Предстои ми инсеминация - тема 36

Запазила съм си час за зъболекар,  но е за утре. А дотогава няма да издържа без да пия обезболяващо.

Здравейте ...от мен ще ви писне 😉 днес ми е 11 ден от инсиминация...забелязах ,че лицето ми е в пъпки ,защо ?...Да се надявам ли на успех?

Отново всичко е възможно. Попринцип излизат ли ти пъпки? Все пак имат роля и хормоните в тялото ти - може от стимулациите да е, може и да е станало.
На мен попринцип ми излизат доста неприятни пъпки преди цикъл, но не бяха от месеци. Миналият месец пак ми избиха, но не се усъмних в нищо тогава, защото попринцип ми излизат, та да -  може и да в станало, но може и да не е - след 2 дена ще разбереш.
ПС: Вчера направихме 4тата инсеминация и я направи Илиев (той беше дежурен), та той ми каза да направя задължително кръвен на 14 ден и не по-рано, докато Персенска винаги ми е казвала на 12-13 ден.

Здравей, както са споменали момичетата
-1во той трябва да отиде с теб до клиниката, за да подпише съгласието си. (Щом не иска деца как ще го накараш?)
-2ро замразяването на материал също се дава в клиниката, т.е. ако се предвижда инсе в края на месеца, а той точно тогава ще пътува, ходи по-рано, за да остави ЛИЧНО материал.
3-то на всеки три месеца се искат нови изследвания. В моят случай първите ни изследвания бяха още при първите прегледи, за да се установи, че пречката не е някоя болест и докато направим спермограма, курс на мъжа ми с прахчета, за да по-добри показателите и проходимост на тръбите, вече бяха минали 3 месеца, та направихме нови изследвания, после неуспешно инсе, после ми се появи стар проблеми с хипертиреоидизма, който имам и сега се лекувам от него и не се знае колко месеца ще минат, за да правим следващи опит, та отново ще трябват изследвания.
Какво искам да кажа с всичко това- не ти вървя в обувките и не знам какво ти е положението, но не винаги нещата минават по план, дори и да имаше възможност да го направиш, нямаш абсолютно никаква гаранция, че ще успееш и все пак първо- всяка една клиника по репродукция така си е изградила системата, че да се избягват подобни практики с измама. Второ- един мъж когато обича, иска да има дете и въпреки страха си е готов на всичко, за да създаде семейство. Трето помисли първо за себе си и се постави на първо място, преди да предприемаш каквато и да е стъпка. Сигурна съм, че ако той не е за теб ще намериш правилият човек, който сам ще те завлече в клиниката, само и само да създадете семейство ❤

P.S.  Надявам се да вземеш правилното решение и много скоро желанията ти да се увенчаят с успех, но не и по този начин ❤

Здравейте, момичета 🌸

Аз съм на 32 години и ми предстои първа инсеминация след почти година опити за детенце. При нас причината е мъжки фактор – ниска морфология (2% при последната спермограма и 3% при първата). Всички лекари, които сме посетили досега казват, че много високата концентрация и добрата подвижност компенсират. Да ама не... Правим какво ли не – витамини, овулационни тестове, следене на цикъла, но бебчето така и не идва.

Аз самата съм с нормални хормони, цветна снимка и микробиология – всичко изглежда наред, макар че понякога имам по-дълъг цикъл (основно когато съм стресирана). Пролактинът веднъж беше завишен, но смених лабораторията, защото не ме оставиха в покой преди да ми вземат кръв и след това винаги си е бил в норма. Лекарката ми е оптимистична, за разлика от мен – в главата ми често се върти мисълта „дали пък нещо с мен не е наред, но не го виждат?“.

За съжаление, по пътя загубих и приятелства, защото не срещнах разбиране. Обвиняваха ме, че прекалявам, че "се филмирам", че ми липсва допамин и така любимото "давай го по-спокойно"... Дори бях посъветвана да пропуша цигари отново, след като ги спрях преди повече от година, когато решихме, че ще започнем опитите, за да "се отпусна". Примерът беше, че нейното детенце е "направено" след бутилка нещо си и по кутия цигари на ден. Знам че всяка една от нас тук би лишила от всичко само и само да прегърне рожба един ден... Тези коментари ме нараниха, накараха ме да започна да подбирам заобикалящата ме среда и най-вече да не споделям, защото често пъти си личи, че отегчавам и натоварвам. Със съпруга ми решихме, че ще сме си опора сами, защото явно нямаме истински приятели до себе си. Затова и пиша тук – защото знам, че само момичета, които минават по този път, могат да разберат, а и за някои неща той няма как да ме разбере, колкото и да иска.

