Публикувана: 12 фев. 2005, 00:12 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2006, 02:44 ч.

Как издържате психически и физически?

17 930
141
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

# 45 9 март 2006, 11:49 ч.

Мнения: 480

Да споделя и аз-при мен нещата са на приливи и отливи.В един момент се амбицирам и се справям с трудностите а в следващия съм смазана и се чувствам като зомби.Много пъти съм се укорявала и задавала стотици въпроси....Може би при мен влияние оказва и това че вече съм минала веднъж по най-страшния път и съм погребала едно дете и след такова нещо никога не си същия....Благодарна съм че имам стабилно рамо до себе си в лицето на съпруга ми и голямата ми дъщеря но въпреки всичко трудно преживях новината за болестта на Айда.Ако питате тези които ме познават според тях съм силна личност но аз си знам колко е трудно да се съхраниш .А как се чувствам по лесно ми е да го кажа така:
Като всички опознали болката
май идващите дни намразих
понякога ми става черно толкова
че искам просто да избягам
Душата си разкъсвам на парчета
и разум май не ми остана
затрупана от толкова клишета
сама се чудя как ще оцелявам
Намирам смелост в твоите ръце
протягаш ги към мен и ме прегръщаш
така достигнала до моето сърце
стократно любовта ми връщаш
Намирам сили в твоите очи
погледнеш ли ме и света замира
душата ми с твоята трепти
и с теб съм истински щастлива
Най-важното в живота ми си ти
и моя свят от тебе е зависим
мечтая детски глас да ми шепти
три думи само -Мамо теб обичам!

# 46 9 март 2006, 12:53 ч.

Мнения: 1 710

Айдичка, невероятно си го написала.

Искам да ти кажа нещо, което си мислех, когато Гого още не казваше МАМО и което ми даваше кураж - дори и да не го казва знам, че е усетил моята любов и знам, че на света няма по-обичано дете от него и няма по-обичана мама. Просто го виждах в очите му - те и сега ми го казват. Така че - горе главата!

# 47 9 март 2006, 13:02 ч.

София
Мнения: 2 262

Извади ли сте страхотна тема на бял свят Laughing

!
Айдичка разплаках се, ама наистина много се разплаках, първо от мъка, че се случва това с нашите деца, после се сетих и за големите пълни с много болка очи на сина ми по време на операциите му, такова нещо не се забравя! Пълните с отчаяние и молба очи, които ме изпращаха обречено, когато тръгвах след 30те минути разрешени за свиждане в реанимация, как тихо и кротко се прибирах у дома и там свличайки се в един ъгъл не можех да плача дори, а само скимтях и виех тихичко, толкова много мъка имаше в душата ми, как я побра тази мъка? Безмерни са нашите души майчини, но преживяват всичко това и успяват да пребъдат, защото ги има онези чакащи детски очи, които си имат само нас и нашата сила, да се борим заедно, да успеем заедно! Тези очи, които са нашия живот и нашия свят, поглеждаме ги и вътре виждаме всичко, което ни дава сили да продължим и да ни има, да издържим, всичката любов на света, всичката вяра на света. те казват:" Мамо аз ти вярвам, мамо добре че си ти!" Е, кажете ми тогава как няма да издържим и как няма да продължаваме напред и с нови сили, откъде ли дошли? Не ме питайте!
Обичам ви и се радвам, че ви има всички вас, вие сте понякога моята сила и заряд!

# 48 9 март 2006, 13:06 ч.

Мнения: 1 710

Иги, направо ме разби - иди сега, че учи или работи ако можеш - седа си тука и си рева.

# 49 9 март 2006, 13:17 ч.

Мнения: 2 327

Aidi4ka, стихотворението е невероятно. И коментарите на другите мами също...
Личи си че думите ти са изстрадани.
И аз още си спомням как не знаех на кой свят се намирам и не можех да си нахраня детето. А той беше толкова мъничък... Постепенно нещата се оправиха. Но дори и сега изпитвам едва ли не ужас като сядам да го храня. Гледам да съм спокойна заради него разбира се, но...
Вече и операцията ни наближава или поне се надявам. Искам да мине. Опитвам се да гледам положително - смятам да си взема отпуска и поне един месец да съм си с него.
А ми се иска толкова неща да са по-различни...

