Милано и Северна Италия - тема 18

Да, но тези на гарата са на някакъв легендарен френски сладкар Pierre Hermé. Простете невежеството по въпроса.
Отворил е в Милано на гарата първият си магазин извън Франция. Ако има успех ще последват и други - напр. Рома Термини.
Един макарон - 2,50 евро, кутийка с 4 макарон -12 евро, 10 (или 12?) - 34 евро.
Прегледах една статия по въпроса преди малко.

Ladureé фалираха в Италия.
Иначе макарон съм виждала и на 8-мия етаж на Ринашенте на витрината с шоколадовите изделия.
В Макдоналд'с при сладките неща за закуска също продават, но не са реномирани.🤣

П.п. писали сме едновременно.


Назад, където се питаше за ферибот (с кола) Лимоне - Малчезине - аз за момента не виждам разписание.

Ние понеже отидохме в деня, в който си тръгвахме, напуснахме хотела, оставихме колата на посоченият от мен паркинг и си хванахме частно корабче до Малчезине (на същата цена на другото) - 10 евро отиване и връщане, точно срещу него.
На всеки половин час бяха, а на връщане - на час.
Тези от Navigazione Laghi тогава бяха доста по-разредени.


Oliboo, тц, няма да сложат стачки тогава понеже е празник (02/06 на Републиката) и има няколко почивни дни.

Значи Мики ще трябва да подготвя скоро нова тема.😊

Ох, те младите са все по реномираните работи.
За мен макарони са като юфка - за закуска със сирене и мед.
Простете моето невежество!

Много благодаря regina di cuori

Завърнахме се от Милано, да дам моите отзиви

Апратамент взехме близо до метростанция Moscova, по зелената линия. На 3 спирки от централна гара. Полетът ни беше 8:25 от Бергамо. Метрото тръгва в 5:30, а до Централна гара се стига за 11 мин. Така че има време да се хване автобуса до Бергамо. До повечето забележителности може да се ходи и пеш, за около 20 мин до Дуомо или да се вземе трамвай за 3 спирки и се слезе на замъка Сфорцеско.
В градския транспорт, ако плащате с кредитна карта, след третото пътуване, се взимат пари като за дневна карта. Билетите на автобуса до Бергамо са 12 евро, ако се плаща на място.
Единия ден ходихме до Комо. Купихме си карта „Аз пътувам в Ломбардия“.  Пътувахме с влак до Комо, в самия влак никой не ни е проверявал, нито на отиване, нито на връщане. Проверяха билетите само като се отива към коловозите, но то беше такава лудница, а нещо не можеше да се прочете QR-кода от телефона, и направо ни пуснаха. На фуникуляра само показахме QR-кода и ни дадоха билетите. Комо е очарователен, ходихме и до фара, който се намира в Брунате. Пътеката не е лека, но гледката отгоре си заслужава. Бих се върнала в Комо и околността за няколко дни.
Посетихме Дуомо – комбиниран билет за терасата, вътре катедралата и музея, който е отсреща. Стълбите към терасата са предизвикателство. Проечтох много отзиви, че терасата е по-интересна и по- впечатляваща от катедралата вътре. За мен беше точно обратно. Катедралата вътре е много красива и величествена. Струва си да се види. Билети купихме на място. Нямаше опашки нито за билети, нито за качването по стълбите нагоре.
Pinacoteca Brera – галерията е много хубава, билети взехме на място. Има семеен билет – 2 възрастни + до 3 деца за 20EUR, може и да нямат роднинска връзка.
Тайната вечеря – билети купени предварително. Ако търсите билети, проверявайте по няколко пъти на ден на официалния сайт. Около 3 седмици преди датите, за които търсите, започват да се появяват, но не на един път, а малко по малко. Има много проверки на входа, влизате в точно определено време и имате точно 15 минути. Трябва да се отиде 10-15 мин по-рано, не пускат с багаж вътре, има клетки за багаж до касите. Църката Santa Maria delle Grazie е до Тайната вечера и е безплатна. Има красива стенописи, но са изложени зад решетки и трудно се вижда.
Препоръчвам цървата San Maurizio al Monastero Maggiore, намира се близо до Тайната вечеря и може да се съчетаят да се посетят заедно. Няма вход. Много красиви стенописи. Струва си да се види. Казват, че е Сикстинската капела на Милано.
Разглехме и замъка Сфорцеско. За самия замък няма вход. Има вход за музея, но не сме влизали.

Много хубав пътепис, bamsi. Много пълноценно пътешествие сте направили.

За Скало Милано, ако отивам с метро и влак, само един билет ли взимам - този за метрото, който използвам и за влака, или за влака трябва отделен билет? А ако комбинирам трамвай и влак и съм си купила билет в трамвая с карта през валидатора, трябва ли нов за влака?

