Предстои ми инсеминация - тема 36

  • 27 264
  • 735
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 47
И аз вече не знам какво да мисля. Не съм човек на конспиративните теории, но все повече започва да прилича на антиутопия от сорта на "Историята на прислужницата".
И аз съм на 4-та инсеминация и ако е неуспешна отиваме на инвитро, обаче изобщо не искам да се подлагам на това. Само като гледам жените за инвитро, които излизат от кабинета с една торба инжекции и лекарства, ми се преобръщат червата. Иска ми се да не мисля така, за да не се настройвам негативно, обаче просто не спирам да мисля как вредя на тялото си с това. Не че инсеминациите са ми по-приятни с това изкуствено предизвикане на овулация и бъкане с прогестерон докато се пръснеш... Имам чувството, че повече си вредя, отколкото да правя нещо. Надявам се поне накрая всичко да си е струвало и все нещо да се получи, защото просто не ми се мисли как ще се чувствам иначе...

# 706
  • Мнения: 55
И аз вече не знам какво да мисля. Не съм човек на конспиративните теории, но все повече започва да прилича на антиутопия от сорта на "Историята на прислужницата".
И аз съм на 4-та инсеминация и ако е неуспешна отиваме на инвитро, обаче изобщо не искам да се подлагам на това. Само като гледам жените за инвитро, които излизат от кабинета с една торба инжекции и лекарства, ми се преобръщат червата. Иска ми се да не мисля така, за да не се настройвам негативно, обаче просто не спирам да мисля как вредя на тялото си с това. Не че инсеминациите са ми по-приятни с това изкуствено предизвикане на овулация и бъкане с прогестерон докато се пръснеш... Имам чувството, че повече си вредя, отколкото да правя нещо. Надявам се поне накрая всичко да си е струвало и все нещо да се получи, защото просто не ми се мисли как ще се чувствам иначе...

Така е, и аз не съм по конспирациите, но и на мен не ми се иска инвитро, защото наистина е огромен товар за организма и черния дроб - с неясен край. Никой не дава каквато и да е гаранция какво и дали ще стане. За съжаление има семейства, които харчат няколко десетки хиляди - и пак нищо...
Дано желанието на всеки се сбъдне, момичета!
Но и да знаем, че нищо не може да е на всяка цена🍀

# 707
  • Мнения: 4
Здравейте, нова съм тук. След първи неуспешен опит за инсеминация. И след като разбрах резултата определено се сдухах и просто ми се искаше да поговоря с някой, който минава през същото. Чета за хора, които са минали по 3-4 опита, познавам и хора, които правиха опити по няколко години...И се чудя как се издържа това психически. Всички повтарят колко е важно да си спокоен, да не се стресираш и да не го мислиш. Но на мен поне засега това ми се струва невъзможна задача Rolling Eyes

# 708
  • Мнения: 636
amelia, аз съм с 4инсеминации и 3опита инвитро. Трудно е много, най-вече за психиката. Всички инжекции и неразположения се търпят, но това да чакаш да видиш резултата, е най-гадното от този път.
Преди да започнем с инсеминациите не знам защо, но си разсъждавах, че щом шансът да стане естествено в един месец е 25%, то при инсеминация вероятността е 50%. Много далеч от истината! При двойки, които са правили опити поне 1година без успех, успеваемостта за инсеминация от статистики е нещо от сорта на 10-15%. Реално инсеминацията си е един изконтролиран коитус, при които се нацелва точният момент на овулация, почистват се сперматозоидите и се поставят по близо до матката.
Далеч не мисля, че има нещо конспиративно в тези инсеминации. От инвитро се печели къде повече. Просто вероятността да се случи с тях е по-голяма от естествени опити, но не значително.
Разбира се, бременност от инсеминация е много по-щадяща от бременност от инвитро и затова първо се минава през тях, ако няма установени други проблеми.

