Публикувана: 12 фев. 2005, 00:12 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2006, 02:44 ч.

Как издържате психически и физически?

17 938
141
1

# 120 14 септ. 2006, 08:52 ч.

Мнения: 1 858

Цитат на: Rosoneri в ср, 13 сеп 2006, 23:59

Цитат на: Wolf в вт, 12 сеп 2006, 17:01

Вярвате ли в Бог? Имам предвид на 100%.

Изключително силно вярвам на Бог, няма нищо случайно и винаги, когато съм била в затруднено положение Бог е изпращал своите божии знаци какво и как да направиш, спазвайки ги всичко е било наред.

Винаги вярвай и Бог ще възнагради вярата ти! Аз за себе си знам, Че Бог е винаги с мен и ме държи за ръка. Имаш ли вяра страшно няма.

# 121 14 септ. 2006, 11:39 ч.

гр. Карнобат
Мнения: 175

Много ми е трудно да повярвам безрезервно в Бог! Защото много лоши неща ми се случваха. Когато се молех до издъхващото си детенце Бог не ми помогна. После когато се молех диагнозата на Борянка да не е синдром на Даун - Бог помогна ли ми не!
Понякога се моля, ако наистина има Бог наистина да ме подкрепи, а не само на мен да изпраща лошо.

# 122 15 септ. 2006, 23:59 ч.

Мнения: 2 543

Цитат на: Wolf в ср, 13 сеп 2006, 18:00

Все си мисля, че ако вярвах, щеше да ми бъде по-лесно. Но за мен е безвъзвратно късно. В Краков и Варшава виждах в църквите 4-5г деца да се молят с бабите или родителите си. Има ли между нас католици? Може ли някой да продължи молитвата под текста ми?

Не съм католичка, а и текстът в подписа ти не съм сигурна, че ми е познат, но все пак ето на какво ми напомня:

Псалом 22.

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми,
помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми,
и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

# 123 16 септ. 2006, 00:15 ч.

Мнения: 4 414

за мен Бог е абсолют - абсолютната любов, абсолютния ред... в този смисъл не виждам как може да вярваш в Бог малко или не на 100%...или вярваш или не...не може да вярваш, когато ти се случват хубави неща и да не вярваш, когато ти се случват лоши...или обратното... за мен така стоят нещата. надявам се някой да не се почувства засегнат....освен това изобщо не си представям Бог като старец, който седи и раздава правосъдие - на теб щастие, а на теб малко сълзи...както става ясно, не съм нито католичка нито православна..но да си религиозен и да вярваш в Бог са 2 различни неща...май не съм много по темата...а и тази тема е твърде обширна...
лека нощ и нека Бог бъде с вас!

# 124 16 септ. 2006, 08:04 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз не вярвам по стандартния начин
вярвам може би в ДОброто и Злото - дали ще ги оличетвориш в Боги Дявол или Ред и ХАос, дали ще вярваш в Божието наказание или пък в кармата - все едно.
Всичко се свежда до това дали искаш и можеш да правиш добро, дали вярваш, че всяка твоя крачка предопределя съдбата ти - дали чрез последвала карма или разпределение в Ад или Рай след смъртта ти - пак все тая.
Просто за мен има всемирни закони и как ще ги наречеш или в какъв вид ще ги облечеш - няма значение - важно е дали ги спазваш и следваш.

В тоя ред на мислии и ивярвам в Бог и - и ако изкажа вярата си всеки свещенник ще ме отхвърли като вярваща!

Но важното е че вярвам в доброто и се боря за него и съм готова на саможертва в името на Доброто - всеки ден и всеки час! Ако това е вяра в Бога - да вярвам в него!

# 125 17 септ. 2006, 13:18 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Ако нямах вяра в Божията сила, едва ли щях да издържа психически и оттам физически!
В моментите, когато вечер съм била труп, съм се молела Бог да ми даде сили да посрещна следващия ден. Заспивала съм безпаметно и на сутринта с нови сили за следващите трудности.

# 126 17 септ. 2006, 13:45 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: vaninakuleva в чт, 14 сеп 2006, 11:39

Аз си изясних отношенията с Бог в първите 1-2 дни, след като научих за синдрома на Хриси. Имах 2 възможности, които осъзнавах много ясно - или да се чувствам измамена, наказана от лошия Бог и всичко в света да е срещу мен и детето ми, или да приема всичко добро, което идва на този свят с детето ми и да кажа "Благодаря" на Господ за това, което ми е дал и за плановете, които има за детето ми. Някакси почувствах, че трябва да направя второто.

Сега живея в мир с Господ и ми е леко на душата, понеже знам, че някои неща не мога да ги променя, а тези, които мога да променя, ще ми е по-лесно да ги направя, ако живея в съгласие със света, а не срещу него. Не че не бих избрала друго бъдеще за детето си, ако можех, но човек никога не знае какъв е Планът на живота, а този План може да се окаже и по-добър, отколкото той първоначално допуска - така поне е засега при нас...