Един билет и за двете, но го валидирай пак и за влака.

Банкови карти не може да се използват за влака. Нямат още машини за проверка.
Така, че ако си валидирала с карта в трамвай, метро и т.н., за влака ще трябва да си купиш отделен билет.

Говорейки за валидирането - четох, че уж всичко трябва да се валидира, но онзи ден взехме онлайн билети от сайта на Trenitalia и пише, че онлайн билетът автоматично ще се валидира при настъпване на часа на пътуване (който може да се смени до определено време), та колкото и тъпо да звучи да питам дали наистина това ще се случи, след като го пише - кажете ми наистина ли ще се валидира сам?😁 Виждам, че билетите за транспорт са една от главните болки на туристите в Италия и че все има изпатили хора най-вече от неразбиране, не от тарикатлък, та се опитвам да избегна подобно събитие.

Благодаря ти, Реджи!
На отиване купих хартиен билет 2,40 евро за 90 мин. и важеше и за метрото, и за влака. На връщане хванах влака в последния момент и се наложи да си купя билет от кондуктора, който е по-скъп, ако се купи от влака - 7,90 евро, и НЕ важи за метро.
Не пробвах да валидирам с карта дректно в трамвай и не знам дали би важало за влака после.

Също да споделя, че шатълите от/до Бергамо/Милано Чентрале и от/до Малпенса/Милано Чентрале са по 10-12 евро с билети, купени на място, и са супер удобни. ✌🏻✌🏻

Онлайн билетите не се валидират допълнително по никакъв начин, не.

Както писах, не може с карта трамвай после влак.
Хартиени билети може, но само в рамките на тарифата Мi1-Mi3 - т.е. Милано-град и първи пръстен около него (21 градчета), както в твоят случай за  влаковете S (suburbano).
Билет за влак не важи за градски транспорт после.
Можеше да си купиш билет от сайта на Тренорд директно, така щеше да избегнеш надценката от 5 евро.

На 30.05.ще се проведе традиционният концерт на Радио Италия на пл. Дуомо.
Лошото, е че за да ограничат броя посетители правят акредитация (безплатна) и после се спекулира, като ги продават на черно.
Това е така от миналата година.

Здравейте отново и от мен! Нашето пътешествие също вече приключи - набързо организирано за седмица - от хрумването на идеята изобщо за пътуване където и да е до реализацията. Но се получи чудесно и искам още веднъж да благодаря за полезната тема, в която цари дух на подкрепа и отзивчивост!!!
За нас това  беше повече от екскурзия (поради лични причини) - беше символ на надежда, радост и възможност за път напред...

Отседнахме в едно прилично апартаментче в Милано на 3 минути от Дуомо в тиха уличка, точно срещу Carrefour (https://www.booking.com/hotel/it/cerva-apartments.bg.html?aid=35 … total&type=total&). Придвижвахме се предимно пеша из централната зона, която всъщност е доста обширна. Обхождахме всякакви малки улички, които ни даваха по-богата представа за живота на италианците.

Намерихме пейката на Пенчо Славейков до църквата Santo Stefano Maggiore малко преди Piazza Fontana. Спираха се много хора да се снимат със скулптурата, но никой не четеше на кого е посветена. Е, ние се постарахме да разясним чия е и да изтъкнем, че сме българи.

За Duomo бяхме резервирали предварително билети за качване с асансьор и за музея. Разгледахме всичко с интерес и за обогатяване на културата ни, но да ви кажа, въздейства ни в известна степен натоварващо - много митологични символи има вложени в този готически стил със своя окултен смисъл, който е отвъд практичната роля на елементите да отводняват покрива от падналия дъжд или да представят фантазията на средновековния човек, както пишеше в музея.

Самият площад вечерно време е също много интересно място - постоянно има някой артист, който представя нещо свое - музика, танци, в които участват и самите зрители. Много зареждащо!!!

Palazzo Clerici - в една малка уличка встрани от площад Duomo - на една ръка разстояние от шумотевицата, с тайнствена, тиха вътрешна градина. Мисля, че Regina беше писала точно за това място. В google пишеше, че е музей с достъп за туристи, но не работеше - след месец щял да отвори. Тъкмо седнахме в градината и една дама побърза да ни изгони. Това беше малко тъпо, но мястото си заслужаваше да се зърне дори за 2-3 минути, които прекарахме там. Просто силно контрастира на кипящия живот отвън.

Галерия Vittorio Emanuele на площада Duomo - произведение на архитектурата, и магазинът на Ферари.

Ла Скала - само отвън. Отсреща паметникът на Леонардо да Винчи.

