Силна тревожност при дете на 5 години

  • 801
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 549
Здравейте,
(преди да започна уточнявам, че имаме записан час за психолог и психиатър)
Имаме дете на 5 години, което има кошмарен страх от пътуване с автомобил (с други превозни средства за момента няма проблем). Страхът се прояви, когато беше малка, след пътуване в планинска местност с много завои, където му стана лошо и повръща. От тогава е ад, като спиралата се върти и влошава, вместо да се подобрява с порастването и осъзнаването.
Детето започна да е тревожно постоянно за всичко и да пита по безброй пъти на ден дали няма да пътува. Плаче. Страхува се. Дори повръща от страх и тревожност.
Опитали сме всичко от добро до лошо, много, много разговори, обяснения, разбиране, поощрения, подаръци, или строгост, наказания, и прочие. Нищо не помага.
Чувствам, че се проваляме като родители, защото търпението ни е на предела и вече основно се караме и семейната ни среда е крайно влошена. Не пътуваме никъде и сме затворници в града ни. Всяко излизане на по-далечна дестинация е проблем, пресмятат се варианти, градски транспорт, какво ли не. Ужасно сме изнервени, защото винаги закъсняваме и бързаме, тъй като с транспорта ни е сложно. Отказваме покани от роднини и приятели, тъй като няма как да идем с градски или няма как да се приберем. Всичко се превръща в драма, рев, повръщане и прочие.
Меко казано съм съм в ужас какво се случва с детето ни, какво и как да направим, за да й помогнем. Притеснявам се, че има някакво психично разтройство, изчетох целия интернет и съм ужасена.
Иначе детето е съвсем нормално развито във всеки един друг аспект. Няма социални проблеми, адекватно е за възрастта си. Но стане ли въпрос за пътуване просто се превръща в друго дете. Не може да формулира какво става. Многократно сме говорили, обяснявали, обещавали и какво ли не. Но нещата стават от зле по-зле с всеки изминал ден.
Преди време правихме отново консултация и получихме стандартните насоки, които ги има и в интернет относно тревожностите при малки деца. Но нищо не помага.
Някой сблъсквал ли се е някога с подобен проблем, успял ли е да го разреши някак? Да препоръчате специалисти? (за гр. София) Буквално сме отчаяни…

# 1
  • София
  • Мнения: 1 990
Много ви съчувствам, но не сте се провалили като родители. Не си го мислете дори. Не е ваша вината. Имам подобни случаи с бабата на сина ми и с детенцето на мое приятелско семейство в Италия. Бабата се беше изплашила по време на презокеански полет до Канада и ми разправяше, че се наложило да й дават някакви успокоитиелни в самолета. Не пътуваше никъде, дори за раждането на сина ми не дойде по тази причина. Но тя е възрастна и според мен при нея имаше голяма доза преувеличение и нежелание да пътува с възрастта. Дъщерята на приятелите ми обаче имаше панически страх от пътуване със самолет - нещо подобно на това което описвате.. Тогава разбрах за това състояние, което ми казаха, че се нарича специфична ходофобия. Тя се проявявала от точно определено превозно средство. Самолета е малко по-търпимо, защото освен за далечни дестинации (които те избягваха), в Европа и на почивка отиваха с колата, влак или автобус. Доколкото знам се бяха свързали с някакво светило психолог в Бари специализиран в лечението на фобии, който дълго време е работил с детето. Нейния страх бил свързан с друга фобия - за летене и й даваха някакви медикаменти, които да облекчат симптомите. Не знам дали тук има такива специалисти. Може би трябва да се консултирате с някой специалист в чужбина. Момичето вече порасна и се нормализираха що годе нещата, но все още си прилага някакви техники самичка. Ако желаете мога да попитам и да ви кажа или да ви съдействам ако намерите специалист в Италия. Знам езика, няма да ми представлява проблем.

Последна редакция: пт, 06 дек 2024, 17:32 от Линдичка

# 2
  • Мнения: 1 982
При много хора и деца има такива страхове. Вината със сигурност не е в родителите, а просто в лошото стечение на обстоятелствата.
Детето е малко още и сигурно ще израсте този страх.
За сега можете да се допитате до педиатър за капки за пътуване - ползват се и от възрастни и от деца, точно за преодоляване на такива състояния. Детето ако е по-спокойно и види на следващото пътуване, че не страшно, само ще започне да преодолява страховете си.