# 50 9 март 2006, 13:26 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Пък аз понякога се справям самчо от инат - не мога и да рева защото съм се възпитавала да бъда мъжко момиче, не мога да се съмосъжалявам - по същата причина. И тогава всичко избива в гняв и тъп инат - напук на всичко да се справя и успея. Понякога това е добре, но понякога е разрушително.
Просто си мисля, че това е човека - или се приспособява или полудява.
Мария е дяволски права - ако гледаш с перспективи дори и без проблеми можеш да се смажеш психически... затова източната религия дава спокойствие - защото те кара да се съсредоточиш върху днешния проблем /който на фона на целия проблем може би емалък/ и да не се плашиш - и да го преодолееш. А утре... утре - другия проблем... И така като раздробиш проблема на малки цели - успяваш да се справиш!

Аида - много съжалявам, че толкова много мъка ти се е наложило да преживееш. Но пък си мисли, че сега си имате ангелче хранителче за малката! А и за всички вас! ВЪзхищавам ти се - мако са хората отишли в ада и върнали се, но ти продължаваш и всекидневната борпба без да се отчайваш - сигурна съм, че твоя стоицизъм ще бъде оценен! Сиг,урна съм, че и малката ако поне малко прилича на мама - ще пребори най-страшната болест!

# 51 9 март 2006, 14:04 ч.

София
Мнения: 1 333

Нямам думи в момента,не мога да спра сълзите си четейки всеки написан от вас ред ... толкова страдания и мъки, толкова безизходни ситуации

Не мога да пиша в момента, да споделя и аз за моята неспособност да се справя със ситуацията.. но когато намеря сили ще го направя

# 52 9 март 2006, 14:15 ч.

София
Мнения: 9 857

Благодаря ви,че ви има.Никога не съм предполагала,че толкова много вяра и надежда може да ми вдъхнат съвсем непознати хора.Макар че отскоро съм сред вас,ви чувствам толкова близки.Моля се за всички дечица,моля се и за собственото си дете.Сигурно ще ме разберете като ви кажа какво изпитах,когато за пръв път я чух да казва МАМА.Тогава беше на 2,6.Сега е на4,6.Чакам и ще чакам,защото знам,че тя ще проговори.Всяка нейна нова дума е ново начало за моя живот,всеки звук е нов лъч надежда.Но знам,че тя ще проговори-не само защото лекарите и логопеда го казват,а защото аз така го чувствам.Просто ще чакам и ще и помагам с всички сили.А моите сили са неизчерпаеми.Ще се справя заради моята Буби.Е,ще си поплаквам от време на време,но...Кураж на всички.

# 53 9 март 2006, 14:23 ч.

Мнения: 2 232

На мен все още ми е много трудно понякога, да се справя психически....толкова много въпроси -без отговор.Може би ако някой ден намеря отговорите ще ми е по-лесно да приема даденоста на живота такава каквато е.
Но за да мина през душевния взрив и да продължа нататък най много ми помага съпруга ми (да е жив и здрав), ако не беше той не знам дали сега все още щах да съм с разума си или жива.Усмивките на малките ми слънчица, близките ми, които ме подкрепят и помагат, и не на последно място вие мили мами- не веднъж като влезна във форума и прочета за малките постижения на вашите слънчица ме лъхва оптимизъм, че не всичко което мислим че е невъзможно да се постигне е непостижимо! bouquet

# 54 9 март 2006, 14:28 ч.

София
Мнения: 2 262

Майче довечера ще те изпитвам по английски да знаеш....
А иначе исках само да напиша. че сълзите са и разтоварване, по-добре да се наплаче човек, и да се разтовари макар и за малко, отколкото да експлоадира или сърцето му да не издържи на толкова мъка и болка! Така че и сълзите са лекарство за нашите болни от мъка сърца!