Извинявам се предварително за дългите романи, по принцип не съм толкова сладникава, но на тази тема понякога съм. А и ако поне една от вас може да се припознае може би ще се успокои, че не е единствена и, че борбата за детенце е многопластова, а източниците на стрес и разочарование - безбройни.

Малко инфо докъде сме стигнали на този етап... Миналата седмица правих цветна снимка и всичко е наред. Лекарката ми казаха на втори ден от цикъла да звънна за час за преглед – ако от регистратура ми откажат, да кажа, че е спешно и става въпрос за инсеминация. Четох, че тогава се прави фоликуметрия – кажете ми, моля, как ви правят прегледа докато сте в цикъл? Вече съм си правила такава, в самото начало, когато започнахме с опитите и исках да се уверя, че всичко е наред. Чувствам се странно при мисълта, че ще ме преглеждат, когато течението ми е силно макар да знам, че не е проблем. Носихте ли си нещо допълнително освен превръзки? Дават ли ви време да се оправите след прегледа или трябва да си изградя предварителен план в главата как да стигна по-бързо до тоалетната ?

Не съм питала дали ще има стимулация – засега реших да не се натоварвам с твърде много информация и да оставя лекарката да води процеса.

Ако има и други „паники“ като мен – надявам се да се припознаете и да се почувствате по-малко сами, както аз се чувствам, когато ви чета тук. ❤️

И аз се чудя като вас..защо трябва да е на 2ри ден ?
Здравейте, момичета 🌸

Аз съм на 32 години и ми предстои първа инсеминация след почти година опити за детенце. При нас причината е мъжки фактор – ниска морфология (2% при последната спермограма и 3% при първата). Всички лекари, които сме посетили досега казват, че много високата концентрация и добрата подвижност компенсират. Да ама не... Правим какво ли не – витамини, овулационни тестове, следене на цикъла, но бебчето така и не идва.

Аз самата съм с нормални хормони, цветна снимка и микробиология – всичко изглежда наред, макар че понякога имам по-дълъг цикъл (основно когато съм стресирана). Пролактинът веднъж беше завишен, но смених лабораторията, защото не ме оставиха в покой преди да ми вземат кръв и след това винаги си е бил в норма. Лекарката ми е оптимистична, за разлика от мен – в главата ми често се върти мисълта „дали пък нещо с мен не е наред, но не го виждат?“.

За съжаление, по пътя загубих и приятелства, защото не срещнах разбиране. Обвиняваха ме, че прекалявам, че "се филмирам", че ми липсва допамин и така любимото "давай го по-спокойно"... Дори бях посъветвана да пропуша цигари отново, след като ги спрях преди повече от година, когато решихме, че ще започнем опитите, за да "се отпусна". Примерът беше, че нейното детенце е "направено" след бутилка нещо си и по кутия цигари на ден. Знам че всяка една от нас тук би лишила от всичко само и само да прегърне рожба един ден... Тези коментари ме нараниха, накараха ме да започна да подбирам заобикалящата ме среда и най-вече да не споделям, защото често пъти си личи, че отегчавам и натоварвам. Със съпруга ми решихме, че ще сме си опора сами, защото явно нямаме истински приятели до себе си. Затова и пиша тук – защото знам, че само момичета, които минават по този път, могат да разберат, а и за някои неща той няма как да ме разбере, колкото и да иска.

Извинявам се предварително за дългите романи, по принцип не съм толкова сладникава, но на тази тема понякога съм. А и ако поне една от вас може да се припознае може би ще се успокои, че не е единствена и, че борбата за детенце е многопластова, а източниците на стрес и разочарование - безбройни.

Малко инфо докъде сме стигнали на този етап... Миналата седмица правих цветна снимка и всичко е наред. Лекарката ми казаха на втори ден от цикъла да звънна за час за преглед – ако от регистратура ми откажат, да кажа, че е спешно и става въпрос за инсеминация. Четох, че тогава се прави фоликуметрия – кажете ми, моля, как ви правят прегледа докато сте в цикъл? Вече съм си правила такава, в самото начало, когато започнахме с опитите и исках да се уверя, че всичко е наред. Чувствам се странно при мисълта, че ще ме преглеждат, когато течението ми е силно макар да знам, че не е проблем. Носихте ли си нещо допълнително освен превръзки? Дават ли ви време да се оправите след прегледа или трябва да си изградя предварителен план в главата как да стигна по-бързо до тоалетната ?