# 3
  • Мнения: 16 946
Повръщането е стресов фактор за много деца. Нямам кола, но моите деца пътуват вече само с влак. Проблем е при пътуване до морето, че от Варна или Бургас трябва да хванем такси или автобус. По-лошо е положението при сина ми, вече на десет години, защото и хапчета не може да прегръща, а и повечето сиропи. За щастие понася добре Дименхидринат сироп за деца, който ми донесоха от Германия, но избягва пътувания - колкото по-малко, толкова по-добре.
Организирайте пътуванията с влак или автобус докато детето не израсте страха си. И да, ограничаващо е, не е като с личен автомобил, но нямате друг избор. И не обвинявайте детето за ограниченията, то не е виновно, вие сте избрали тежкия маршрут - планински път с много завои.

# 4
  • Мнения: 12 899
Ползватели още същото столче за кола? Ако го махнете и сложете само седалка.... ?
Детето помни по-скоро вашата реакция с повръщането и колата. Не толкова завоите и пътя, според мен.
Започнали сте много да обръщате внимание на случката и то се е фиксирало все повече в това ..
Според мен реакцията и поведението ви е довело до объркване на детето.
Психолог не смятам, че ще помогне, ама пробвайте ...
По-скоро бих се опитала да игнорирам тази драма известно време, без да обяснявам и да натъртвам излишно проблема...
Дъщеря ми също много повръща(ше). Вози се отпред на много завои. Аз също, ако не шофирам, съм бълбук...
Някак си сте позволили детето да се налага по темата, която можеше да е всяка друга.

# 5
  • Мнения: 14 614
На нещо подобно станах свидетел съвсем наскоро. Момиченце на 6 тръгна на училище този септември и някакво дете повърнало в час. Тя се разстроила да не би и тя да повърне, плакала. След това друго дете повърнало и това буквално за няколко дни се превърна във фобия. Тя започна да говори и мисли само за повръщане, да не би да повърне, започна да отказва да яде, да пие, абе ужас някакъв. Родителите й говориха с нея много сериозно и много пъти, но нещата се уталожиха чак като мина време. В момента вече я няма тази драма.

Мисля, че психологът ще помогне най-вече на вас, как да реагирате, какво да правите. Да реагирате със строгост ми се струва крайно неподходящо. Не е виновно детето, че се е изплащило от преживяването.

Според мен, не водете детето на пътувания с кола някакво време, за да се позабрави драмата. Детето е мъничко, събира впечатления и тази история ще се поизмести от съзнанието му. А след това давайте някакво лекарство по съвет на педиатър, което да предотврати повръщането. Така ще може детенцето да се убеди, че може да пътува в кола, без да повръща и постепенно страхът ще се уталожи.

# 6
  • Мнения: 2 179
Опитали сме всичко от добро до лошо, много, много разговори, обяснения, разбиране, поощрения, подаръци, или строгост, наказания, и прочие. Нищо не помага.
Чувствам, че се проваляме като родители, защото търпението ни е на предела и вече основно се караме и семейната ни среда е крайно влошена. Не пътуваме никъде и сме затворници в града ни. Всяко излизане на по-далечна дестинация е проблем, пресмятат се варианти, градски транспорт, какво ли не. Ужасно сме изнервени, защото винаги закъсняваме и бързаме, тъй като с транспорта ни е сложно. Отказваме покани от роднини и приятели, тъй като няма как да идем с градски или няма как да се приберем. Всичко се превръща в драма, рев, повръщане и прочие.
Меко казано съм съм в ужас какво се случва с детето ни, какво и как да направим, за да й помогнем. Притеснявам се, че има някакво психично разтройство, изчетох целия интернет и съм ужасена.
Не може да формулира какво става. Многократно сме говорили, обяснявали, обещавали и какво ли не. Но нещата стават от зле по-зле с всеки изминал ден.
Преди време правихме отново консултация и получихме стандартните насоки, които ги има и в интернет относно тревожностите при малки деца. Но нищо не помага.
Някой сблъсквал ли се е някога с подобен проблем, успял ли е да го разреши някак? Да препоръчате специалисти? (за гр. София) Буквално сме отчаяне

Просто спрете с това пътуване с кола, детето ви е силно тревожно, страх, спирате да ходите с кола и го оставяте да го изживее и преодолее, защото всичко друго няма значение и с това напрежение и караници вкъщи не му помагате.