По същия начин, както в Duomo, възприемахме и музейните сбирки в Castello Sforzesco - много символика във всеки елемент, като се започне още от емблемата на господстващата династия Висконти. Входът беше 5 евро за възрастни и безплатен за тийнейджъри. Купихме ги на място. Залите са огромни и има изложени различни експозиции - картинна галерия, скулптури, гоблени/килими за стена, музикални инструменти, мебели, оръжия и доспехи, порцелан и стъкло, кухненски прибори. В залите има разпечатана информация за експозициите - събрахме доста, но тепърва ще се чете, за да добием повече знания, което намирам за много удобен подход. Иначе и цял ден не би стигнал, за да се разгледа, както трябва.

Паркът Sempione след замъка и арката Arco della Pace.

Кулата Torre Branca - великолепна гледка отгоре към цяло Милано. Билети на място по 6 евро.

Музеят на науката и технологиите на Леонардо да Внчи - много ценен. Билети на място по 10 евро за възрастен, 7.50 за тийнейджър. Много богата колекция, проследяваща труда и изобретателността на човека от Средновековието до днес. Включва експонати, свързани с производството на стомана и елементи от нея, производство на енергия, транспортни средства - влакове, трамваи, кораби, летателни апарати, космос, храни и съвременни машини от бита, и, естествено, скиците на Леонардо и претворени модели по тях, репродукции на някои картини и фрески, вкл. „Тайната вечеря“, която не можахме да видим в оригинал, и тук в музея тази част ни беше много ценна, за да добием представа как изглежда този шедьовър.

Basilica di Santa Maria delle Grazie видяхме само отвън, билети нямаше.

“Ситито“ с небостъргачите - кулата на Уникредит, вертикалната гора и пр., с поляните отпред с полски цветя. В Милано в общия случай нямаше цветя по зелените площи, но навсякъде се носеше аромат на цъфтящи храсти, които често дори не се виждаха, засадени някъде по балконите и покривите на високите сгради.

Брера - старият типичен квартал на Милано със сергии за продажба на всякакви джунджурии. Малко ми напомни Капана в Пловдив.

Канала Naviglio Grande - от Porta Genova с метро, М3 мисля беше, надолу към Darsena. Още преди да стигнем самия канал, седнахме в едно страхотно заведение с прилични цени и огромни порции. Сервитьорите бяха много мили, с чувство за хумор. Там цялата улица беше пълна с привлекателни ресторанти, вкл. китайски точно до нашия, в който като на представление гледахме как  сервират храната в метални съдове с горелки. Районът много ни хареса - имаше дух на младост, свобода, романтика, радост. Определено е едно от задължителните места за посещение - ние отидохме привечер и атмосферата беше страхотна.

Междувпрочем потвърждавам препоръката на една потребителка тук за заведението с картофените специалитети poormanger.it - бяха много вкусни и на добри цени (за младежа не изглеждаха така обаче , може би заради избора на плънка от аспержи - не беше опитвал и не му се оказаха по вкуса). Нататък по улицата имаше и много приятни заведения за пици, лазаня и пр. пак на добри цени с много весела и ведра атмосфера - навсякъде пълно с млади забавляващи се, освободени хора  и местни, и чужденци.

Централна гара - произведение на архитектурата и изкуството. И сладкарницата на Pierre Herme там, разбира се.

Комо - отидохме с влак само до това селище. Влаковете Милано - Комо и обратно са много начесто, чисти, тихи и бързи - много удобно и опознавателно, защото добиваш впечатления за селищата и живота там. Билети от машините на Trenort, чието меню на английски е много добре организирано и улесняващо. Не разбрахме къде се валидират билетите и когато попитахме служителката пред вагона, тя ни каза, че няма смисъл да правим вече каквото и да е - направо да се качваме. (Да не подведа някого, но нас никой не ни провери във влак или метро. И в никой влак не валидирахме билетите, купени от машина.)
Първата спирка по линията за Комо е Монца (за любителите на Формула 1).
За фериботите имаше огромни опашки, за фуниколяра от обяд нататък също. Качихме се до хотел Bellavista (билет на място отиване и връщане без фиксиран час за прибиране) - вътре в един кът бяха изложени пишещата машина на Пенчо Славейков, снимки и книга за отзиви, поставени от българското посолство. На самата сграда отстрани имаше паметна плоча на Пенчо Славейков и друга - на Мара Белчева. На височината над хотела пък беше бюстпаметникът на поета. Много възвдействащо за нас, българите!

Централният площад при Duomo-то на Комо - безплатен вход за катедралата.

