Как издържате психически и физически?

  • 17 937
  • 141
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3 504
Трудно се издържа, като гледаш проблемно дете. Физически основно в това, че моята Гери издържа до късно през нощта да не е заспала. Не спи ли тя, не спя и аз, тези дни така се случи, че се събуждаше - например 2,30 сутринта, мрънка, плаче, не може да ми каже точно какво и има, опитва се да покаже и каже нещо за зъбчето, явно ще сменя зъби и на моменти я преболявали, не знам? Това е психически трудно да не знаеш какво му е на детето. Заспахме, т.е. легнахме чак към 4,30 ч. и да сме заспали към 5 и като ти звънне тел да те буди за работа в 7,30, а на тебе ти се спиии... и от там вече си като парцал през деня, налегнала те е умората.

Трудно е, трудно е да ги гледаш отстрани и как се различават от нормалните деца, душата ти се свива, боли. Но сме приели факта и ще се борим, този факт да не е проблем, нали?

Лек ден на всички,  Grinningаз пък как се събудих сама към 6,30 тази сутрин и сърфирам малко, до като спрят.

# 106
  • Мнения: 1 193
Здравей Rozoneri,трудно е , когато и не си доспива човек.Ние също бодуваме,но сега съм щастлива защото когато се събуди ме гали с ръчички.Когато оправи на мама прическата Rolling Eyes се гушка и заспива.Но ти ходиш и на работа,а това вече незнам как го правиш.Целувки и поздрави на семейството.

# 107
  • Мнения: 3 504
Здрасти   :bouquet:bebo4e,

вече ми липсваш, какво става с теб и детенце. Така и не се видяхме в Пловдив, ще идвате ли пак.

А относно темата, и аз се чудя как издържам, няколко дена бях като парцал на работата.
Но ангажиментите и задълженията ме вдигат на крака, взимам шоколад за енергия сутрин, после кафенце и така ... и като се разсърфирам из нета и форума тук се чувствам по добре.

А наистина съм най щастлива като се гушнем с Гери, а тя тези дни все иска да я взимам на ръце и ми казва "се гушам". Наистина от това малките ръчички да те гушнат Hug няма по-хубаво нещо.
Чао за сега
 

# 108
  • Мнения: 2 531
Някой от вас посещавал ли е психолог?
Аз лично съм ходила два пъти с въпроси около различното поведение на сина ми и разговора много ми помотна за да се науча да общувам по добре с него . А иначе все още си плача през нощите ,като се сетя за някой работи.
Повече от година след отговора ми в тази тема, мога да кажа че съм се оставила на течението. Реагирам моментно, не искам да мисля за бъдещето, ако това ми причинява болка. Благодарна съм за това, че имам и здрави деца, които ми дават сила да обичам живота. Нямам никакви илюзии. Имам някаква надежда.

 От както има здраво дете - не плача нощем и спя спокойно ! ПОЖЕЛАВАМ НА ВСЕКИ ТОВА!

# 109
  • Мнения: 3 537
Аз пък ,обратното на Любознателна,постоянно кроя планове за бъдещето и гледам оптимистично на живота. GrinningМисля,че това ми дава сили да вървя напред и да се боря. Rolling EyesНа мен проблемите ми са с учението и трудностите ми съответно са когато Станислава е на училище,защото аз съм до нея ,когато си пише домашните.Слава богу-от година на година тя все по-самостоятелно се справя. WhistlingА когато е във ваканция-дето има един лаф-живот си живея. Laughing

Последна редакция: чт, 25 окт 2007, 17:41 от Eis /Айс/

# 110
  • Мнения: 4 585
              Аз пък като си мечтая за нещо си, и взема, че си повярвам че е действителност. След това като се изтърсиш на земята - много боли. То за това психиатрите могат да ми поставят диагноза, ама майната им. Като ровя назад във форума, открих нещо подобно и с други родители. Тая година открих още две деца в нашия град с аутизъм и с едното се виждаме в центъра. Защо си мислех, че ще се открият един друг и ще станат приятелчета? Може и да мълчат заедно и пак да им е приятно. Мислех си че можем да излизаме заедно или нещо такова.
Само че нищо такова не стана.