# 709
  • София
  • Мнения: 1 223
И аз преминах през една неуспешна инсеминация, имах 3 фоликула, но уви. Веднага след нея започнах нова стимулация със същата цел, но от клиниката прецениха, че по-добре да не я правим, защото имах само 1 фоликул, по-големичък + много нисък естрадиол. Все пак бих тригер инжекция (за да намалим шанса да остане киста) и действахме вкъщи. Това чакане много ме съсипва. 5 години опити заа второ дете по нормалния начин, безброй тест ленти за овулация и бременност и сега просто се моля да не се налага да стигам до инвитро (не мисля, че мога да издържа психически стимулацията там)

# 710
  • Мнения: 4
amelia, аз съм с 4инсеминации и 3опита инвитро. Трудно е много, най-вече за психиката. Всички инжекции и неразположения се търпят, но това да чакаш да видиш резултата, е най-гадното от този път.
Преди да започнем с инсеминациите не знам защо, но си разсъждавах, че щом шансът да стане естествено в един месец е 25%, то при инсеминация вероятността е 50%. Много далеч от истината! При двойки, които са правили опити поне 1година без успех, успеваемостта за инсеминация от статистики е нещо от сорта на 10-15%. Реално инсеминацията си е един изконтролиран коитус, при които се нацелва точният момент на овулация, почистват се сперматозоидите и се поставят по близо до матката.
Далеч не мисля, че има нещо конспиративно в тези инсеминации. От инвитро се печели къде повече. Просто вероятността да се случи с тях е по-голяма от естествени опити, но не значително.
Разбира се, бременност от инсеминация е много по-щадяща от бременност от инвитро и затова първо се минава през тях, ако няма установени други проблеми.
Да, и аз имах високи очаквания...Защото и двамата нямаме някакви сериозни проблеми, освен че не сме първа младост де...Той имаше малко лоша спермограма, но при мъжете тези неща бързо се оправят и го вкараха в норма...И си мислех, че щом има шанс за естествено, леко подпомогнато би следвало да има високи шансове...Но уви... Възхищавам се на хора като вас, които не се отказват, стискам палци да ви се случи скоро Simple Smile
И аз преминах през една неуспешна инсеминация, имах 3 фоликула, но уви. Веднага след нея започнах нова стимулация със същата цел, но от клиниката прецениха, че по-добре да не я правим, защото имах само 1 фоликул, по-големичък + много нисък естрадиол. Все пак бих тригер инжекция (за да намалим шанса да остане киста) и действахме вкъщи. Това чакане много ме съсипва. 5 години опити заа второ дете по нормалния начин, безброй тест ленти за овулация и бременност и сега просто се моля да не се налага да стигам до инвитро (не мисля, че мога да издържа психически стимулацията там)
Аз пък изобщо не знам дали и какви фоликули съм имала, никой не ме информира...Предишния месец пропуснахме заради киста и на следващия просто каза "този месец сме ок, действаме"... Опитвам се да се успокоявам с това, че съдбата си знае работата...

# 711
  • Sofia
  • Мнения: 1 649
Serenity__bg Стимулацията при инвитро дори не е толкова тежка. Била съм на доста високи дози, стига да преодолееш страха от това, че ще се бият инжекции не е голяма драма. Стреса е след това, докато чакаш резултатите от ембрио репорта, докато разбереш с колко ембриона сте останали...

Аз имам 4 инсеминации и те са малко проформа за да можеш да ползваш заповед през ЦАР за инвитро. В интерес на истината за 5 години и няколко месеца съм имала само една биохимична бременност и то от енда от инсеминациите. Имам 2 стимулации и пункции, а скоро ще станат и 3 трансфера.

Ако се нагласите психически нещата се случват. Може да е бавно, мудно и трудно, ама все някога вярвам, че ще стане.

amelia_123: Това със сериозните проблеми не се знае. Никой не търси причина защо не става, докато нямате вече направен неуспешен опит инвитро. При нас уж се водеше 'неясен фактор', ама след 1вото инвитро много бързо се изясни. Както си мислехме, че имаме само 'лек незначителен мъжки фактор' се оказахме с много сериозен имунологичен фактор от моя страна. Диагностицираха ме през последните 10 месеца с 2 автоимунни заболявания, от които става ясно, че идва и проблема. До преди 5 месеца имунологията ми беше доста зле. Ако се разбере какъв е проблема и се вземат правилните мерки нещата ще се наредят.