Не съм питала дали ще има стимулация – засега реших да не се натоварвам с твърде много информация и да оставя лекарката да води процеса.

Ако има и други „паники“ като мен – надявам се да се припознаете и да се почувствате по-малко сами, както аз се чувствам, когато ви чета тук. ❤️
[/quote]

Dove, обикновено викат на втори-трети ден, за да броят фоликули в началото на цикъла и да видят дали няма някой задържан от преден цикъл. Съответно ако ще има стимулация, тогава ви дават инструкции.
Може да са ви извикали във втори ден, ако сте с по-къс цикъл. Иначе няма проблем да отидете и на трети ден, за да е една идея по-слабо вече кървенето, но това е само за ваше спокойствие, на лекарите изобщо не им пука за кръвта, а и са свикнали. Те ще си гледат това, което ги интересува, независимо от условията.
Ще ви оставят да се изчистите след това. Обикновено има салфетки, но не пречи да си носите мокри кърпи с вас, предполагам ще ви е по-комфортно. Иначе обикновена превръзка е достатъчна. Ще я свалите за прегледа и после ще си я сложите или нова след това. Няма нищо толкова страшно. Желая успех!

@Sunshine, цикълът ми не е къс, дори е 32-33 дни и обикновено ми тече 5-6 дни, но предполагам, че искат да наблюдават как вървят нещата възможно най-от скоро и ще отида няколко пъти. Това, което ти казваш е логично, благодаря за насоките Надявам се да не прекалявам с надеждите си, но лекарката ми говори много обнадеждаващо и в повечето случаи е мила (освен при цветната снимка, когато се опитах да й помогна да постели хартията на рентгеновата маса и ми се поскара да не пипам хаха). Абе ще видим дали ще я бъде или не, гледам да не се надявам, но вътрешно чакането ме убива. Знаам, знам че не съм само аз

Викат на 2рият ден най-често. Поне моята държи да е на втория. Всичко се прави най-вече да проследят дали всичко в яйчниците е чисто и дали няма задържан фоликул, който да секретира естрадиол, понеже ако нивата на естрадиол са високи не може да се прави стимулация. Ние имахме един такъв цикъл ,в който леко ни стреснаха, че ще го пропуснем, но в крайна сметка в някои случаи се назначава да се пусне хормон естрадиол и ако нивата са в норма може да се започне стимулацията.
Малко е неприятното и на мен ми беше много неудобно в началото, но сякаш не им прави впечатление пък и това им е работата. В кабинета има мокри кърпи и по-плътна хартия, която да подложиш в случай, че нямаш поставена превръзка докато идеш до тоалетната.
ПС: Както бях свикнала с гнусотията на 2ри ден преглед, на тая инсеминация се притесних защото до сега съм избягвала да ходя при мъже гинеколози пък ме изненадаха с новината, че мъж ще прави процедурата.

Rouina91, благодаря за изчерпателния отговор 😊 Наистина се успокоявам, че всичко е "по план".

Аз също отбягвам мъже гинеколози, но то не знаеш кога ще ти се наложи - на цветната снимка лаборанта беше младо момче и щях да си умра от срам, докато стоях разчекната на рентгеновата маса 😄 Знам че това е нерационално мислене и, че те са медицински лица, но пак си е супер неловко!

Всичко за сега изглежда по план. Може евентуално да очакваш още около 2 прегледа преди инжекцията и след това следва процедурата.

Иначе той и младежа, който направи процедурата не знам дали не е по-младичък и от мен, та да просто сякаш си е нормално да се чувстваме неловко в това положение. Аз даже толкова ми беше странно и ме беше хванал срам, че в момента в който ми каза, че в готов го питах дали мога да ставам да си ходя. (някои лекари искат да седиш 15-20 минути, но до сега моята директно ме пуска да си ходя, та имах голямото желание пак да изхвърча от там)

Здравейте аз отчитам първа неуспешна инсиминация...колко време след спирането на Дуфастон ви дойде цикъла ?😊

Съжалявам, за което. Успех на следващата.
При мен идва 2-3 дена след спирането му. На 1ви ден звъниш да запазиш нов час.

Съжалявам да го чуя. Дано следващия опит е твоя успешен!