# 111
  • Мнения: 434
Когато се обърна назад в 4,5 години с изненада откривам, че съм оцеляла и то добре.
Ивета е родена в 31г.с. и 3 месеца беше в неонатология. Проблемите - перинатална асфикция, ретинопатия, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, перивертикуларни левкомалации ( кисти).Сега тя е с ДЦП - квадри пареза. Но е много красива, говори почти добре, наблюдателна е и има добра механична памет. Терапията е непрекъсната. Благодарна съм на : Фани-рехабилитатор, Петя-психолог, Милена-логопед в болницата в Красна поляна и разбира се на МАЙКА МИ! Защото на мен ми се налага да работя, за да ...
Плакала съм, тръшкала съм се, но това не помага. Когато разбереш, че си само ти, детето ти и трябва да направиш най-доброто просто НЯМАШ ИЗБОР.
Сега съм силна, красива и се моля АЗ да съм здрава.
Спасението ми е в МЕЧТИТЕ, НАДЕЖДАТА, ПРИЯТЕЛИТЕ.
Мечтая си за следваща бременност и да отглеждам децата си в "Морската къща"- 50кв.м. тип бунгало във вилна зона, с. Шкорпиловци, област Варна.
Бащата на Ивета все още не иска други деца, но му казах, че ако не се реши скоро ще си търся нов мъж. Защото аз съм на 33год. и нямам много време.
За да станат реалност мечтите ни трябва упорито да мечтаем. Чета интересна книга "Подсъзнанието може всичко" автор Джон Кехоу. Звучи откачено и несериозно и твърде американски но .. времето ще покаже
Целувки и кураж на всички, защото: УТРЕШНИЯ ДЕН Е ВИНАГИ ЧИСТ!



# 112
  • Мнения: 4 585
         Цар съм на мечтите. Основно ги разделям на две. Едни, които ако работиш много, ако правиш нещо могат да се сбъднат. Напр да живея в къщичка накрай града, а не в панелка накрай града. И други, които каквото и да правиш, няма да се сбъднат. Напр. да мога да лекувам всички деца от всичко. Като екстрасенс или шаман или нещо такова. Мислех, че само аз имам невъзможни мечти, но наскоро една жена ме изненада. Каза, че най съкровенната й мечта била да пее в грузински хор /в грузинските хорове пеят само мъже/.
    Помечтайте си. Това не струва нищо.

# 113
  • Мнения: 3 537
За сега мечтите ми една по една се сбъдват. Wink

# 114
  • Мнения: 534
Смях през сълзи!Възхищавам ви се мили родители.Мен това ме държи.

# 115
  • Мнения: 4 585
      Вярвате ли в Бог? Имам предвид на 100%.

# 116
  • Мнения: 3 537
      Вярвате ли в Бог? Имам предвид на 100%.
Не на 100% ,но вярвам. Grinning

# 117
  • Мнения: 4 585
    Все си мисля, че ако вярвах, щеше да ми бъде по-лесно. Но за мен е безвъзвратно късно. В Краков и Варшава виждах в църквите 4-5г деца да се молят с бабите или родителите си. Има ли между нас католици? Може ли някой да продължи молитвата под текста ми?

# 118
  • София
  • Мнения: 7 097
      Вярвате ли в Бог? Имам предвид на 100%.

Вчера се случи нещо, което ме накара да се убедя за себе си на 100% в съществуването на Бог. Може и крайно да звуча, но е наистина така. Не че до този момент не съм била вярваща, но се е случвало да подлагам вярата си на доста голямо съмнение.

# 119
  • Мнения: 3 504
      Вярвате ли в Бог? Имам предвид на 100%.

Изключително силно вярвам на Бог, няма нищо случайно и винаги, когато съм била в затруднено положение Бог е изпращал своите божии знаци какво и как да направиш, спазвайки ги всичко е било наред.

Общи условия

Активация на акаунт