Моят съвет и към 2те, а и към повечето вървящи по пътя в темата е. Направете си 4те инсеминации и не го мислете много, но ако не са успешни и се стигне до инвитро - направете консултация с имунолог преди това. Ще си спестите главоблъскане и най-малкото, ако не излезе проблем ще ви е спокойно. Също така не е лошо да се направи и диагностична хистероскопия преди инвитро опит (а може и след стимулация преди трансфер, ако правите замразен). Полипите много често не се засичат на ехографи (поне при мен имаше 2, които не се виждаха и се откриха при една такава процедура).

Желая ви успех и дано не се стига до 'тежката артилерия'.

# 712
  • Мнения: 193
И аз преминах през една неуспешна инсеминация, имах 3 фоликула, но уви. Веднага след нея започнах нова стимулация със същата цел, но от клиниката прецениха, че по-добре да не я правим, защото имах само 1 фоликул, по-големичък + много нисък естрадиол. Все пак бих тригер инжекция (за да намалим шанса да остане киста) и действахме вкъщи. Това чакане много ме съсипва. 5 години опити заа второ дете по нормалния начин, безброй тест ленти за овулация и бременност и сега просто се моля да не се налага да стигам до инвитро (не мисля, че мога да издържа психически стимулацията там)
Желая ви успех само да попитам колко е нисък естрадиол . Че и аз сам 9 ден от инсеминация имах 3 фоликула но естрадиол 159 беше въпраки е нисък Е2 Доцента реши да стартираме инсе…

# 713
  • Мнения: 64
Здравейте, нова съм тук. След първи неуспешен опит за инсеминация. И след като разбрах резултата определено се сдухах и просто ми се искаше да поговоря с някой, който минава през същото. Чета за хора, които са минали по 3-4 опита, познавам и хора, които правиха опити по няколко години...И се чудя как се издържа това психически. Всички повтарят колко е важно да си спокоен, да не се стресираш и да не го мислиш. Но на мен поне засега това ми се струва невъзможна задача Rolling Eyes

Аз се чувствах по същия начин след първата инсеминация. След втората бях притръпнала, емоцията ме удари няколко дни по-късно. Не приемам съвети "не го мисли" от никого - без значение дали е минал по този път или му се е получило от раз. Ако слушаш хората, друг ще ти каже "визуализирай и манифестирай желанието си". Не е ключово да не го мислиш, а какво мислиш - ако се тревожиш и чертаеш мрачни сценарии, всичко в теб блокира, включително тялото ти. Аз се успокоих донякъде като си смених репродуктивния лекар, започнах да ходя на тренировки, акупунктура и психолог. Не си оставям много свободно време да изпадам в тревога. Постепенно свикнах да приемам мисълта, че може да не стана майка и това не ме прави нереализиран, по-малко стойностен човек. Не губя вяра, готвим се за трета инсеминация този месец. Просто вече мисля за нещата стъпка по стъпка - какво правим сега, какво ни се случва в момента. Ако не стане, опитваме отново докато имаме сили, вяра и средства да го правим. Ако се изчерпат - тогава ще го мислим.

# 714
  • Мнения: 4
Здравейте момичета,
При нас за жалост не се получи нищо от инсеминациите. Направихме си 4-те, които ни трябват, за да кандидатстваме по фонда и миналия месец направихме и 5-та, отново неуспешна. Всичко това ми се отрази много негативно на психиката и затова решихме да направим малка почивка, та лятото няма да минаваме към инвитро, а чак септември.  Разбира се се надявам междувременно да си забременея естествено. Изобщо не искам да правя инвитро, но вече го приех, че явно така трябва да стане и трябва да мина и през това.
Според мен също инсеминациите се правят проформа, колкото да ти вземат парите и да вземат и от инвитро също. Мислех да сменям клиниката, но за сега ще си останем при същия лекар.

# 715
  • София
  • Мнения: 1 223
И аз преминах през една неуспешна инсеминация, имах 3 фоликула, но уви. Веднага след нея започнах нова стимулация със същата цел, но от клиниката прецениха, че по-добре да не я правим, защото имах само 1 фоликул, по-големичък + много нисък естрадиол. Все пак бих тригер инжекция (за да намалим шанса да остане киста) и действахме вкъщи. Това чакане много ме съсипва. 5 години опити заа второ дете по нормалния начин, безброй тест ленти за овулация и бременност и сега просто се моля да не се налага да стигам до инвитро (не мисля, че мога да издържа психически стимулацията там)
Желая ви успех само да попитам колко е нисък естрадиол . Че и аз сам 9 ден от инсеминация имах 3 фоликула но естрадиол 159 беше въпраки е нисък Е2 Доцента реши да стартираме инсе…

Привет!
На 9-ти ден E2 беше 110. Слагах още два дни Гонал, нови хормони и вече беше 130. Лекарката ми прецени, че не е ок за опит, тъй като LH беше високо, фоликул вече 25мм (с идеална форма), но пък има някакъв шанс да не е съвсем прецака на работата, затова да действаме вкъщи след Овитрел-а.
На мен усещането ми е, че не се опитват просто да ми вземат парите, а да ми помогнат., което ме успокоява донякъде.

