храната, която приемаме и така нататък, и така нататък. На мен също често ми се иска да съм тази, която водят за ръка, но се опитвам да се фокусирам върху пътя, който трябва да се извърви и да не тегля кой колко е всеотдаен и отдаден на крайната цел, защото в момента трябва да сме спокойни и да не си създаваме излишни кавги. Моя приятелка много иска детенце, но човека до нея не е готов и постоянно си търси извинения, а и при тях часовника тиктака. И като си помисля това спирам да се ядосвам на ММ и съм благодарна, че не съм в ситуацията на моята приятелка - трябва да е много смела, за да приключи дългогодишна връзка, затова стои и се надява човека до нея да се почувства готов. Можем много да говорим как това не е правилно и, че явно не е нейния човек, но и тепърва да градиш нова връзка, докато времето ти да станеш майка те притиска, би било голямо приключение. Така де, нормално е да чувстваме, че сякаш носим на гърба си тежестта на цялото това предизвикателство, има го и финансовия аспект, който допълнително изнервя обстановката, но мъжете ни най-вероятно се борят с този звяр тихомълком, защото те също като нас искат да им се случи едно малко чудо, и нямат отговорите кога и как. Като за финал ще кажа, че изпитания като това могат само да укрепят още повече отношенията ви с човека до вас, да ви покажат какъв е когато стане напечено и дали може да разчитате на него. Така че Tinky ние жените си знаем, че сме по-силния пол колкото и да ни говорят за баланси и тем подобни глупости хаха Фокусирай се върху целта ви и споделяй тук, когато чувстваш, че изпушваш (и не само), защото ние всички минаваме през абсолютно същите чувства и емоции, и ще те разберем дори по-добре от мъжа ти Да ти дам само нагледен пример, че и мъжете ни разсъждават над нещата, макар и да не си личи. Е, добре де, да си изплача и аз моята мъка за отношението на членове от семейството ми Вчера близък мой човек съвсем нечувствително и не на място ме попита дали съм качила килограми. Понеже не ме познавате, сега съм 54 килограма 167см, като през по-голямата част от възрастния си живот все съм била 48-50 килограма, и все ми се е повтаряло, че съм много слаба (от същия човек). Сега откакто взимам витамини и се опитвам да се храня добре е вярно, че съм качила, но как пък забеляза този човек и как не я досрамя да го изрече... Както и да е, аз съответно реагирах много остро и затворих видеоразговора, след което прихнах в рев с хълцания, сълзи и сополи. По принцип не съм толкова чувствителна, но явно от летрозола хормоните ми играят или поне ми се иска да е това причината. Когато мъжа ми се прибра се бях успокоила, но веднага ме разбра и след моления и убеждавания му обясних какво е станало. При което той реагира по най-правилния и информативен начин и ми каза, че се държа като ученичка и, че при всичките хапчета, които пия и емоции, на които подлагам тялото си всекидневно, за да стана майка в този момент за мен има значение, че съм качила няколко си килограма, то аз съм враг на себе си и си преча. Каза ми че трябва да се обичам, за да създам живот, и че аз съм човека, който усеща цялата тежест на битката върху себе си, затова заслужавам емпатия от всички, но най-вече от себе си. И така нататък. Мисълта ми е... Минаваме през труден път, но съм сигурна, че и хората до нас, макар и понякога да не показват, са наясно с това и виждат всичките нюанси на тази борба. И не искам никой да ми казва, че има жени, които минават през 5то инвитро и, че не сме теглили чак пък толкова. Чувствата ни са валидни, независимо колко дълго всяка от нас вече чака и е ок понякога да недоволстваме, че близките ни хора не ни помагат. Важното е да се подкрепяме и, когато имаме ден, в който ни е по-криво от обикновено, да знаем, че човека до нас наистина е до нас. Аз май много се отнесох в писания, но исках да ви кажа да споделяте и тези вътрешни отношения в семейството си тук, защото те играят голяма роля в емоционалното ни състояние, и в повечето от случаите всяка от нас ги изпитва.