Здравейте, мами! Вече сме на 6м и половина и все още не можем да седим. Педито казва да го подпирам на възглавници, ортопедът- също, но според вас, дали е редно, след като той не проявява интерес. Когато го сложа и изпъва крачета- плъзне се, за да легне. Предпочита времето по корем. Вашите бебета кога седнаха и стимулирахте ли ги- по какъв начин?
- Публикувана: 9 дек. 2024, 17:28 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2024, 20:20 ч.
Седене при 6- месечно бебе
И ние сме на същия етап сега, точно в 6я месец. Сложих му възглавници, но не му е интересно. Предпочита да лази и да се катери върху възглавниците и завивките.
Не го усещам като голяма драма и повече го държа у мен да е седнал или да е седнал сам и да се е подпрял на ръцете си напред.
Не го усещам като голяма драма и повече го държа у мен да е седнал или да е седнал сам и да се е подпрял на ръцете си напред.
С първото ми дете бях изключително притеснена дали ще си направи всичко навреме. Хем ми бяха казали, че това с възглавниците няма никакъв смисъл, аз от притеснения постоянно я подпирах с цел да се научи по-бързо. Пълна глупост...Започна да сяда на 8 месеца- като под сядане имам предвид не да сложиш детето да седне и то да си стои така, а детето да го направи- от поза за пълзене да седне самичко.
С второто дете това с възглавниците го пропуснах. Седна сам на 7 месеца и половина. Отново от позата за пълзене си се научи.
Така че въобще не се притеснявайте, детето ще си направи всичко, важно е това да се случи по естествен начин. Това, което можете да направите вие, ако искате да подпомогнете процеса, е да осигурите много игра на земята, играчки, активни гимнастики. Това, че обича да стои по коремче, е страхотно. Нещата ще се случат, когато детето е готово за това.
Та от моя личен опит бих казала, че съм против подпирането с възглавници.
С второто дете това с възглавниците го пропуснах. Седна сам на 7 месеца и половина. Отново от позата за пълзене си се научи.
Така че въобще не се притеснявайте, детето ще си направи всичко, важно е това да се случи по естествен начин. Това, което можете да направите вие, ако искате да подпомогнете процеса, е да осигурите много игра на земята, играчки, активни гимнастики. Това, че обича да стои по коремче, е страхотно. Нещата ще се случат, когато детето е готово за това.
Та от моя личен опит бих казала, че съм против подпирането с възглавници.
С първото ми дете бях изключително притеснена дали ще си направи всичко навреме. Хем ми бяха казали, че това с възглавниците няма никакъв смисъл, аз от притеснения постоянно я подпирах с цел да се научи по-бързо. Пълна глупост...Започна да сяда на 8 месеца- като под сядане имам предвид не да сложиш детето да седне и то да си стои така, а детето да го направи- от поза за пълзене да седне самичко.
С второто дете това с възглавниците го пропуснах. Седна сам на 7 месеца и половина. Отново от позата за пълзене си се научи.
Така че въобще не се притеснявайте, детето ще си направи всичко, важно е това да се случи по естествен начин. Това, което можете да направите вие, ако искате да подпомогнете процеса, е да осигурите много игра на земята, играчки, активни гимнастики. Това, че обича да стои по коремче, е страхотно. Нещата ще се случат, когато детето е готово за това.
Та от моя личен опит бих казала, че съм против подпирането с възглавници.
С второто дете това с възглавниците го пропуснах. Седна сам на 7 месеца и половина. Отново от позата за пълзене си се научи.
Така че въобще не се притеснявайте, детето ще си направи всичко, важно е това да се случи по естествен начин. Това, което можете да направите вие, ако искате да подпомогнете процеса, е да осигурите много игра на земята, играчки, активни гимнастики. Това, че обича да стои по коремче, е страхотно. Нещата ще се случат, когато детето е готово за това.
Та от моя личен опит бих казала, че съм против подпирането с възглавници.
Много благодаря! Аз също се притеснявам, дали ще успее да е " на време", защото е ронено по- рано. Отначалото и с времето по коремче не му беше приятно и беше едва ли не насилствено от моя страна, а сега мисля да не бързам със сядането. Има желание за пълзене, но все още е " ниско" с предната част на тялото- крачетата ги сгъва, но ръчичките и тялото все още не знае, явно да ги вдига. Старая се максимално да е по корем, и когато той прецени, ще направи другите неща.
Напълно разбирам ситуацията, моите и двете са родени с 1 месец по-рано. Пълзенето и при двамата се случи, горе-долу, когато и седнаха (7-8 месец), даже дъщеря ми към 9 месец. Иначе си спомням, че преди да пропълзят, имаше един период, в който стояха на 4 крака и се люшкаха напред-назад.
Всичко е наред! Радвайте се на тези мигове, че летят много бързо. Сега и двамата ми спират тока и понякога ми се иска да се върна в бебешкия период и да си го изживея по-уверено и без притеснения.
Всичко е наред! Радвайте се на тези мигове, че летят много бързо. Сега и двамата ми спират тока и понякога ми се иска да се върна в бебешкия период и да си го изживея по-уверено и без притеснения.
Напълно разбирам ситуацията, моите и двете са родени с 1 месец по-рано. Пълзенето и при двамата се случи, горе-долу, когато и седнаха (7-8 месец), даже дъщеря ми към 9 месец. Иначе си спомням, че преди да пропълзят, имаше един период, в който стояха на 4 крака и се люшкаха напред-назад.
Всичко е наред! Радвайте се на тези мигове, че летят много бързо. Сега и двамата ми спират тока и понякога ми се иска да се върна в бебешкия период и да си го изживея по-уверено и без притеснения.
Всичко е наред! Радвайте се на тези мигове, че летят много бързо. Сега и двамата ми спират тока и понякога ми се иска да се върна в бебешкия период и да си го изживея по-уверено и без притеснения.
И при мен беше неземно притеснение, но сега е един щурак, който бързо ме вкарва във форма. Остава, обаче, едно малко гъделичкащо чувство, което не ми дава мира, а напоследък ме кара и да се обвинявам. Но...казвам си, че е искал просто да види мама по- бързо