# 716
  • Мнения: 4
Момичета, вие при кои лекари ходите. Като чета се учудвам, защото на мен не ми следят никакви хормони, показатели...Наистина изглежда малко като да трябва да се мине...И аз много се чудих на кой да се доверя, защото и аз малко съм от тези с конспиративните теории и се чудя дали изобщо правят нещо...Дори се чудих дали не е добра идея в деня на процедурата да се пробва и естествено, за всеки случай, така и така сме пили лекарства...но пък не знам дали няма да навреди...

# 717
  • Мнения: 636
amelia, ако пробвате в деня на процедурата, рискувате да няма достатъчно материал за инсето.
Ако се чувствате претупани, сменете лекаря/клиниката. Аз не бих седяла при някой, който си мисля, че нищо не прави и само ми взима парите. Доверието в лекаря е много важно.

# 718
  • Мнения: 64
Аз съм при д-р Матеева в НюЛайф Пловдив. Изключително прецизно прави фоликулометрия с обстоен преглед всеки път, изчислява дните, пуска ми хормони. Преди нея ходех при д-р Матев в Селена, той също ме вика на няколко прегледа преди инсето, следи хормоните, лигавицата.
Докторите по принцип съветват да правите и домашен опит в деня на инсеминацията след процедурата. Това е с механична цел да се спука фоликулът (ако не е) и да се провокират маточни контракции за по-лесно придвижване на плувците. А като добавиш, че и двамата сме на сухо поне 2-3 дни преди инсето, за нас е добре дошло. Няма да навреди. Wink

Момичета, вие при кои лекари ходите. Като чета се учудвам, защото на мен не ми следят никакви хормони, показатели...Наистина изглежда малко като да трябва да се мине...И аз много се чудих на кой да се доверя, защото и аз малко съм от тези с конспиративните теории и се чудя дали изобщо правят нещо...Дори се чудих дали не е добра идея в деня на процедурата да се пробва и естествено, за всеки случай, така и така сме пили лекарства...но пък не знам дали няма да навреди...

# 719
  • Мнения: 47
amelia_123 И аз се чувствах така след първата инсеминация, също и след втората. Вече на третата си казах "каквото такова" и не преживях отрицателния тест толкова тежко. Утре съм на четвърта. Една позната забременя на втората. Каквото е писано... Не искам инвитро, ама ако се наложи, и това ще преживеем. Като цяло си мисля "Толкова жени го минават, ще го премина и аз."

Колкото до лекарите и тестовете, на мен всеки път различно ми засича овулация. Първият път бях с инжекция Овитрел, вторият път само ме прегледа и каза, че сам ще се спука фоликула и назначи ден, третият път бяха малки още и ме накара да пусна LH, Estradiol и Progesterone, за да прецени кога ще е. Сега четвъртият път пак така.
За "колкото да мине", на мен ми направи добро впечатление моят доктор, когато имах задържан фоликул на предната инсеминация, което трябваше да е 4та и последна, той каза "Няма да я правим. Идеята е да забременееш, а не просто да ги изгърмим, за да стигнем до инвитро, нали?"  И то той ме пита, което ме навежда на мисълта, че има жени, които просто искат да минат директно на инвитро и инсеминациите са им просто стъпка до там, така че всеки различно подхожда явно.
Като цяло, мисля, че ако е неуспешна и тази последна, ще го преживея пак тежко като първата, защото вече ще е ясно, че отивам на инвитро и уж се опитвам да се готвя психически, ама винаги я има тъничката надежда, че този път пък може да стане.

Последна редакция: вт, 09 юни 2026, 00:12 от s212365173

Общи условия

Активация на акаунт