Аз така усещам нещата - първо се опитай да кажеш на Бог "Благодаря" от дъното на душата си - и докато го правиш, осъзнаваш всичко добро, за което наистина си струва да благодариш. Чак после можеш да молиш за придобивки - подкрепа, късмет, здраве и т.н. и да знаеш, че може и да не ги получиш, защото Планът може и да е друг...

Дано не ви звучи твърде "измислено", но така чувствам аз нещата...

# 127 17 септ. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 1 858

Мария искам да ти кажа, че мнго правилно чувстваш нещата!

# 128 17 септ. 2006, 15:08 ч.

Мнения: 1 193

Не вярвах в бог,а сега не знам.Все в църкви ходя,и като вляза почвам да плача докато се усетя.Мисля че вярвам в съдбата,в това какво ми е начертано.Каквото ми е писано това ще стане.Но ако аз съм виновна за нещо ,защо на детето си го изкарва.

# 129 17 септ. 2006, 17:14 ч.

Мнения: 4 414

Цитат на: bebo4e в нд, 17 сеп 2006, 15:08

Но ако аз съм виновна за нещо ,защо на детето си го изкарва.

преди смятах, че децата плащат за грешките на родителите си...в момента, в който видях Ния цялата овързана с кабели и тръби и с всички апарати, които цъкаха около нея, ме порази мисълта, че децата НЕ плащат за грешките на родителите си! Бог не наказва невинните и беззащитните, заради чужди грешки. и децата наистина са ангели! може да ви се струва странно, но това прозрение наистина ме порази. не съм разсъждавала или мислела по въпроса, за да стигна логически до него. просто влязох в интензивното и тази мисъл ми се стовари на главата.
това е и моята фоилософия:

Цитат на: Мария в нд, 17 сеп 2006, 13:45

Сега живея в мир с Господ и ми е леко на душата, понеже знам, че някои неща не мога да ги променя, а тези, които мога да променя, ще ми е по-лесно да ги направя, ако живея в съгласие със света, а не срещу него.
Аз така усещам нещата - първо се опитай да кажеш на Бог "Благодаря" от дъното на душата си - и докато го правиш, осъзнаваш всичко добро, за което наистина си струва да благодариш. Чак после можеш да молиш за придобивки - подкрепа, късмет, здраве и т.н. и да знаеш, че може и да не ги получиш, защото Планът може и да е друг...

# 130 17 септ. 2006, 20:43 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

относно страданието - вярвам в неиговата предопределеност
както и тази на роднинството и най-вече връзка родители - деца
и ако аз не понеса своята предопределеност - моите деца ще я "онаследят"
аз вярвам, че има причина да не мога да имам спокойна бременост, да не ми е безоблачно гледането на децата... вярвам, че най-вероятно или съм го онаследила от свои грешки в този и в някой предишен живот, или съм го онаследила от някой роднина, който няма душевната и физическа възможност сам да се справи със съдбата си
в този ред на мисли - вярвам, че нашите деца ще наследят както нашите победи, така и нашите поражения

не мисля, че Господ дели хората на виновни и невинни - той има план за всеки и това е! ние не виждаме причината за случващите се неща, защото според мен част от замисъла ще се обезсмисли - всеки ще изпълнява предначертаното с цел да спечели някакви облаги, а не защото така повелява сърцето му. И затова ние не може да знаем дали и когати с каква цел става дадено неща!

# 131 18 септ. 2006, 08:11 ч.

Мнения: 4 414

индийците вярват, че едно нещо ще продължава да ти се случва, докато не си научиш урока и не промениш нещо в себе си. това прекрасно се връзва с тяхното виждане за прераждането...с християнството не ми се връзва особено, ама може и да греша...

# 132 18 септ. 2006, 08:42 ч.

Мнения: 4 585

Когато казвах на 100% имах предвид такава вяра, че никога да не ти е минавало през ум да подлагаш на съмнение съществуването му. Ако ти се случи нещо лошо, да не го възприемаш като наказание, а като изпитание. Бих желал да вярвам в Бог, но не мога. Толкова съм стар. Ако Бог иска да вкара заблудената си овца в стадото, то моето стадо е примерно в Австралия.
Аз съм мъж и някак е неудобно да плача. В една църквичка в Момин проход ревах и се молих половин ден и исках много малко. Не го получих. Разбирам, че може би така и трябва да бъде.

# 133 18 септ. 2006, 23:48 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: catnadeen в нд, 17 сеп 2006, 20:43

не мисля, че Господ дели хората на виновни и невинни - той има план за всеки и това е! ние не виждаме причината за случващите се неща, защото според мен част от замисъла ще се обезсмисли

Животът ни сигурно щеше да бъде съвсем различен, ако Господ изпълняваше желанията ни... Ако всички бяхме здрави, прави, горди, самоуверени и самодоволни... Но дали тогава светът щеше да е по-добър?

Волф, защо не се помолиш още веднъж в Руската църква в София - на гроба на дядо Серафим (архиепископ Серафим Соболев), когато се случи да имаш възможност? Повечето важни неща, за които съм молила там, са станали...
http://cherga.bg/statia.php?mysid=489&t=7&
Още една възможност - да напишеш писмо с молбата си до дядо Серафим, и да го пратиш до Руската църква с молба към управата й да го сложи на гроба на дядо Серафим...