Как може да си помислите, а и да приложите наказания в това състояние на детето,  това е ли е решението? Детето ви също е силно тревожно, защото му е вменена вина, а то реално такава няма. Явно това пътуване е било пагубно.

Четейки поста ви си представям какво слуша това дете всеки ден - ужас, драма, ад, става все по-зле, отчаяние, никъде не можем да отидем заради него, затворници сме......  А и дори да кажете, а не ние не говорим пред него, детето всичко усеща и разбира, че напрежението вкъщи е заради него и то е виновно.  Детето няма как да ви обясни, защото до 7 г. децата реагират през преживяното, а не през логиката. Освен това възрастния при проблем ще се обади на някого, ще излезе, ще поговори с някого, ще търси решение, ще отиде да "изхвърли" някъде стреса, спа, спорт, бар, но едно дете няма този избор т.е. показва емоциите си с рев, повръщане и т.н. и от "целият му свят" вие и баща му, защото за него на тази възраст вие сте всичко, то не получава подкрепа, а "строго наказание" и полярни настроения и крайности.

Помислете си как сте се държали когато на детето не му е било добре и е повръщало, то няма да си спомня толкова ситуацията, но отношението остава и страхът, че в такава ситуация, това е "нормалната" ваша реакция.

Аз се интересувам много от психология и както казват не един и двама психолози, аз няма какво работя с детето, защото проблемът са родителите, вашите избори, решения и най-вече отношение и реакция.

# 7
  • Мнения: 3 549
Sephora, съгласна съм с критиките към нас като поведение. За съжаление обаче и ние възрастните имаме някакви предели, граници, капацитет да умеем да сме разбиращи и подкрепящи. Лесно е, когато не си в обувките на отсрещната страна, да раздаваш присъди и обвинения. Не се гордеем, че сме се карали на детето и то се е почувствало още по-неприятно. Не се гордея, че нервите ми не са издържали, но имам и някакво съжаление и към себе си, осъзнавам, че това е било отчаянието и безсилието ми. Съдя се, изпитвам вина, не търся оправдание или опрощение, но и си обяснявам защо в даден момент съм реагирала така.
Съжалявам, но не мога да оставя колата в гаража и да не пътувам никъде никога. Не смятам, че е добра идея да покриваме проблема и да чакаме - чакахме достатъчно време. Търся решение. Искам детето ми да умее да се справя със страховете си и да намира начин да посреща трудности и предизвикателства.
Иначе благодаря за мнението.

# 8
  • Мнения: 16 946
Ами не става. Въпрос на характер е. И никой не е казал да не пътувате, а да избирате друг вид транспорт. Все пак някои нямаме коли и пътуваме с обществен транспорт, който във Вашия случай е алтернативен.
Не е приятно, но Вашите реакции към отказа на детето да се качи в кола и страховете му засилват проблема.

Последна редакция: нд, 08 дек 2024, 20:20 от Mama Ru

# 9
  • Мнения: 3 150
Много деца имат проблем с пътуванията, допълнително вероятно усеща и вашата фиксация. Според мен ще отшуми и след време ще бъде изместено от други впечатления. Дотогава, ако повръща, не го правете на проблем, за да се измести постепенно и вниманието на детето ви от това и да не е тема номер едно в домакинството ви. Нали се сещате как децата като паднат, гледат реакцията на възрастния и така преценяват дали и колко да реват. Нещо подобно. Даже може да му кажете, че много деца са така, да не се чувства само и супер специално (защото подсъзнателно може и да търси тази специалност), но че ще отшуми. По-добре да му дадете надежда и до да се стреми към това, отколкото да му създавате чувство на провал. Не ме разбирайте погрешно - никак не съм “за” на децата да им се угажда за всичко, но в случая и без това има провокирана тревожност, няма нужда да се нагнетява допълнително. Трябва да се отпуши напрежението.

Търсете алтернативи на гостуванията и пътуванията. Може би няма да продължи дълго.
Ангажирайте го с нови цели, за които да мисли - спорт, рисуване.

Нормално е че се ядосвате и че искате да му помогнете и да помогнете на себе си, но с пришпорване не знам дали ще стане. Реален проблем би било, ако детето по принцип така се фиксира и вманиачава в много неща и е плашливо и глезено по принцип. Колко време е минало от началото на проблема?

Последна редакция: нд, 08 дек 2024, 15:27 от Linda*kiss

Общи условия

Активация на акаунт