Бергамо - селище с великолепен планински въздух и природа. Прекрасни къщи/ имения, накацали по крепостните стени на града. Малка уличка в Citta Alta, водеща до площада с Duomo-то и фуниколярите - единият под площада, другият над него. Взехме билети на място от машина, касите работеха до 17.30 часа - фуниколярите обаче се движеха до късно - дали не беше 12 през нощта (да не подведа, но това ми се върти като спомен). Цена 3.40 евро отиване и връщане в рамките на 75 минути. Не разбрах това време как се засича, защото ползвахме билета за връщане  след 2 часа и работеше. Имаше и по-скъпи за повече време, но на последната спирка ценна е панорамата към града и малка разходка в близост - друго не видях какво може да се прави, т.е. не отнема време.
Заведенията вечерта в Стария гряд бяха много оскъдни - повечето затварят рано, вкл. и магазин Carrefour - до 8 вечерта, което ни изненада. Но в мястото за натаняване имахме всичко необходимо да си приготвим автентични италиански спагети (https://www.booking.com/hotel/it/casa-sulle-mura-romane.bg.html? … _availability_msg ).
В Новия град също много ни хареса - поне това, което видяхме на идване от гарата към мястото за настаняване. Много заведения с богато предлагане и ниски цени - вкусни и разнообразни пици на парче, различни печива, сладкарски изделия, разбира се и въпросната местна полента. По улиците - огромни кестенови дървета. В Стария град пък емблематични бяха чинарите - пак високи и обгрижвани.

Пътуването да летището рано сутринта беше малко стресиращо като планиране, защото както си мислихме, че е достатъчно да снимаме спирките и разписанията на идване от Милано, така се оказа, че тези спирки не ни вършат работа, а една - на 2 метра разстояние на същия площад Porta Nueva, но с друго име - Papa Giovani. Все пак последвахме съвета, за който отново благодаря безкрайно, за спускане пеша до този площад - изключително приятно на свеж дъждовен планински въздух на зазоряване - и автобусът все пак дойде в ранния чес, който излезе на разписанието на сайта на ATB. Летището е последната спирка и действително проверките там са много бързи, независимо какво струпване на полети има, както Regina неведнъж уверяваше.
Не знам защо в Западна Европа не използват еднотипно наименование на спирките и различна индикация за транспортните линии. Да вземат поне в нещичко пример от нас, няма да е зле.

Признавам, че на младите хора ориентацията им идва отвътре - ползват технологии, развиват интуиция - ние, особено неползващите метро и в България, гледаме като изпадащи от цивилизацията, но това е положението. Все пак, благодарение на младежа ни,  както и друга потребителка беше споделила, успяхме да се справим с всякакви трудности, да организираме нещата така, че да разгледаме много неща за толкова кратко време.

Желая на всеки, решил да посети Милано и околността, да не се колебае - има много какво да се види, и е осъществимо дори и без особена предварителна подготовка - само с ръчен багаж.

Още веднъж благодаря на всички и желая щастливо пътуване на тези, за които предстои!!!

Мниго благодаря за хубавия разказ, bedrjih! Все едно из бях там, докато четях
Да попитам - в Милано гарата на пешеходно разстояние ли е от обектите за посещение - ние ще пътуваме с влак от Бергамо и ни интересува музея на Да Винчи в оснивни линии, другото ще гледаме отвън по всяка вероятност.
 Та ще имаме ли нужда от транспорт до там?

Много рядко някой пише толкова подробно.
Интересни са вашите разкази и поглед върху нещата.

Palazzo Clerici не е музей.
Той е седалище на Института за Международна Политика.
Не е отворен за публиката.
Периодично се отваря и трябва да се запишеш, да имаш потвърдителен мейл, за да влезеш.

Тук съм пуснала някои снимки:

https://bg-mam.ma/p/1567313/46941051

Вероятно малко хора тук знаят, но в седалището на BPM (Banca Popolare di Milano) на piazza Meda, 2 (близо до Дуомо и Ла Скала) се намира единствената репродукция в естествен размер на "Тайната вечеря" преди реставрацията.
Освен това има и скулптура на Арналдо Помодоро.
Безплатен е входа, все едно си влизаш в банката - в работно време.



Има я и в Пинакотека Амброзиана:



Едно разяснение: билетите, купени от машини не се валидират във влака, а преди качването в него.
На различните гари са на на различни места, но да кажем в подлеза преди да се качиш на някой перон има.
На Централна гара се намират на всеки перон горе-долу около таблото с номера му.
Ще ви го снимам пак след няколко дни.

Преди два месеца и половина съм запазила влизане в Palazzo Isimbardi утре - седалище на бившата Provincia di Milano (сега Città Metropolitana di Milano).
Тук също не е отворено за широката публика, но периодично се отваря за разходка с гид.

П.п. кой музей имате предвид Рали - Леонардо 3 или на Науката и Технологиите?
Първият става и за пешеходно, ok.половин час, вторият е двойно.

Хм, мислех, че има само един музей Леонардо Д.В., свързан с наука и технологии Явно съм в грешка, ще ги гугълна и двата за повече информация. Благодаря, че го отбеляза!