# 55 10 март 2006, 00:56 ч.

Мнения: 74

Ами аз какво да кажа като няма къде да си поплача......Трудно ми е да се правя на силна пред по големите си деца! За проблема знаем от началото но какво от това..вече 5г никой не ми каза какво и е точно и какво я чака за напред. Липсва ми говора и..липсват ми въпросите искам поне веднъж да чуя"МАМО ОБИЧАМ ТЕ"...какво е това...а това защо е така...исками се да си говоря с нея...а не сама Cry

Трудно ми е да балансирам...нямам помощ от никъде..нито каките..нито таткото искат да помагат...ох..радвам се че ви има мили мои и знам че вие поне ще ме разберете! Наистина нямам сили..а трябва да се боря...пък каквото господ е рекъл..това ще стане!!!!

# 56 10 март 2006, 09:50 ч.

Цитат на: aidi4ka в чт, 09 мар 2006, 11:49

Като всички опознали болката
май идващите дни намразих
понякога ми става черно толкова
че искам просто да избягам
Душата си разкъсвам на парчета
и разум май не ми остана
затрупана от толкова клишета
сама се чудя как ще оцелявам
Намирам смелост в твоите ръце
протягаш ги към мен и ме прегръщаш
така достигнала до моето сърце
стократно любовта ми връщаш
Намирам сили в твоите очи
погледнеш ли ме и света замира
душата ми с твоята трепти
и с теб съм истински щастлива
Най-важното в живота ми си ти
и моя свят от тебе е зависим
мечтая детски глас да ми шепти
три думи само -Мамо теб обичам!

Айдичка - това е в душата ми все едно аз съм го писала
друго ............не знам какво да кажа........... в този момент

# 57 10 март 2006, 10:35 ч.

Мнения: 37

Здравейте!!!

Влизала съм няколко пъти във форума, но досега не съм участвала. Все нямах сили да споделя болката си, но когато видях темата разбрах, че може би това ще ми помогне. Имам дъщеричка на 3 г. и 9 м. От 6-я месец на бременността ми до сега живота ми е непрекъсната борба. Много е трудно да вземаш решения за това какво да предприемеш за да помогнеш на детето си. Особено, ако детето ти има повече от един проблем. Имам чувството, че се въртя в омагьсан кръг и нямам никакъв напредък. Почвам да губя надежда, че някога ще ми каже "Мамо", но най-страшното е когато си мисля за бъдещето. Че един ден ще остане сама на този свят, неспособна да се грижи за себе си! А аз се чувствам като развалина и ме е страх, че няма да съм до нея......Извинявам се, че пиша това, но мисля, че само вие може да разберете какво чувствам.......Ще се моля всеки божи ден и за вашите деца! Това е! Не мога да пиша повече, защото цялата треперя....... Cry

# 58 10 март 2006, 10:44 ч.

Мнения: 3 743

Цитат на: NiPre в пт, 10 мар 2006, 10:35

......Извинявам се, че пиша това, но мисля, че само вие може да разберете какво чувствам.......Ще се моля всеки божи ден и за вашите деца! Това е! Не мога да пиша повече, защото цялата треперя....... Cry

Здравей

всички тук те разбираме прекрасно, защото малко или много всяка от нас изпитва едно и също чувство. Всички се борим за живота и здравето на децата ни и си помагаме доста успешно една на друга Hug

За кой ли път вече ще благодаря на всички мами от този форум, че ги има bouquet

Така, че мила NiPre добре дошла и знай, че в наше лице винаги можеш да намериш помощ и утеха Hug

# 59 10 март 2006, 12:20 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: qneka в пт, 10 мар 2006, 00:56

Мила, толкова е трудно когато няма подкрепа в семейството. ЗАщо не говориш с каките? Трябва да разберат и да влезнат в положение.. с мъжа ти - първо всъщност с него щото той дава пример на децата!
Ох толкова мъка има на този свят!

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Хипоспадия 9 или деца с урологични заболявания оперирани в Сърбия

Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Причина:

Причина: